Императрица Сиси: когато болката победи щастието
Преди да завоюва любовта на австрийците, императрица Сиси стартира своя житейски път в Мюнхен под името Елизабет Амалия Евгения Вителсбах, или просто Елизабет Баварска. Привидно ориста ѝ е мечтана за доста тогавашни девойки. Зад нея обаче са скрити също изтощение, болежка и неподчинение, провокирано от строгите порядки в двора на австрийските Хабсбурги. Сякаш животът ѝ е свързан от вярването, че родените в неделя на 24 декември са щастливци. Но не всичко минава под знака на цялостното благополучие. Периодите на наслада ще се примесват с горчивината от дворцовите интриги и загубата на близки хора чак до трагичния завършек на дните на една от най-обичаните владетелки в света.
В детството си Сиси шеговито е определяна за „ грозното патенце “ от своята майка. Тогава дните на бъдещата императрица протичат радостно и нехайно, въпреки и тя да не се отличава с хубост. Но не външната хубост провокира интереса на момичето. Далеч по-привлекателни са игрите в гората, рисуването и писането на стихове. Те завършват, когато Сиси е на шестнадесет.
Тогава ерцхерцогиня София търси брачна половинка за своя наследник, император Франц Йосиф. Тя избира по-голямата сестра на Елизабет, Хелена поради славата ѝ на хубавицата в фамилията. Така Хелена, Елизабет, тяхната майка Лудовика Баварска и императорът се озовават в курорта Бад Ишъл. Единствената цел на визитата е Хелена да впечатли индивида, за който би трябвало да се омъжи, и бракът да се реализира по метода, по който е плануван от дълго време.
Планът обаче претърпява цялостен поврат. Франц Йосиф се влюбва в своята втора братовчедка Сиси. И има за какво. Тялото ѝ е отражение на самото съвършенство поради своите пропорции, височина и килограми. По това време малко дами можели да се похвалят с сходно телосложение. Сигурно доказателство за това, че Сиси е задминала своята сестра що се отнася до хубостта на тялото. Императорът към този момент е намерил своята обичана, а бракът е подписан на 24 април 1854 година във Виена. Често събитие в предишното са били точно браковете сред далечни родственици.
Любовта сред двамата е пламенна. Но тя е и изворът на нещастието за Елизабет. Майката на императора прави своя единствен компромис, когато той декларира: „ Сиси или никоя друга “. Това обрича Сиси на ориста в никакъв случай да не поставя грижи за децата си. Свекърва ѝ е непреклонна и властна. Дворцовият живот се трансформира в призрачен сън поради порядките, които императрицата би трябвало да следва, и поради строгия надзор, упражняван от свекървата. Единственото, което Елизабет съумява да резервира до края на земния си път, е телесната хубост. Ала с цената на болест, позната през днешния ден като анорексия.
В опит да обезпечи благополучие за фамилията си Сиси съпровожда своя брачен партньор по време на пътешестване из Унгария през 1857 година Надеждите на Елизабет са да събере фамилията на място, надалеч от контрола на властната майка на императора. Затова децата отиват с тях. И с тях е обвързвано следващото страдалчество на императрицата. По време на пътуването двете им дъщери – ерцхерцогините Гизела и София, се разболяват тежко. Гизела се избавя от болестта, само че София издъхва в ръцете на майка си. Така чувството за виновност става един от главните спътници в живота на Сиси.
То е отчасти преодоляно на идната година, когато се ражда Рудолф. Но появяването на нов човек в живота на Сиси безусловно значи загубата на различен. През 1859 година Франц Йосиф взе участие във войната с Франция. От фронта той изпраща прочувствени любовни писма на брачната половинка си. И въпреки всичко след завръщането му излиза наяве, че бракът няма бъдеще. Силните усеща са останали някъде в годините преди 1859-а.
Утеха в двореца Сиси намира в четенето, поезията, ездата, пътуването и... любовните връзки с други мъже. Пътешествията из Европа стават причина Елизабет да пропусне съзряването на децата си, само че и да се прочуе с хубостта си на Стария континент.
Щастието за следващ път е мимолетно. През 1889 година става факт най-трагичното събитие в живота на Елизабет. Тя губи своя наследник Рудолф. Причина за гибелта е самоубийство. Рудолф е открит мъртъв в ловната си хижа. Скръбта от загубата на още едно дете вечно трансформира типа на обичаната императрица. Черният цвят на облеклата ѝ се трансформира в един от най-запомнящите се детайли на визията ѝ.
Девет години по-късно, на 10 октомври 1898 година, светът губи един от своите магнетични благородници. На тази дата Сиси е в Женева и дружно с придворна дама се разхожда по крайбрежния бул. в посока към пристанището. Преди да се качат на парахода за Монтрьо, италиански анархист пробожда Сиси с пила. Императрицата пада в жертва на по този начин наречената „ агитация посредством каузи “. Раната е безболезнена, само че смъртоносна. Сиси напуща света на борда на парахода с думите: „ Но какво се случва с мен?! “. Днес обичаната владетелка към момента е емблема на хубостта. Ликът ѝ се трансформира в предмет на търговия и може да бъде забелязан върху голям брой сувенири. Също и тъгата, изписана в погледа на Елизабет Баварска, която светът избра да запомни като Сиси.
Легенда за една рокля: Как се омъжила Елизабет ІІ
В детството си Сиси шеговито е определяна за „ грозното патенце “ от своята майка. Тогава дните на бъдещата императрица протичат радостно и нехайно, въпреки и тя да не се отличава с хубост. Но не външната хубост провокира интереса на момичето. Далеч по-привлекателни са игрите в гората, рисуването и писането на стихове. Те завършват, когато Сиси е на шестнадесет.
Тогава ерцхерцогиня София търси брачна половинка за своя наследник, император Франц Йосиф. Тя избира по-голямата сестра на Елизабет, Хелена поради славата ѝ на хубавицата в фамилията. Така Хелена, Елизабет, тяхната майка Лудовика Баварска и императорът се озовават в курорта Бад Ишъл. Единствената цел на визитата е Хелена да впечатли индивида, за който би трябвало да се омъжи, и бракът да се реализира по метода, по който е плануван от дълго време.
Планът обаче претърпява цялостен поврат. Франц Йосиф се влюбва в своята втора братовчедка Сиси. И има за какво. Тялото ѝ е отражение на самото съвършенство поради своите пропорции, височина и килограми. По това време малко дами можели да се похвалят с сходно телосложение. Сигурно доказателство за това, че Сиси е задминала своята сестра що се отнася до хубостта на тялото. Императорът към този момент е намерил своята обичана, а бракът е подписан на 24 април 1854 година във Виена. Често събитие в предишното са били точно браковете сред далечни родственици.
Любовта сред двамата е пламенна. Но тя е и изворът на нещастието за Елизабет. Майката на императора прави своя единствен компромис, когато той декларира: „ Сиси или никоя друга “. Това обрича Сиси на ориста в никакъв случай да не поставя грижи за децата си. Свекърва ѝ е непреклонна и властна. Дворцовият живот се трансформира в призрачен сън поради порядките, които императрицата би трябвало да следва, и поради строгия надзор, упражняван от свекървата. Единственото, което Елизабет съумява да резервира до края на земния си път, е телесната хубост. Ала с цената на болест, позната през днешния ден като анорексия.
В опит да обезпечи благополучие за фамилията си Сиси съпровожда своя брачен партньор по време на пътешестване из Унгария през 1857 година Надеждите на Елизабет са да събере фамилията на място, надалеч от контрола на властната майка на императора. Затова децата отиват с тях. И с тях е обвързвано следващото страдалчество на императрицата. По време на пътуването двете им дъщери – ерцхерцогините Гизела и София, се разболяват тежко. Гизела се избавя от болестта, само че София издъхва в ръцете на майка си. Така чувството за виновност става един от главните спътници в живота на Сиси.
То е отчасти преодоляно на идната година, когато се ражда Рудолф. Но появяването на нов човек в живота на Сиси безусловно значи загубата на различен. През 1859 година Франц Йосиф взе участие във войната с Франция. От фронта той изпраща прочувствени любовни писма на брачната половинка си. И въпреки всичко след завръщането му излиза наяве, че бракът няма бъдеще. Силните усеща са останали някъде в годините преди 1859-а.
Утеха в двореца Сиси намира в четенето, поезията, ездата, пътуването и... любовните връзки с други мъже. Пътешествията из Европа стават причина Елизабет да пропусне съзряването на децата си, само че и да се прочуе с хубостта си на Стария континент.
Щастието за следващ път е мимолетно. През 1889 година става факт най-трагичното събитие в живота на Елизабет. Тя губи своя наследник Рудолф. Причина за гибелта е самоубийство. Рудолф е открит мъртъв в ловната си хижа. Скръбта от загубата на още едно дете вечно трансформира типа на обичаната императрица. Черният цвят на облеклата ѝ се трансформира в един от най-запомнящите се детайли на визията ѝ.
Девет години по-късно, на 10 октомври 1898 година, светът губи един от своите магнетични благородници. На тази дата Сиси е в Женева и дружно с придворна дама се разхожда по крайбрежния бул. в посока към пристанището. Преди да се качат на парахода за Монтрьо, италиански анархист пробожда Сиси с пила. Императрицата пада в жертва на по този начин наречената „ агитация посредством каузи “. Раната е безболезнена, само че смъртоносна. Сиси напуща света на борда на парахода с думите: „ Но какво се случва с мен?! “. Днес обичаната владетелка към момента е емблема на хубостта. Ликът ѝ се трансформира в предмет на търговия и може да бъде забелязан върху голям брой сувенири. Също и тъгата, изписана в погледа на Елизабет Баварска, която светът избра да запомни като Сиси.
Легенда за една рокля: Как се омъжила Елизабет ІІ
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ