Виктория: „Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли“
Преди четири години едно притеснително 17-годишно момиче се появи на кастингите на музикалния формат X Factor , стигна и до огромните концерти, само че не завоюва. Но пък историята май помни повече тези, които са си тръгнали на крачка от финала, в сравнение с спечелилите. Виктория с лекост „ влизаше в обувките “ на Адел, Бионсе и Емели Санде, само че като че ли трябваше да мине през своите лутания и търсения, с цел да откри своите, своята музика, своя път. Имаше независими части, само че май Виктория не беше в тях. Сега обаче се завърна на музикалната сцена с песента I Wanna Know (признавам, чувам я на рипийт) и най-сетне е тя. Виктория, за която няма различен път, с изключение на музиката, и той към този момент я води на огромни подиуми отвън България. Виктория, която знае, че когато потъваш, постоянно има кой да те хване за ръка и да те издърпа на горе. За търсенето, намирането, порастването и музиката ни споделя самата тя, през днешния ден в Момичетата от града.
Каква е историята зад основаването на новата ти ария?
Всичко стартира от моя другарка, която живее в Лондон. Един ден ми сподели: „ Запознах се с една страхотна българка, която е писала ария за Zayn Malik. Искаш ли да ви срещна? ”. Това за мен беше като гръм от ясно небе. Казах й: “Шегуваш ли се?! Иска ли запитване?! ”. И по този начин стартира всичко. Запознахме се с Илияна Недялкова – авторката на песента, изпрати ми няколко нейни плана, измежду които беше I Wanna Know и сега, в който я чух, се просълзих. Усетих, че това разказва тъкмо мен и страстите, които бушуваха из душата ми в този миг. Не след дълго се разбрахме, че ще е най-добре да отида в Америка и да направя там записа. Изкарах виза и отпътувах. Беше едно необикновено прекарване! Винаги съм мечтала да посетя Щатите и когато се случи, бях на седмото небе.
Била си и на летен лагер в " Бъркли ". Това ли е трамплинът, който един актьор чака?
Миналото лято моят продуцент Геновева ме записа на летен лагер на " Бъркли " във Валенсия, тъй като бях изпаднала в лека обърканост и търсене на себе си. Там най-сетне открих своята среда – тази, която постоянно съм желала. И може би най-важното – видях „ светлина в тунела “. Там се срещнах с един от водещите преподаватели – Джером Кайлс, учител и в главния кампус на Бъркли в Бостън, Съединени американски щати, с който се сприятелихме и след това той стана и мой наставник. Миналата есен Джером пристигна в София за 1 седмица и направихме дружно концерт в „ Студио 5 “, беше вълшебно, след което продължихме работа от разстояние.
Беше измежду определените актьори на фестивал в Мадрид. Сцената на открито ли е пътят, по който искаш да вървиш?
Още от 12-годишна бленувам за огромната сцена и постоянно съм си се представяла някъде там. Музикалният конгрес в Мадрид е единствено началото. Беше ужасно прекарване, тъй като хората в действителност ми обърнаха внимание. Гледаха с интерес, макар че бях чужд за тях актьор. Работя доста интензивно по нови планове сега и това се трансформира безусловно в цялото ми всекидневие. Работа, работа и единствено работа, само че това ме прави доста щастлива и устремена да последвам фантазиите си самоуверено.
Имам чувството, че в последно време да си самопродуциращ актьор у нас е по-успешната формула. Ето – ти се радели с „ Монте мюзик “, Прея също го направи и нещата й се случват доста по-добре отпреди, на теб също. По-лесно ли е или по-трудно?
За мен персонално това е пътят. Човек първо би трябвало да разбере кой желае да бъде. Когато подписах с “Монте мюзик ” още бях някак си с по-детско мислене и не осъзнавах какво тъкмо желая. Работата ми с тях беше супер, само че както споделих и нагоре, постоянно съм желала да бъда на по-различна сцена от българската. Вярвам, че нещата се случват в точния миг, на точното място.
Точно когато мислех, че към този момент няма смисъл да се боря, се появи Геновева – моят продуцент, и ме измъкна от дупката, в която се бях заровила. Даде ми огромен тласък да се боря за това да върша музиката, която е най-близка до душата ми.
Премина през разнообразни стадии в музикално отношение. Намери ли най-сетне своето място, своята музика?
Не беше елементарно това, през което прекосих, само че пък си заслужаваше. Не мога да кажа и сега, че е елементарно, само че пък е доста хубаво да виждаш, когато усилената ти работа малко по малко стартира да се вижда и прави оценка от останалите. Да, считам, че открих своята музика и място.
Имало ли е миг на отричане от музиката?
Не беше тъкмо отричане. По-скоро бяха неприятни мисли, които, популярност богу, отминаха. Не си представям живота си, в случай че не пея, тъй като това върша най-добре. Това е все едно да се откажа да вдишвам, да пребивавам.
Кой ти оказва помощ да преодоляваш сложните моменти?
Помагат ми фамилията, продуцентът ми и... моите прелестни кучета.
Колко порасна момичето, което се яви на кастинг за X Factor преди четири години?
Има още доста да пораства, само че считам, че на този стадий израснах доста. Научих се да одобрявам нещата по-леко и с усмивка. Някак се трансфорах в непукист, което боготворя в себе си, тъй като това е едно доста значимо качество, когато си в музикалния бизнес.
Има още...
Каква е историята зад основаването на новата ти ария?
Всичко стартира от моя другарка, която живее в Лондон. Един ден ми сподели: „ Запознах се с една страхотна българка, която е писала ария за Zayn Malik. Искаш ли да ви срещна? ”. Това за мен беше като гръм от ясно небе. Казах й: “Шегуваш ли се?! Иска ли запитване?! ”. И по този начин стартира всичко. Запознахме се с Илияна Недялкова – авторката на песента, изпрати ми няколко нейни плана, измежду които беше I Wanna Know и сега, в който я чух, се просълзих. Усетих, че това разказва тъкмо мен и страстите, които бушуваха из душата ми в този миг. Не след дълго се разбрахме, че ще е най-добре да отида в Америка и да направя там записа. Изкарах виза и отпътувах. Беше едно необикновено прекарване! Винаги съм мечтала да посетя Щатите и когато се случи, бях на седмото небе.
Била си и на летен лагер в " Бъркли ". Това ли е трамплинът, който един актьор чака?
Миналото лято моят продуцент Геновева ме записа на летен лагер на " Бъркли " във Валенсия, тъй като бях изпаднала в лека обърканост и търсене на себе си. Там най-сетне открих своята среда – тази, която постоянно съм желала. И може би най-важното – видях „ светлина в тунела “. Там се срещнах с един от водещите преподаватели – Джером Кайлс, учител и в главния кампус на Бъркли в Бостън, Съединени американски щати, с който се сприятелихме и след това той стана и мой наставник. Миналата есен Джером пристигна в София за 1 седмица и направихме дружно концерт в „ Студио 5 “, беше вълшебно, след което продължихме работа от разстояние.
Беше измежду определените актьори на фестивал в Мадрид. Сцената на открито ли е пътят, по който искаш да вървиш?
Още от 12-годишна бленувам за огромната сцена и постоянно съм си се представяла някъде там. Музикалният конгрес в Мадрид е единствено началото. Беше ужасно прекарване, тъй като хората в действителност ми обърнаха внимание. Гледаха с интерес, макар че бях чужд за тях актьор. Работя доста интензивно по нови планове сега и това се трансформира безусловно в цялото ми всекидневие. Работа, работа и единствено работа, само че това ме прави доста щастлива и устремена да последвам фантазиите си самоуверено.
Имам чувството, че в последно време да си самопродуциращ актьор у нас е по-успешната формула. Ето – ти се радели с „ Монте мюзик “, Прея също го направи и нещата й се случват доста по-добре отпреди, на теб също. По-лесно ли е или по-трудно?
За мен персонално това е пътят. Човек първо би трябвало да разбере кой желае да бъде. Когато подписах с “Монте мюзик ” още бях някак си с по-детско мислене и не осъзнавах какво тъкмо желая. Работата ми с тях беше супер, само че както споделих и нагоре, постоянно съм желала да бъда на по-различна сцена от българската. Вярвам, че нещата се случват в точния миг, на точното място.
Точно когато мислех, че към този момент няма смисъл да се боря, се появи Геновева – моят продуцент, и ме измъкна от дупката, в която се бях заровила. Даде ми огромен тласък да се боря за това да върша музиката, която е най-близка до душата ми.
Премина през разнообразни стадии в музикално отношение. Намери ли най-сетне своето място, своята музика?
Не беше елементарно това, през което прекосих, само че пък си заслужаваше. Не мога да кажа и сега, че е елементарно, само че пък е доста хубаво да виждаш, когато усилената ти работа малко по малко стартира да се вижда и прави оценка от останалите. Да, считам, че открих своята музика и място.
Имало ли е миг на отричане от музиката?
Не беше тъкмо отричане. По-скоро бяха неприятни мисли, които, популярност богу, отминаха. Не си представям живота си, в случай че не пея, тъй като това върша най-добре. Това е все едно да се откажа да вдишвам, да пребивавам.
Кой ти оказва помощ да преодоляваш сложните моменти?
Помагат ми фамилията, продуцентът ми и... моите прелестни кучета.
Колко порасна момичето, което се яви на кастинг за X Factor преди четири години?
Има още доста да пораства, само че считам, че на този стадий израснах доста. Научих се да одобрявам нещата по-леко и с усмивка. Някак се трансфорах в непукист, което боготворя в себе си, тъй като това е едно доста значимо качество, когато си в музикалния бизнес.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ