Преди девет месеца приветствахме раждането на един нов дигитален журналистически

Преди девет месеца приветствахме раждането на един нов цифров журналистически план - на Диана Алексиева. Сега, когато тя има зад тила си десетки осъществени диалози с някои от най-интересните обществени и не чак толкоз обществени персони, ние взехме решение още веднъж да я разпитаме, с цел да ни опише по какъв начин вървят нещата.

И защото към този момент сме сигурни, че това е един от най-смислените медийни планове в последно време, по този начин разгласяваме и нашата бъдеща колаборация - " Момичетата от града " и " Интервюто " ще си подадат ръка, с цел да разширят територията на вълнуващите хрумвания, смислените текстове, положителния усет и вдъхновяващите персони.

Очаквайте ни!


Сайтът ти навърши девет месеца... Случват ли се нещата, както очакваше?

Случват се неща, които съм очаквала и неща, които не съм. Не знаех, че авторското право и интелектуалната благосъстоятелност могат толкоз необмислено да бъдат крадени и използвани. Ако обаче останем на положителна вълна, планът ме изненадва, и то приятно; от време на време имам възприятието, че самичък върви нанякъде, а аз просто го последвам. С няколко думи, “Интервюто ” заживя собствен личен живот. И това е ужасно.

Как се промени ти за това време?

Честно ли? На моменти ми се искаше да се бях научила на малко повече неща – да инсталирам сама, да фотографирам... Но по този начин или другояче, нямам доверие в пенкилерството, тъй че все си мисля, че би трябвало да вършим това, което в действителност умеем добре. Открих доста нови хора, тъй като “Интервюто ” се оказа “търсач ” на персони и се изненадах какъв брой доста млади приятни хора има в близост.

Дишам по-леко, когато открия, че естествените хора не са на приключване.

Кое е най-трудно и кое – най-лесно?

Най-приятното, бих споделила, са срещите с хората. Винаги има кой и с какво да ме изненада, колкото и добре да мисля, че познавам събеседниците си. А това, че хора, които рядко приказват пред други медии, ми се доверяват, е повече в сравнение с съм мислила, че мога да реализира. А най-трудното... по-скоро най-досадното е по този начин нареченото “сваляне на изявленията ” – лишава доста време, а е чисто техническа работа. Скучно е, не друго.

Каква е аудиторията на “Интервюто ” ?

Голяма част от четящите уеб страницата са младежи, сред 20 и 40 години, с обучение, работещи, пътуващи. Жените са по-активни, само че те по-принцип са по-активни в медиите.

Кой още не е забелязал това, което правиш?

Григор Димитров:)

Миналия път те питах кое изявление е положително изявление и ти отговори: “Това, което не е разпит. ” Продължаваш ли да мислиш по този начин?

Да, към момента имам вяра, че диалогът би трябвало да носи наслаждение. И това наслаждение да е споделено.

Нароиха се много интернет планове – от персонално идеалистични до искрено поръчкови и манипулативни. Как трансформира това метода, по който си вършиш работата?

По никакъв. С времето съумях да си основа някаква вътрешна, доста премерена преграда и започнах да се интересувам само от нещата, които директно ме засягат. Мен или работата ми. Моят план не е с идеална цел, той е работата и бизнесът ми, само че съм надалеч от света на поръчковата публицистика.



От моя опит осъждам, че най-трудното е да се построява усет и критерии у аудиторията. Това проблем ли е за теб?

Особено в случай че огромна част от известните медии работят в противоположната посока, може да се окаже в действителност мъчно. Казват, че неприятният усет не е порок; аз бих добавила – за жалост. Особено когато го срещам при младежите. И тук приказваме за усет към живота.

Как избираш хората, които да интервюираш? Мислиш ли за това по какъв начин би ги приела публиката?

В множеството случаи не се замислям; имам вяра, че всеки от хората, с които беседвам към този момент има своята аудитория. Напоследък ми става все по-интересно да опитвам и да позволявам мисълта за изявленията с хора, които първосигнално не биха ми хрумнали. Фен съм на опитите, още повече, че те са в основата на новите медии. Кого още мечтаеш да интервюираш?

Дейвид Гахан, Кевин Спейси... има доста, доста хора, които са ми любопитни.

Как ще прецениш, че триумфът е пристигнал?

Не зная, не е някаква крайна точка. Пътят е прелестен и в този момент се любувам на изминаването му.

Какво те омерзява най-вече в живота? Кое те кара да дишаш по-леко?

Простащината и насилието – ето това са неща, с които не съумявам да се оправя. Единствената ми защитна преграда е да се върша, че не съществуват. За страдание, конфликтът с тях от време на време е неизбежен. Дишам по-леко, когато виждам, че въпреки всичко има вяра децата ми да живеят в по-добро време, тъй като съзнавам, че те са по-добри от нас. Дишам по-леко, когато попадна на добра книга или филм, или режисура. Дишам по-леко, когато открия, че естествените хора не са на приключване.