Преди часове се откри 69-тото издание на Берлинале“, а тази

Преди часове се откри 69-тото издание на „ Берлинале “, а тази година, както в никакъв случай преди, дамите разрушават с наличие на всевъзможни равнища. 40% от филмите в конкурсната стратегия са на дами режисьори, почетната „ Златна мечка “ е в ръцете на актриса с половинвековна кариера, изиграла функции на най-малко три езика – Шарлът Рамплинг, а ръководител на журито на фестивала е Жулиет Бинош. В журито има и още две дами (Сандра Хюлер и Труди Стайлър). Ретроспективната част на фестивала тази година е отдадена на дами режисьори от Източна и Западна Германия, започвайки от студентските придвижвания през 1968-а до обединяването на Германия през 1990 година.

За тези, които мислят, че това се дължи на някакъв съвременен квотен принцип обвързван с #MeToo – не, не е по този начин. Това, което се случва, е, че дамите не могат повече да бъдат подценявани и от ден на ден хора в киноиндустрията, ръководена от мъже, го схващат и отварят вратата. Не единствено поради изобилието от гений, а и поради бизнеса – женското присъединяване е по-печелившо от мъжкото.

Дитер Кослик (вечния шеф на „ Берлинале “) още преди началото на фестивала се похвали с рекордното женско наличие.

Фестивалът бе открит с кино лентата на датчанката  Лоне Шерфиг " Добротата на непознатите " (The Kindness of Strangers), прoдукция на Дания, Канада, Швеция, Германия и Франция. Освен нея Агнешка Холанд ще показа полско-британско-украинския си филм " Г-н Джоунс " (Mr. Jones), упорит биографичен портрет на Уелс Гарет Джоунс – публицист, пътувал из Съюз на съветските социалистически републики. Режисьорката Теона Стругар Митовска ще показа за пръв път македонски филм на „ Берлинале “ – „ Господ съществува, името ѝ е Петруния “ разказва за жена, която скача с мъжете за кръста на Богоявление. Каталунката Изабел Койшет излиза със своя Elisa y Marcela, филм за две влюбени една в друга дами (и първия еднополов брак в Испания през 1901 г.). Този филм е продуциран от Netflix и ще го гледаме скоро там. Младата германка Ангела Шанелек ще покаже " Бях у дома, само че " (I Was At Home, But) – филм за изчезнало дете. Нора Фингсшайдт , също млада немска режисьорка, ще се показа със System Crash. А австрийката Мари Крайцер  със „ Земята под краката ми " (The Ground Beneath My Feet), разказващ за битката сред две сестри. Накратко, в Берлин публиката ще има опция да гледа и оцени работата на съвсем толкова жени, колкото и на мъже режисьори. А това е страховит миг освен за фестивала, а и за киното въобще.



И тъй като загатнах, че сега в киноиндустрията женското присъединяване е по-печелившо от мъжкото – по този начин е, това е наклонността. Най-различни организации предходната година показаха резултати от проучвания – филми, които минават (това е тест за смисленост на женското наличие в един филм), се показват по-добре на всяко равнище. Например сред 2014 и 2017 година от 350 касови хита средният резултат за филми с водещо присъединяване на дами е по-добър от този на продукции с водещо присъединяване на мъже. Абсолютен мит е, че тези филми печелят по-малко, в противен случай – държат безусловно половината боксофис., някогашен шеф на Sony Pictures, споделя: „ Това е твърдо доказателство, че публиката желае да гледа филми, в които са показани всички и взимащите решения в киноиндустрията би трябвало да внимават за това “.

Така че протичащото се в киното и в Европа, и в Щатите, е ясно – дамите не могат да бъдат подценявани повече. Просто са по-интересни и по-печеливши.