Орбан на амбразурата! Унгарският премиер иска и да е в ЕС, и извън ЕС, и да посредничи между Европа и Русия!
Преди броени дни пред немска медия унгарският министър председател Виктор Орбан съобщи, че войната в Украйна била към края си. Русия била слаба и нямало да нападна страна от Европейски Съюз или НАТО, а просто желала да реализира задачите си в Украйна. За да е допустимо обаче военните дейности да приключат, трябвало да има единна позиция на Запада.
Говоренето на Орбан е комплицирано и спорно.
Това е явно за всеки, който има визия от процесите, свързани с тази война и нейното развиване. С това си изявление обаче Орбан влиза в една друга роля, която до този миг не съществуваше в общественото пространство.
От най-приближения до Кремъл европейски министър председател към този момент чуваме, че Русия е слаба. Досега той настойчиво твърдеше, че тя не може да бъде победена на бойното поле. Това изказване остава, то няма да отпадне от реториката на Орбан, само че тук не несъгласието е най-значимият факт, който изисква особено внимание.
Новият миг в говоренето на Виктор Орбан може да се схване като признак за обстановката вътре в Русия. Той споделя, че Путин би желал да завърши войната, тъй като тя се нуждае от доста запаси. Вероятно поддържането на военните дейности става все по-трудно в стопански проект и в Кремъл търсят помирение, само че единствено такова, което е в тяхна изгода.
Основен проблем за Кремъл е неналичието на доверие от страна на европейските държавни управления.
Това е най-конкретната и непосредствена причина, заради която множеството държавни управления в Европа не престават да поддържат Украйна и не желаят да трансформират настройките си и желанията си.
През 2014 година Русия посегна на Крим и окупира полуострова. Почти по едно и също време с това започнаха и сепаратистките провокации в Донбас, които се развиха в кръвопролитен районен спор и в основаването на изцяло противозаконните и нелегитимни републики - ДНР и ЛНР.
Орбан в Белия дом - стопански договаряния или предизборна поддръжка
Унгария залага на Тръмп за енергийна сигурност, само че рискува политическа неустойчивост
След събитията от 2014 година последва европейска и американска реакция. Тя обаче беше прекомерно слаба и даже в прочут смисъл може да се назова и алегорична. Санкции по отношение на избрани съветски физически и юридически лица и много скромна поддръжка за украинската войска - това беше западният отговор на съветските похищения против Украйна през 2014 година
Надеждите на Европа и Америка тогава бяха точно, че Русия ще спре до Крим и в Донбас. В израз на тези очаквания Европа и най-много Германия опита да развие общи стопански ползи с Русия и по този начин да изолира нейните нападателни планове.
За времето от 2014 до 2021 година използването на съветски газ в Германия набъбна с повече от 10%. Оказа се, че тази политика на Ангела Меркел е напразна, както и че отношението на Кремъл към интернационалното право е доста друго от отношението към същото в Европа.
Европа и Съединени американски щати се пробваха да градят доверие с Русия и по още един метод.
През 2015 и 2016 година на нашия континент се организираха две доста огромни натовски учения. На тях бяха поканени съветски наблюдаващи, които да се уверят в открития темперамент на работата в НАТО, както и в събитието, че алиансът е организация с напълно отбранителна философия.
Очевидно и това не оказа помощ за създаване на доверие сред евроатлантическите сътрудници и Русия. Дори след анексирането на Крим и проблемите в Донбас, Европа и Съединени американски щати нееднократно опитваха да подадат ръка на Кремъл, с цел да бъдат минимизирани заканите за европейската и световната сигурност.
Резултатът обаче беше тъкмо противоположният. През февруари 2022 година Русия стартира своята пълномащабна война против Украйна. От Кремъл освен подцениха смисъла на доверието в интернационалните връзки, само че и изцяло го потъпкаха.
За страните от Европейски Съюз и НАТО не остана друга опция с изключение на да вземат незабавни ограничения за гарантиране на сигурността. Това в съвсем цялостна степен се припокриваше с обезпечаване на поддръжка за Украйна, тъй че тя да може да се опълчи на агресора и да го задържи в източните си територии.
Сега Виктор Орбан се пробва да върне, въпреки и по един много чудноват метод, тематиката за доверието сред Европа и Русия.
Унгарецът споделя, че Русия е слаба и не може да нападне страна от Европейски Съюз или НАТО.
" Макар и да не вярвате на Русия, най-малко се съгласете, че тя и да желае, не може! " - това де факто е посланието на Орбан към европейските държавни управления.
Всичко в името на властта - Вучич не отстъпва в Сърбия
Конролът се изплъзва от ръцете на сръбския президент и той все по-често се обръща към Европа за поддръжка
Най-вероятно към него би трябвало да се образува и единната позиция на Запада, за която приказва унгарският министър председател.
Орбан се пробва да убеди европейските водачи, че в случай че оставят Русия да получи това, което желае от Украйна, то тя ще се откаже от нападателния си метод и ще се укроти. Т.е. видите ли, европейците нямат аргументи да се тормозят от Русия и в случай че те оказват помощ на Украйна, с цел да предпазят себе си, в действителност няма за какво да не престават да го вършат.
В сходно разбиране обаче има редица дефекти и противоречиви моменти. Русия неведнъж потвърди, че е доста мъчно, а към този момент и невероятно, да ѝ се има доверие.
Нейната експанзия против Украйна стартира през 2014 година През 2022 година, т.е. 8 години по-късно, тя прерасна в пълномащабна война. В продължение на към този момент над 3 години и половина е видно, че Русия не е била подготвена за такава война, само че все пак я стартира.
Друг проблематичен миг е неяснотата във връзка с съветските цели в Украйна. Когато става дума за територии, съветските искания се лимитират в границите на Източна Украйна. Поне това декларира Путин пред Тръмп по време на техните диалози.
Безумното говорене обаче за денацификация и демилитаризация на Украйна не е прекъснато. Това демонстрира, че даже и военните дейности да бъдат прекъснати, от Кремъл ще ги възобновят при първа опция под този претекст и ще изразят искания към нови територии.
Русия желае да разполага най-малко с част от украинския суверенитет и да дефинира в какви интернационалните организации Киев да членува или да не членува. Или казано с други думи - в случай че в Москва изобщо съществува схващане за самостоятелна Украйна, то е като разбирането за самостоятелен Беларус под диктата на Лукашенко. Мнозинството от украинците несъмнено не си показват своята страна по този метод.
Всичко това значи, че и след прекратяването на военните дейности, по всяко време това, гарантирането на сигурността против кремълската опасност ще би трябвало да продължи. Т.е. посланията на Орбан биха били сложни за приемане даже и в изискванията на помирение, а в този момент когато войната към момента продължава те са нелогични и рискови.
Унгария основава антиукраински блок с Чехия и Словакия в Европейски Съюз?
Орбан се надява да се сплоти с Бабиш и Фицо, с цел да съгласуват позициите си преди срещите на водачите на Европейски Съюз
Унгарският министър председател е в сложна вътрешнополитическа обстановка.
След пет месеца той ще се изправи на избори против младия и деятелен водач на унгарската съпротива Петер Магяр. Дълги години Виктор Орбан се представяше като същински народен водач, който пази ползите на страната и не се поддава на никакви въздействия.
Обвързването с Русия в енергийната сфера обаче докара до такава степен, че в този момент той вижда опасност в Брюксел и е оптимално непосредствен до Москва. Доста шизофренна позиция за министър председател на страна членка на Европейски Съюз.
Социологическите сондажи демонстрират отчетлива преднина за Магяр. И това е разумно. Политика се прави с ясни позиции, а тези на опозиционния водач са доста по-ясни от позициите на сегашния министър председател.
Орбан хем желае да е в Европейски Съюз, той не приказва за излизане от Общността, хем обаче Брюксел му е зложелател, а Москва - другар.
И от тези позиции той се стреми към ходатайство сред Европа и Русия. Колкото повече се пробва да показва значителност, толкоз по-противоречив наподобява. Предстои да забележим каква оценка ще му слагат унгарците през април идната година.
Говоренето на Орбан е комплицирано и спорно.
Това е явно за всеки, който има визия от процесите, свързани с тази война и нейното развиване. С това си изявление обаче Орбан влиза в една друга роля, която до този миг не съществуваше в общественото пространство.
От най-приближения до Кремъл европейски министър председател към този момент чуваме, че Русия е слаба. Досега той настойчиво твърдеше, че тя не може да бъде победена на бойното поле. Това изказване остава, то няма да отпадне от реториката на Орбан, само че тук не несъгласието е най-значимият факт, който изисква особено внимание.
Новият миг в говоренето на Виктор Орбан може да се схване като признак за обстановката вътре в Русия. Той споделя, че Путин би желал да завърши войната, тъй като тя се нуждае от доста запаси. Вероятно поддържането на военните дейности става все по-трудно в стопански проект и в Кремъл търсят помирение, само че единствено такова, което е в тяхна изгода.
Основен проблем за Кремъл е неналичието на доверие от страна на европейските държавни управления.
Това е най-конкретната и непосредствена причина, заради която множеството държавни управления в Европа не престават да поддържат Украйна и не желаят да трансформират настройките си и желанията си.
През 2014 година Русия посегна на Крим и окупира полуострова. Почти по едно и също време с това започнаха и сепаратистките провокации в Донбас, които се развиха в кръвопролитен районен спор и в основаването на изцяло противозаконните и нелегитимни републики - ДНР и ЛНР.
Орбан в Белия дом - стопански договаряния или предизборна поддръжка
Унгария залага на Тръмп за енергийна сигурност, само че рискува политическа неустойчивост
След събитията от 2014 година последва европейска и американска реакция. Тя обаче беше прекомерно слаба и даже в прочут смисъл може да се назова и алегорична. Санкции по отношение на избрани съветски физически и юридически лица и много скромна поддръжка за украинската войска - това беше западният отговор на съветските похищения против Украйна през 2014 година
Надеждите на Европа и Америка тогава бяха точно, че Русия ще спре до Крим и в Донбас. В израз на тези очаквания Европа и най-много Германия опита да развие общи стопански ползи с Русия и по този начин да изолира нейните нападателни планове.
За времето от 2014 до 2021 година използването на съветски газ в Германия набъбна с повече от 10%. Оказа се, че тази политика на Ангела Меркел е напразна, както и че отношението на Кремъл към интернационалното право е доста друго от отношението към същото в Европа.
Европа и Съединени американски щати се пробваха да градят доверие с Русия и по още един метод.
През 2015 и 2016 година на нашия континент се организираха две доста огромни натовски учения. На тях бяха поканени съветски наблюдаващи, които да се уверят в открития темперамент на работата в НАТО, както и в събитието, че алиансът е организация с напълно отбранителна философия.
Очевидно и това не оказа помощ за създаване на доверие сред евроатлантическите сътрудници и Русия. Дори след анексирането на Крим и проблемите в Донбас, Европа и Съединени американски щати нееднократно опитваха да подадат ръка на Кремъл, с цел да бъдат минимизирани заканите за европейската и световната сигурност.
Резултатът обаче беше тъкмо противоположният. През февруари 2022 година Русия стартира своята пълномащабна война против Украйна. От Кремъл освен подцениха смисъла на доверието в интернационалните връзки, само че и изцяло го потъпкаха.
За страните от Европейски Съюз и НАТО не остана друга опция с изключение на да вземат незабавни ограничения за гарантиране на сигурността. Това в съвсем цялостна степен се припокриваше с обезпечаване на поддръжка за Украйна, тъй че тя да може да се опълчи на агресора и да го задържи в източните си територии.
Сега Виктор Орбан се пробва да върне, въпреки и по един много чудноват метод, тематиката за доверието сред Европа и Русия.
Унгарецът споделя, че Русия е слаба и не може да нападне страна от Европейски Съюз или НАТО.
" Макар и да не вярвате на Русия, най-малко се съгласете, че тя и да желае, не може! " - това де факто е посланието на Орбан към европейските държавни управления.
Всичко в името на властта - Вучич не отстъпва в Сърбия
Конролът се изплъзва от ръцете на сръбския президент и той все по-често се обръща към Европа за поддръжка
Най-вероятно към него би трябвало да се образува и единната позиция на Запада, за която приказва унгарският министър председател.
Орбан се пробва да убеди европейските водачи, че в случай че оставят Русия да получи това, което желае от Украйна, то тя ще се откаже от нападателния си метод и ще се укроти. Т.е. видите ли, европейците нямат аргументи да се тормозят от Русия и в случай че те оказват помощ на Украйна, с цел да предпазят себе си, в действителност няма за какво да не престават да го вършат.
В сходно разбиране обаче има редица дефекти и противоречиви моменти. Русия неведнъж потвърди, че е доста мъчно, а към този момент и невероятно, да ѝ се има доверие.
Нейната експанзия против Украйна стартира през 2014 година През 2022 година, т.е. 8 години по-късно, тя прерасна в пълномащабна война. В продължение на към този момент над 3 години и половина е видно, че Русия не е била подготвена за такава война, само че все пак я стартира.
Друг проблематичен миг е неяснотата във връзка с съветските цели в Украйна. Когато става дума за територии, съветските искания се лимитират в границите на Източна Украйна. Поне това декларира Путин пред Тръмп по време на техните диалози.
Безумното говорене обаче за денацификация и демилитаризация на Украйна не е прекъснато. Това демонстрира, че даже и военните дейности да бъдат прекъснати, от Кремъл ще ги възобновят при първа опция под този претекст и ще изразят искания към нови територии.
Русия желае да разполага най-малко с част от украинския суверенитет и да дефинира в какви интернационалните организации Киев да членува или да не членува. Или казано с други думи - в случай че в Москва изобщо съществува схващане за самостоятелна Украйна, то е като разбирането за самостоятелен Беларус под диктата на Лукашенко. Мнозинството от украинците несъмнено не си показват своята страна по този метод.
Всичко това значи, че и след прекратяването на военните дейности, по всяко време това, гарантирането на сигурността против кремълската опасност ще би трябвало да продължи. Т.е. посланията на Орбан биха били сложни за приемане даже и в изискванията на помирение, а в този момент когато войната към момента продължава те са нелогични и рискови.
Унгария основава антиукраински блок с Чехия и Словакия в Европейски Съюз?
Орбан се надява да се сплоти с Бабиш и Фицо, с цел да съгласуват позициите си преди срещите на водачите на Европейски Съюз
Унгарският министър председател е в сложна вътрешнополитическа обстановка.
След пет месеца той ще се изправи на избори против младия и деятелен водач на унгарската съпротива Петер Магяр. Дълги години Виктор Орбан се представяше като същински народен водач, който пази ползите на страната и не се поддава на никакви въздействия.
Обвързването с Русия в енергийната сфера обаче докара до такава степен, че в този момент той вижда опасност в Брюксел и е оптимално непосредствен до Москва. Доста шизофренна позиция за министър председател на страна членка на Европейски Съюз.
Социологическите сондажи демонстрират отчетлива преднина за Магяр. И това е разумно. Политика се прави с ясни позиции, а тези на опозиционния водач са доста по-ясни от позициите на сегашния министър председател.
Орбан хем желае да е в Европейски Съюз, той не приказва за излизане от Общността, хем обаче Брюксел му е зложелател, а Москва - другар.
И от тези позиции той се стреми към ходатайство сред Европа и Русия. Колкото повече се пробва да показва значителност, толкоз по-противоречив наподобява. Предстои да забележим каква оценка ще му слагат унгарците през април идната година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ