Преди десетина дни българите отново се оказахме в примката на

Преди десетина дни българите още веднъж се оказахме в примката на двойното време. И още веднъж местихме стрелките на часовниците си с един час обратно, връщайки се към астрономическото време. У нас по този начин и не се организираха диспути за промяната на времето, без значение че още преди година Европейската комисия (ЕК) даде опция на страните членки сами да вземат решение този проблем. Преговорите за преустановяване на сезонната промяна на часовото време са в застой в Съвета на Европейски Съюз. Засега Европейска комисия не може да уточни период за приемането на решение. Предвижда се, в случай че страните от Европейски Съюз реализиран прогрес в договарянията, да трансферират въпроса към новия Европейски парламент, който по принцип е склонен с първичното предложение на комисарите промяната на часовника да спре. Едва когато това решение е взето, ще се пристъпи към очертаването на новите часови зони, тъй като някои страни членки ще предпочетат да запазят " вечно " астрономическото часово време, до момента в който други ще изберат " лятното ".

Дебати в Брюксел

До дебатите в Брюксел се стигна, откакто цивилен начинания показаха угриженост във връзка практиката часовниците да се превъртат с час напред и обратно през март и октомври. Около 70 евродепутати оповестиха, че готвят резолюция за анулация на лятното време. По време на дебатите в Екологичен потенциал в Страсбург те оповестиха, че 73% от германците не желаят да реалокират стрелките два пъти годишно. Индрек Таранд от групата на " Зелените " даже прикани Европа да спре играта с часовниците, тъй като това значи придвижване против природата.

Според разнообразни изследвания няма изрично умозаключение за това дали промяната на времето е по-добре да бъде анулирана, само че всички признават някои отрицателни резултати върху здравето. Изборът на обособените страни бе избран с допитвания, които демонстрираха, че българите биха предпочели непрекъснато " лятно " часово време. Ако жителите на други страни предпочетат " зимно ", часовата разлика сред България и тях би се нараснала от един час, както е в този момент, на два часа.

Двойното време е въведено у нас на 1 април 1979 година, а 21 години по-късно държавното управление промени остарелите постановления на Министерски съвет. Смяната на часовете е система, въведена за икономисване на разноски за осветяване посредством увеличение на потреблението на дневна светлина. При нея публично прилаганото време се измества нормално с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава по този начин за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и дейните часове за работа. Директивата на Европейска комисия за въвеждане на лятно часово време е от 2000 година

Бащи на концепцията

за промяна на времето са новозеландският академик Джордж Върнън Хъдсън и английският строител Уилям Уилет. През 1895 година Хъдсън показва отчет пред Философското сдружение в Уелингтън. В него той предлага стрелките на часовника да се местят с 2 часа през октомври и да се връщат с толкоз през март, само че концепцията в никакъв случай не трябва осъществена. 10 години по-късно без значение от Хъдсън британецът Уилет предлага часовниците да се местят с 20 минути напред всяка от четирите недели на април и да се връщат обратно със същите минути всяка от четирите недели на септември или 8 пъти за година. Уилет показва през 1909 година законопроект за икономисване на дневната светлина в английския парламент, само че той по този начин и не става закон.

Въпреки че модерното лятно часово време се употребява единствено от към 100 години, е известно, че античните цивилизации също имали сходни практики. Римските водни часовници да вземем за пример са употребявали разнообразни скали за другите месеци на годината, координирайки графиците си със Слънцето.

Идеята за промяна на времето се появява в Британската империя още в края на XIX век. Мнозина са чували, че тя се е породила от желанието на избрани страни да се икономисва електрическа енергия. Всъщност историята е малко по-различна. Въвеждането на лятно часово време е зародило непринудено и без някаква предварителна сериозна подготовка за това. Идеята хрумва на Бенджамин Франклин, един от бащите на Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати. През 1784 година той написа писмо до редактор на вестника " Парижки вестник " и предлага на французите да стават и да си лягат по-рано. Идеята му се осъществя от немското държавно управление по време на Първата международна война в интервала 30 април - 1 октомври 1916 година Англия е втората страна, която първоначално вкарва лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 година, а по-късно и Франция се включва в системата.

В същото време в Лондон млад англичанин, измъчен от бодърствуване, направил съвсем същото изобретение. Той се запитал какво може да се направи, с цел да се спести от восъка. Така се родила концепцията за промяната на стелките. През 70-те и 80-те години на предишния век се появява и изказванието, че корекцията на времето икономисва доста електрическа енергия, както и други запаси.

Отказ на страни

В последните десетилетия доста страни се отхвърлят от потреблението на лятното часово време. Сред тях са Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш и Грузия, Армения, Русия, Египет и Азербайджан. Преди две години Литва съобщи, че ще изиска от Европейски Съюз да анулира закона за промяна на часовото време, тъй като за множеството хора е неприятно два пъти в годината да би трябвало да местят стрелките на часовниците си. Поляците също не желаят да въртят стрелките на часовника. По-рано и Финландия прикани Европейски Съюз да се откаже от лятното часово време. От българската страна няма публична позиция.

Досега у нас не е правена оценка на въздействието от промяната на времето. Началото на сходна полемика би трябвало да тръгне от областите, върху които има отражение местенето на стрелките. Това са превоз, енергетика, опазване на здравето, обществени връзки, селско стопанство, туризъм, околна среда, стопанска система и финанси.

Най-застрашени от промяната

на времето са сърдечно болните, само че даже при хората, които не страдат от хипертония, не е изключено да се появят проблеми с кръвното налягане. Местенето на стрелките може да е причина да не сте задоволително съсредоточени на работното място или да сте прекомерно раздразнителни поради настройването на организма към новия темп.

През нощта организмът ни създава хормона мелатонин, именуван хормон на дълголетието. Пикът за това е към 2-3 ч. през нощта. Смяната на времето въздейства отрицателно върху производството му, а това рефлектира върху целия организъм. Имунитетът понижава. Стресът се покачва съществено. Има данни, които сочат, че инфарктите и инсултите се усилват с съвсем 50%. След тази промяна хората страдат от недоспиване, отмалялост, разконцентрираност, нервност, изнемощялост, възприятие за дезориентация. Трудовите злополуки са доста повече от нормалното. Психичните разстройства се изострят.

По-чувствителни към промяната на времето са децата, по-възрастните и хората с хронични болести. Повечето от нас обаче се пригаждат към измененията в границите на един месец. По данни на Световната здравна организация промяната с лятното часово време провокира бодърствуване при 40-45% от популацията на Европа, в това число и България.

Двойното време принуждава влакове да останат за един час на някоя гара, с цел да влязат в разписание. Данните на електроразпределителните сдружения сочат, че икономията, която идва от лятното часово време, е минимална.

В дните след превъртането на часовниците повикванията към Спешна помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66%, а инфарктите - със 75%. Като съвсем 3/4 от работещите са по-непродуктивни поради недоспиване, настояват специалисти.

Дали и по кое време ще се измъкнем от хватката на двойното време, ще покаже самото време. И... положителната воля на политиците, несъмнено.