Кой може да вземе Нобела за мир
Преди 80 години, на прага на най-кървавия спор в международната история, Адолф Хитлер е номиниран за Нобелова премия за мир, което демонстрира, че безусловно всеки може да бъде номиниран, написа Агенция Франс Прес.
От Фюрера - до Краля на попа, в съвсем 120-годишната си история измежду номинациите за премията има и такива, които меко казано наподобяват малко странни и невероятни.
През януари 1939 година, 9 месеца преди нашествието в Полша, депутатът от шведската Социалдемократическа партия Ерик Брандт написа на Нобеловия комитет, с цел да предложи премията за мир да бъде дадена на Хитлер.
В писмото, изпратено единствено месеци след анексирането на Австрия и Судетската рецесия, Брандт хвали водача на Третия райх за „ пламенната му обич към мира “ и го разказва като „ принцът на мира на Земята “.
По-късно Брандт изяснява, че е желал номинацията да бъде саркастична – макар че мнозина не съумяват да намерят иронията – и е била митинг против номинацията на английския министър председател Невил Чембърлейн за Мюнхенското съглашение от 1938 година, което дава част от Чехословакия на Германия. Логиката е, че в случай че Чембърлейн е отличен за контракта си с Хитлер, то тогава и самият Фюрер също би трябвало да бъде отличен. Брандт отдръпва номинацията си, само че Хитлер въпреки всичко остава в архивите като претендент.
„ Историята на номинацията на Ерик Брандт за Адолф Хитлер изцяло демонстрира какъв брой рискова може да бъде иронията в нагорещена политическа конюнктура “, споделя историкът Асле Свеен пред Агенция Франс Прес.
Нобеловият комитет приема всички оферти, в случай че те са изпратени преди крайния период 31 януари. И до момента в който всеки може да бъде номиниран, не всеки може да номинира. Право да предлагат имат парламентаристи и министри от всички страни по света, някогашни носители на премията, някои академични професори и някогашни и сегашни членове на самия комитет. Това обаче е огромен брой, повече от няколко хиляди души.
„ Има толкоз доста хора, които имат правото да предлагат претенденти, тъй че това не е доста мъчно “, съобщи авторитетният секретар на Нобеловия комитет Олав Ньолстад пред Агенция Франс Прес.
През 1935 година италианският деспот Бенито Мусолини е препоръчан, иронично, от немски и френски учени единствено месеци преди нашествието в Етиопия. Като един от спечелилите във Втората международна война, съветският водач Йосиф Сталин също е номиниран и то два пъти – през 1945 и 1948 година.
След като мине крайният период и всички номинации са признати, единствено дребна група остават в листата, който Нобеловият комитет и съветниците му преглеждат. „ Нито Хитлер, нито Сталин, нито Мусолини съществено са били обсъждани за Нобеловата премия за мир “, споделя историкът Геир Лундестад, някогашен секретар на Комитета. „ Това, което ме изненадва най-вече е, че доста диктатори по света са се въздържали да се предлагат сами “.
През последните две десетилетия, броят на претендентите скача фрапантно и през днешния ден надминава 300, тъй че не е изненадващо, че в него има и странни имена.
Списъкът с претендентите се пази в загадка в продължение на минимум 50 години, само че номиниращият може да оповести обществено избора си. Дали номинацията е странна или не е въпрос на позиция, само че някои оферти сигурно ще накарат хората да вдигнат озадачено плещи.
През 2001-ва година, е номиниран спортът футбол, показан от Международната футболна федерация ФИФА. Шведският законодател зад номинацията декларира, че спортът има „ способността да основава положителни интернационалните контракти “ и способства за „ по-мирен свят “. Идеята изобщо не е нова, защото Жул Риме, който се счита за създател на Световното състезание по футбол, е номиниран през 1956 година, отбелязва Антоан Джейкъб, създател на „ История на Нобеловите награди “.
Поп идолът Майкъл Джексън също е номиниран през 1998 година. Въпреки че по това време обвиняванията за полово посягане над деца към момента не са излезли на бял свят, посланието на Краля на попа „ да излекуваме света “ не впечатлява Нобеловия комитет. „ Румънските парламентаристи, които оферират Майкъл Джексън, считат номинацията за доста сериозна, само че тя не е била обсъждана от Комитета “, споделя Лундестад.
Но през 2001-ва, добавя историкът, не се смяташе за невероятно известни музиканти с идея, като Боб Гелдоф, Боно или Стинг един ден да получат влиятелното отличие. „ Имената на артисти постоянно се появяват, само че това е нова наклонност “, изяснява Олав Ньолстад.
Сред тазгодишните номинации за Нобелова премия за мир, която ще бъде оповестена на 11 октомври, са американският президент Доналд Тръмп и шведската тийнейджърка активистка против измененията в климата Грета Тунберг.
Все отново, Лундестад твърди, че никой не би трябвало да се радва прекалено много, че е номиниран. „ Много е елементарно да бъдеш номиниран. Много по-трудно е да спечелиш “.
От Фюрера - до Краля на попа, в съвсем 120-годишната си история измежду номинациите за премията има и такива, които меко казано наподобяват малко странни и невероятни.
През януари 1939 година, 9 месеца преди нашествието в Полша, депутатът от шведската Социалдемократическа партия Ерик Брандт написа на Нобеловия комитет, с цел да предложи премията за мир да бъде дадена на Хитлер.
В писмото, изпратено единствено месеци след анексирането на Австрия и Судетската рецесия, Брандт хвали водача на Третия райх за „ пламенната му обич към мира “ и го разказва като „ принцът на мира на Земята “.
По-късно Брандт изяснява, че е желал номинацията да бъде саркастична – макар че мнозина не съумяват да намерят иронията – и е била митинг против номинацията на английския министър председател Невил Чембърлейн за Мюнхенското съглашение от 1938 година, което дава част от Чехословакия на Германия. Логиката е, че в случай че Чембърлейн е отличен за контракта си с Хитлер, то тогава и самият Фюрер също би трябвало да бъде отличен. Брандт отдръпва номинацията си, само че Хитлер въпреки всичко остава в архивите като претендент.
„ Историята на номинацията на Ерик Брандт за Адолф Хитлер изцяло демонстрира какъв брой рискова може да бъде иронията в нагорещена политическа конюнктура “, споделя историкът Асле Свеен пред Агенция Франс Прес.
Нобеловият комитет приема всички оферти, в случай че те са изпратени преди крайния период 31 януари. И до момента в който всеки може да бъде номиниран, не всеки може да номинира. Право да предлагат имат парламентаристи и министри от всички страни по света, някогашни носители на премията, някои академични професори и някогашни и сегашни членове на самия комитет. Това обаче е огромен брой, повече от няколко хиляди души.
„ Има толкоз доста хора, които имат правото да предлагат претенденти, тъй че това не е доста мъчно “, съобщи авторитетният секретар на Нобеловия комитет Олав Ньолстад пред Агенция Франс Прес.
През 1935 година италианският деспот Бенито Мусолини е препоръчан, иронично, от немски и френски учени единствено месеци преди нашествието в Етиопия. Като един от спечелилите във Втората международна война, съветският водач Йосиф Сталин също е номиниран и то два пъти – през 1945 и 1948 година.
След като мине крайният период и всички номинации са признати, единствено дребна група остават в листата, който Нобеловият комитет и съветниците му преглеждат. „ Нито Хитлер, нито Сталин, нито Мусолини съществено са били обсъждани за Нобеловата премия за мир “, споделя историкът Геир Лундестад, някогашен секретар на Комитета. „ Това, което ме изненадва най-вече е, че доста диктатори по света са се въздържали да се предлагат сами “.
През последните две десетилетия, броят на претендентите скача фрапантно и през днешния ден надминава 300, тъй че не е изненадващо, че в него има и странни имена.
Списъкът с претендентите се пази в загадка в продължение на минимум 50 години, само че номиниращият може да оповести обществено избора си. Дали номинацията е странна или не е въпрос на позиция, само че някои оферти сигурно ще накарат хората да вдигнат озадачено плещи.
През 2001-ва година, е номиниран спортът футбол, показан от Международната футболна федерация ФИФА. Шведският законодател зад номинацията декларира, че спортът има „ способността да основава положителни интернационалните контракти “ и способства за „ по-мирен свят “. Идеята изобщо не е нова, защото Жул Риме, който се счита за създател на Световното състезание по футбол, е номиниран през 1956 година, отбелязва Антоан Джейкъб, създател на „ История на Нобеловите награди “.
Поп идолът Майкъл Джексън също е номиниран през 1998 година. Въпреки че по това време обвиняванията за полово посягане над деца към момента не са излезли на бял свят, посланието на Краля на попа „ да излекуваме света “ не впечатлява Нобеловия комитет. „ Румънските парламентаристи, които оферират Майкъл Джексън, считат номинацията за доста сериозна, само че тя не е била обсъждана от Комитета “, споделя Лундестад.
Но през 2001-ва, добавя историкът, не се смяташе за невероятно известни музиканти с идея, като Боб Гелдоф, Боно или Стинг един ден да получат влиятелното отличие. „ Имената на артисти постоянно се появяват, само че това е нова наклонност “, изяснява Олав Ньолстад.
Сред тазгодишните номинации за Нобелова премия за мир, която ще бъде оповестена на 11 октомври, са американският президент Доналд Тръмп и шведската тийнейджърка активистка против измененията в климата Грета Тунберг.
Все отново, Лундестад твърди, че никой не би трябвало да се радва прекалено много, че е номиниран. „ Много е елементарно да бъдеш номиниран. Много по-трудно е да спечелиш “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ