Преди ден ни заля поредната порция негативни новини за отчайващите

Преди ден ни заля следващата порция отрицателни вести за отчайващите резултати на българските възпитаници. PISA 2018 безмилостно записва краха на родната просветителна система, що се отнася до главната й задача да приготвя младите за действителния живот. Випуск след випуск демонстрират фрапираща неначетеност и макар че констатациите се повтарят във всяко издание на интернационалното проучване, те би трябвало да ни стряскат всякога - всеки втори деветокласник в България не може да разбере и проучва прочетеното, не умее да разграничава обстоятелства от отзиви и да прави заключения.

Причините за това хронично заболяване се знаят от дълго време. Реформите на практика са зад тила ни. Почти всичко в учебните заведения към този момент бе променено - закон, образователни проекти, стратегии, учебници, условия за училищен квалификации, атестации, оценяване и така нататък Образованието е консервативна система и просветният министър Красимир Вълчев е прав, че ще минат години, преди да усетим смяна. Тревожно е обаче, че доста от измененията остават на хартия, а настройките са си все старите. Тревожно е и че част от тези постановки към този момент са безнадеждно изостанали - МОН към този момент приказва за нов формат на изпитите и нов метод към преподаването на математика. Спешно е обаче да стартира и още една основна смяна - да се смени настройката на учителите и от източници на информация те да станат вдъхновители за учениците си. С две думи, както споделя един учител, системата да изтупа нафталина, да отвори прозорците и най-сетне да огледа в XXI  век.

 

Защо пропадаме?

 

Една от посочените аргументи за срутва са образователните стратегии, които са прекомерно амбициозни в даването на познания, само че не и в транслирането на умения. Програмите по всички предмети към този момент бяха изменени постъпателно за всички класове от I до X. Деветокласниците, които през 2018 година се явиха на PISA, обаче нямаха шанса да усетят измененията, тъй като тогава учеха по старите разновидности.

Но и новите стратегии не са кой знае какъв брой нови. По оценка на хиляди учители те са много близки до предходните и не престават да изобилстват от ненужни елементи. Това, естествено, се придвижва и върху учебниците, които също тук-там задълбават прекомерно в дадени тематики, вместо уроците да се преглеждат най-вече през на практика проблеми, нужни за живота. Въпреки че по доста предмети 40% от часовете се " освободиха " за извършения, преговор и затвърждаване на материала, преподавателите са безапелационни, че времето за това отново не стига.

Около приемането на стратегиите и изпадането или оставането на дадена тематика или създател в тях имаше страшни разправии и надали е рационално те да бъдат " отваряни " още веднъж. В подобен случай става обоснован въпросът какво можем да чакаме от сегашните осмокласници, които към този момент учат по новата стратегия и през 2021 година ще се явяват на идващото издание на PISA?

Просветният министър предвижда много реалистично, че за 3 година основна смяна е невъзможна. Времето обаче най-малко може да се употребява за катурване на настройките, което трябваше да стартира още преди приемането на новия учебен закон. Вярно е, че PISA 2018 не е отзив на почналата у нас през 2016 година промяна. Но също по този начин може да се каже, че още тогава се говореше за въвеждане на основни компетентности в стратегиите и така нататък, което чак в този момент стартира сякаш да се проумява като основно. Т.е. настройката като цяло си остана същата.

Българските възпитаници изостават по четене, математика и естествени науки с към 1.5 година, даже 2 година от връстниците си от останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, като измежду обясненията за това бе посочена и по-кратката образователна година. Звучи много разумно да сме по-назад в класацията, откакто и образователните часове у нас са 14% по-малко от останалите страни. Това навежда на въпроса за какво не се намерения за увеличението им. Всичко към нас, в това число начинът на учене и разбиране на учениците, се трансформира с такива темпове, че да се гледа на нещо в просветителната система като на свещена крава, както е в тази ситуация с

 

дългата 3 месеца и половина лятна почивка, е анахронизъм

 

За мнозина започването на учебно заведение преди 15 септември звучи кощунствено, само че редуването на образователни дни и по-дълги ваканции през годината за сметка на лятната отмора, през която множеството възпитаници не помнят що е то книга, от дълго време е дало резултат в по-напредналите от нас страни.

Остарелите способи на преподаване са различен основен проблем. Да застанеш пред черната дъска и да наливаш познания към този момент не върви, само че огромна част от учителите не престават да разчитат единствено на това. Масово по-малките възпитаници са принудени да учат наизуст стихотворения по 2 пъти в седмицата, вместо да бъдат подтиквани да създадат план или да поразсъждават над някоя тематика. Има премного образци на вдъхновяващи учители, които изготвят дружно с учениците си правила за държания в клас, играят с тях, водят ги по музеи, употребяват нови технологии.

Да свържеш знанията от един предмет с различен, да ги пречупиш през уменията, да облечеш всичко това в увлекателен план за децата и те да откликнат с наслада е сложна задача и като всяка такава изисква сериозна подготовка. Тук също не сме постигнали доста.

Задължителната подготовка на учителите,

които съгласно новия закон би трябвало да си набират на всеки 4 година избран брой заеми, на доста места е превърната в чист педантизъм и печалбарство. Ресурсът от Европейски Съюз е забележителен - 20 млн. лева, и от вярното му консумиране ще зависи в огромна степен префокусирането на системата от предоставяне на енциклопедични познания към образуване на умения - за сериозно мислене, работа в екип, връзка и така нататък Засега обаче наподобява, че този запас е потребен най-много на хилядите обучителни центрове, които изникнаха у нас около отпущането на 20-те млн.

Все още не сме " консумирали " (по думите на министър Вълчев) резултата от увеличените заплати на учителите, които от следващата година би трябвало да надвишават междинното равнище на възнагражденията в страната. Със сигурност са мощен тласък за навлизащите в специалността, само че дали са задоволителен? Младите учители търсят и кариерно израстване, положителна работна среда, поддръжка от колектива и други, не на последно място се нуждаят и от съответно, много по-практическо образование по време на 4-те години следване в университета. Скокът в заплатите рано или късно би трябвало да докара и до скок в резултатите, в противоположен случай разочарованието от системата ще е огромно. Задължително е по-големите заплати да бъдат обвързани с качеството, тъй като рискът е парите да потънат у доста пасивни и живеещи в XX век учители.

Качеството на образованието най-сетне стартира да се мери -

инспекторите от самостоятелния Национален инспекторат по образованието към този момент започнаха първите инспекции на учебни заведения, като поръчката е те да не са както до момента - официални и по документи, а да набелязват мощните и слабите страни на образователното заведение. Засега обаче не сме видели какво ще съставляват тези оценки. Публикуването даже на части от тях може да послужи като добър образец за останалите, които ще бъдат проверявани. А за финансиране съгласно оцененото качество на образователния развой ще би трябвало да изчакаме най-малко до идната PISA.

Промененият " демографски и етнокултурен пейзаж "

може би е измежду най-сериозните фактори днешните учители да се чудят по какъв начин по този начин преди години без старания са обучавали възпитаници за шестица, а в този момент с 10 пъти повече старания възпитаниците им едвам връзват тройка. Все по-висок става процентът на децата от фамилии, за които образованието не е полезност, както и тези с майчин език, който е друг от българския, като техните резултати, както сподели PISA, са няколко пъти по-ниски от тези, които приказват вкъщи български. Опитът на страни като Финландия демонстрира, че триумфите идват, откакто разликите сред най-силните и най-слабите възпитаници стартират да се стопяват. У нас за такава наклонност е прекомерно рано да се приказва.

PISA 2018 демонстрира, че най-хубавите ни възпитаници утежняват резултатите си, до момента в който най-слабите ги покачват нищожно (повишението може да е и в границите на статистическата грешка). България е комай единствената измежду участвалите в проучването, в която стопяването на дистанцията сред мощни и слаби идва не толкоз от възстановяване на слабите, колкото от утежняване на мощните. От МОН признаха, че нямат пояснение на този резултат и занапред ще го проучват. Дано обещанията им бъдат изпълнени, тъй като още чакаме обяснението на феномена от PISA 2015, която сподели, че се усилва делът на учениците от заможни фамилии, които утежняват очевидно резултатите си.

Най-неотложната задача пред министерството ще е да промени формата на изпитите от националните външни оценения, които сега възпроизвеждат остарелия модел. Учителите в доста по-голяма степен ще бъдат стимулирани да преподават съгласно компетентностния метод, в случай че знаят, че изпитът, за който готвят учениците си, мери тъкмо построените у тях умения. Най-ранната опция за това е началото на другата образователна 2020/21 година, само че при добра работа, и това е допустимо. 

Най-важният фактор за триумфа обаче си остава настройката на учителите и в фамилията. Никакви изменени образователни стратегии не са в положение да накарат едно дете да чете и да мисли, в случай че преди този момент то не е запалено към знанието от своя преподавател и в случай че няма една книга вкъщи. Пред нас има два разновидността, споделя просветният министър - или да се укоряваме взаимно, или да действаме градивно. По думите му, с цел да обърне посоката си каруцата, в един миг й би трябвало огромна помощ от доста ръце. Едва тогава тя ще тръгне напред с по-голяма лекост.