Прекрасната змейска четирилогия на Николай Теллалов
Преди да навляза в същината на това ревю, би трябвало да съм прям с вас. Аз персонално познавам създателя и ми е мъчно да пиша ревю на книги за човек, който познавам. Преди петнайсетина години се срещнах с него на сбирките на клуба за фантастика и прогностика “Иван Ефремов ”, след което прочетох книгите му. По-късно през 2010 година, когато си фантазирах, че и аз мога да съм публицист, Теллалов се нави да стане основен редактор на първата ми научно-популярна книга “Космическа колонизация – неосъществената фантазия ”. По-късно животът ме люшна в друга посока и изгубих дирите на Теллалов. Донякъде това е по този начин, тъй като, до момента в който той има авторска страница във Facebook, няма персонален профил. И по-добре. Нека да стои надалеч от токсичната атмосфера на обществените мрежи и дано лигльовци като мен с задоволително свободно време да пишат усещанията си от книгите, които са прочели. Като споделих свободно време, през пандемията от немай къде ми щукна тази концепция още веднъж да препрочета обичаната ми змейска поредност.
Поредицата се състои от общо четири книги. Както “Хари Потър и философският камък ” е най-слабата книга на Роулинг, същото е годно за първата от Теллаловата четирилогия – “Да пробудиш драконче ”. Но това не трябва да ви отхвърля – книгата е задоволително увлекателна и четивна. И по този начин, основният воин Радослав (Дичо), по време на разходка в планината с неговата банда от повърхностни селяндури, целува обаян барелеф и разсънва змейкинята Верена. И о, мама мия, стартира изумителна сантиментална история! Тук би трябвало да ви предупредя, че някои рецензиращи са дали негативно ревю на книгата точно поради романтиката и наличието на голям брой умалителни (същите кахъри брах и аз с моята “Саркания ”). Лично аз не обърнах внимание – и то не тъй като се имам за кой знае какъв романтик, ами тъй като повествованието е задоволително увлекателно в други аспекти, с цел да не виждам такива детайлности. Изключително доста ми хареса, че историята се развива през 90-те, по времето на дивите мутренски години на българския преход. Така да вземем за пример във втората книга от поредицата “Царска повеля ” ще попаднете на занимателна сценка, в която ступват контрольори от софийския градски транспорт
