Преди 78 години на 7 август свършва земният път на

...
Преди 78 години на 7 август свършва земният път на
Коментари Харесай

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг - РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Преди 78 години на 7 август свършва земният път на огромния индийски публицист, стихотворец, мъдрец, възпитател, композитор, държавник Рабиндранат Тагор , чието име на бенгалски език значи „ Повелител на Слънцето “.

Той е роден на 7 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни обичаи и трансформира надълбоко бенгалската просвета в края на XIX век и началото на XX век.

През 1913 година получава Нобелова премия за литература и става първият неевропеец, почетен с това отличие, което го трансформира в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди .

Двамата са политически съидейници в придвижването за самостоятелност на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („ велика душа “) от Тагор , а той от своя страна го назовава Гурудев („ възвишен преподавател “).

Тагор и Айнщайн

Всяко родило се дете е новина за това, че Бог към момента не се е разочаровал от хората.

Когато някоя вяра реши, че би трябвало да завладее с доктрината си целия свят, тя се трансформира в робия.

Реката на истината тече през каналите на заблужденията.

Смъртта е угасване на светлината на лампата, а не на слънцето.

Тревата търси на земята тълпите от себеподобни; дървото търси в небето своята самотност.

Главното, на което животът учи индивида, не е, че в света съществува страдалчество, а в това, че от самия човек зависи дали ще го трансформира в богатство, в наслада.

Детето-цвете разтваря чашката си и възкликва: „ О, скъпи мой свят, апелирам те, не увяхвай! ”

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на различен.

Не ударите с чук, а танцът на водата довежда облото камъче до съвършенство.

Ние потъваме в гъсталака на шумната навалица, с цел да заглушим вика на личната си съвест.

Водата в каната е транспарантна, а в морето – тъмна. Малките истини приказват с ясни думи; огромната Истина е велико мълчание.

Ние живеем на този свят единствено когато го обичаме.

Бракът е изкуство и то би трябвало да бъде обновявано всеки ден.

Докосвайки, можем да убием; отдръпвайки се, можем да владеем.

Ние опознаваме индивида не по това, което той знае, а по това, на което се радва.

Безкрайната вяра и възторг са най-голямото благосъстояние на младежа.

В лъчите на Луната ти ми изпращаш своите любовни писма – споделила Нощта на Слънцето. – А аз ще ти оставя своите отговори в сълзите по тревата.

Ти се усмихна и ми заприказва, ей-така, за нищо; и аз разбрах, че тъкмо този момент съм чакал толкоз дълго.

Песимизмът е форма на нравствен алкохолизъм.

Затворете вратата пред всички неточности и истината няма да може да влезе.

Ако не виждаш слънцето, не плачи – поради сълзите няма да видиш звездите.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Око за око и скоро целият свят ще ослепее – МАХАТМА ГАНДИ

Източник: chetilishte.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР