Коледното чудо на Първата Световна война – всички оставиха оръжието
Преди близо 105 години по това време, човешката природа потвърждава, че омразата не е вродена в никого. Един впечатляващ акт на човешка дружба ще остане в историята вечно като доказателство, че нито един човек не е основан за война и принуждение. Следващите няколко години ще потвърдят тъкмо противоположното, само че преди да стигнем до ужасът на Първата Световна война и нарушаването на всяко едно човешко право на живот.
Предстоят доста тежки четири години, в които Европа ще бъде полесражение за упоритостите на шепа хора, които залагат човешки ориси за парче земя. И по този начин се пренасяме през далечната 1914 година на западния фронт, където французи и германци мизерстват в окопите.
Никой не вижда политиката, никой не вижда смисъла на грандиозната победа. Разстоянието сред двата окопа е метри. Студената декемврийска зима съумява да охлади пристрастеностите за война на всеки. Всеки е изгубил смисъла да вдигне пушката и да стреля по врага, само че даже и той е като него – изпратен да се бори за идея, която е обречена. Войниците от двете страни желаят да се приберат вкъщи, няма смисъл да се брани този фронт. Има доста истории по тематиката, само че някои от най-добре разказаните са свързани с историята на Брус – картечар от британската страна.
Заедно с доста други треперещи бойни приятели, той е изпратен в замръзналата тиня, с цел да брани името на кралицата. По неговите записи излиза наяве, че някъде към 10 часа вечерта от немските окопи стартира да се чуват коледни песни. Плахата ария почнала да се носи из целия немски окоп. Англичаните не вярвали какво се чува, били сюрпризирани, че някой намира сили да пее песни в конюнктура като тази. Дали вярата е предиздвикала англичаните да се включат в песните или това е бил единствения метод да се почувстват като хора, никой не знае. Важното е, че когато двата окопа почнали да пеят, музиката била прекратена от немски боец, който се провикнал с цяло гърло:
„ Елате при нас! “
Разбира се, индивидът имал оня прочут немски акцент, само че поканата си е покана. Англичаните отвърнали:
„ Вие елате по средата и ние ще дойдем! “
С това стартира едно вековно коледно знамение, което може би няма да откриете на никое място другаде в архивите. Войниците излизат, без да имат потребност от пушките си. Нямат потребност от оръжието си, нямат потребност от борбата. През последните месеци има единствено жестоки обстрели.
Снимка: By Robson Harold B – This is photograph Q 50719 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5578315
Понякога един човек излизал от окопите, с цел да може да събере труповете на своите бойни приятели. В навечерието на Коледа, нито един боец не е стрелял. Всички напускали окопите и се събирали, с цел да споделят скромните си войнишки дажби с съперника. На западния фронт се запяват песни, бойците пият вино, търсят изсъхнал тютюн, тъй като последните дни влагата унищожава всичко и всички.
Архивите и записките на бойците описват, че на някои точки от фронта този коледен акт е траял с дни. И до през днешния ден историците считат, че първоначално бойните пристрастености били мощни, тъй като всички очаквали, че до Коледа войната ще е завършила. Няколко години по-късно различен немец ще запише в дневника си, че се надява да победят в Москва и ще се приберат бързо вкъщи. Тази вяра обаче е охладена.
И затова доближаваме до известния случай на Коледното помирение. Дневниците на множеството бойци разказват тази история, всички смъкват оръжието и се срещат по средата на стрелковата линия. В доста от редовете се прочитат истории по какъв начин двете страни сядат и не помнят, че преди няколко часа са се обстрелва ли. Всеки можел да се подстриже против една елементарна цигара.
Снимка: By Unknown – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//11/media-11160/large.jpgThis is photograph Q 50720 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39780945
Някои въпреки всичко не не запомнили и падналите в багра. По Коледа стават чудеса и мнозина почнали да погребват тези, които не са могли да видят тази история. В цялата блъсканица се намира и топка, с която се изиграва една от най-популярните футболни срещи. В дневника на лейтенант Кърт Земич от 134 саксонски полк споделя по какъв начин футболната среща била впечатляваща. Интересно било възприятието към всички офицери. Вместо да се лее кръв и пот, спортните пристрастености съумели да реализират това, което нито един политик в оня миг не е могъл да реализира.
Генералите от двете страни обаче не били доста удовлетворени. Повечето офицери били осъдени за това безчинство, само че какво наказване може да получи човек, който за няколко дни е посочил красивата страна на живота и е съумял да резервира армията си цяла за още няколко часа и даже дни. Мащабният боен спор ще успее да вземе живота на 15 милиона души. Това е историята на едно от най-големите коледни чудеса. Никога повече не се е повторило. Чести са случаите, в които бойците се атакуват точно на този празник.
