Повече от история: Сталин стана оръжие в битката на Русия и Запада
Преди 70 години умира Сталин - доста време, изключително като се има поради, че той е съпоставим с целия му живот от 74 години (официално 73, само че той се “подмладява ” с една година). Но дали Сталин просто е станал история – дружно с Ленин, Николай II или Петър Велики? Не, той към момента е настоящ, тъй като се обръщат към него, приканват го, плашат с него, съпоставят се с него. И освен тук в Русия, само че и по света. И въпросът тук към този момент не е в същинската историческа фигура на Йосиф Висарионович Джугашвили-Сталин, а в мита, в който той се е трансформирал. Този мит към момента се употребява във войната – идеологическа и осведомителна.
Най-популярните сравнения-уравнения в този момент са " Сталин-Хитлер " и " Сталин-Путин ". Първото се употребява от Запада и нашите космополити с пламенни антисъветски настроения: демон, палач, подпалвач на войната, превзел половин Европа. Второто е известно и на Запад, и у нас, само че в случай че съперниците ни го употребяват като продължение на оприличаването на Хитлер, с цел да се получи " Путин-Хитлер ", то у нас сравнението със Сталин идва като комплимент за Путин или укор, че все „ не стига Сталин “. Както във всяка смислова война, тук същинският Сталин не е доста значим – значим е обликът и митът.
Тоест, става известно, че двама Сталиновци се бият между тях: от наша страна това е спечелилият, строителят на могъща обективна власт и нов международен ред, а от западната страна - тиранинът на личния си народ и подтисник на европейските нации. И от това кой Сталин ще победи зависи освен ориста на Русия, само че и бъдещето на Европа и останалия свят. Защо той е толкоз важен? И за какво Русия да не изостави Сталин, най-малко в тази борба на митовете?
Не можем ли да забравим и да се откажем от Генералисимуса – към какъв брой други знакови фигури в нашата история бихме могли да се сплотим даже в борба със Запада? Защо би трябвало да пазиме водача, по чиито ръце в действителност има доста кръв на сънародници и даже неговите апологети са принудени да признаят това, оправдавайки се, че той е излязъл от революцията и гражданската война, че такива били законите на епохата. Всички тези въпроси биха имали смисъл, в случай че страната ни към този момент два пъти не се беше отрекла от Сталин с пагубни последствия.
Той беше непризнат за първи път три години след гибелта му, когато Хрушчов стартира обществена битка против култа към личността и последствията от него. Осъждането на репресиите - които костваха милиони животи освен на " алената номенклатура ", само че и на елементарните жители, в това число остатъците от " експлоататорските съсловия " - беше вярната стъпка. Но отхвърлянето на всеобщите репресии се случва още при Сталин - и те са основно през втората половина на 30-те години, тъй че тук няма гражданска война. Но осъждането и развенчаването на вчерашния водач получават характера на оргия на мишки над мъртъв лъв - прекомерно несравними са мащабите на Хрушчов и Сталин и във всичко това се усеща някакво възмездие за минали унижения.
Победителят в последната война първо е развенчан, а по-късно трансфорат във фигура на безмълвие: след Хрушчов (в годините на Брежнев) Сталин към този момент не е изключително руган -те просто се пробват да не го загатват, като се изключи рядко появяване в игрални филми за войната. В резултат на това в Перестройката ненадейно Сталин се трансформира в таран против Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики – разобличаването на неговите действителни и измислени зверства освен засенчва всичките му заслуги, само че и го трансформира във „ втори Хитлер “. Трудно е да се надцени приносът на антисталинската акция за разпадането на Съюза.
Но има и геополитически аспект на недомисленото развенчаване на Сталин: точно от него стартира кавгата сред страната ни и нейния главен съдружник, Китай на Мао. Пекин не схваща за какво „ по-големият брат “ по този начин демонстративно погазва действителния основател както на своята страна, по този начин и на цялата международна комунистическа система. Идеологическите разногласия в последна сметка водят до раздор и спор с големи геополитически последствия. Ако Съюз на съветските социалистически републики през 50-те години беше намерил във връзка с Сталин формулата, приложена по-късно от китайците към Мао - той беше 70 % прав, 30 % неверен - историята (и освен руската и на китайско-съветските връзки, само че и международната история) можеше да тръгне по напълно друг метод.
Но в последна сметка разногласията за Сталин са предопределени да се трансфорат в инструмент за разрушение първо на връзката сред Москва и Пекин, а по-късно и на самия Съюз на съветските социалистически републики. След това и нашите ултралиберални кръгове желаеха да извършат „ дефинитивна десталинизация “, т.е. изцяло да демонизират и табуизират Сталин като подобен.
Но през 90-те и 2000-те години това не беше допустимо: стартира изцяло противоположен развой - процесът на реабилитация на Сталин изпод. Сега Сталин се трансформира освен в победител в огромната война, само че и в гръмотевична стихия против вътрешните врагове, камшик за корумпирани чиновници и предатели, углавен меч за гнилите елити, строител на обективна система. Именно този облик на Сталин дефинитивно се утвърди в публичното схващане - и по тази причина съвсем всички анкети в този момент го слагат преди всичко по известност измежду всички исторически персони от нашата история.
Борбата с това е освен безсмислена, само че и рискова, съвсем самоубийствена, тъй като по този метод ще би трябвало несъзнателно да застанат на страната на мита за " черния Сталин " - мит, който от дълго време към този момент не е антисъветски, а русофобски, ориентирани към разединение и проваляне на Русия. А Сталин би трябвало да работи за Русия, да ни оказва помощ в успеха - той самичък би желал.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Най-популярните сравнения-уравнения в този момент са " Сталин-Хитлер " и " Сталин-Путин ". Първото се употребява от Запада и нашите космополити с пламенни антисъветски настроения: демон, палач, подпалвач на войната, превзел половин Европа. Второто е известно и на Запад, и у нас, само че в случай че съперниците ни го употребяват като продължение на оприличаването на Хитлер, с цел да се получи " Путин-Хитлер ", то у нас сравнението със Сталин идва като комплимент за Путин или укор, че все „ не стига Сталин “. Както във всяка смислова война, тук същинският Сталин не е доста значим – значим е обликът и митът.
Тоест, става известно, че двама Сталиновци се бият между тях: от наша страна това е спечелилият, строителят на могъща обективна власт и нов международен ред, а от западната страна - тиранинът на личния си народ и подтисник на европейските нации. И от това кой Сталин ще победи зависи освен ориста на Русия, само че и бъдещето на Европа и останалия свят. Защо той е толкоз важен? И за какво Русия да не изостави Сталин, най-малко в тази борба на митовете?
Не можем ли да забравим и да се откажем от Генералисимуса – към какъв брой други знакови фигури в нашата история бихме могли да се сплотим даже в борба със Запада? Защо би трябвало да пазиме водача, по чиито ръце в действителност има доста кръв на сънародници и даже неговите апологети са принудени да признаят това, оправдавайки се, че той е излязъл от революцията и гражданската война, че такива били законите на епохата. Всички тези въпроси биха имали смисъл, в случай че страната ни към този момент два пъти не се беше отрекла от Сталин с пагубни последствия.
Той беше непризнат за първи път три години след гибелта му, когато Хрушчов стартира обществена битка против култа към личността и последствията от него. Осъждането на репресиите - които костваха милиони животи освен на " алената номенклатура ", само че и на елементарните жители, в това число остатъците от " експлоататорските съсловия " - беше вярната стъпка. Но отхвърлянето на всеобщите репресии се случва още при Сталин - и те са основно през втората половина на 30-те години, тъй че тук няма гражданска война. Но осъждането и развенчаването на вчерашния водач получават характера на оргия на мишки над мъртъв лъв - прекомерно несравними са мащабите на Хрушчов и Сталин и във всичко това се усеща някакво възмездие за минали унижения.
Победителят в последната война първо е развенчан, а по-късно трансфорат във фигура на безмълвие: след Хрушчов (в годините на Брежнев) Сталин към този момент не е изключително руган -те просто се пробват да не го загатват, като се изключи рядко появяване в игрални филми за войната. В резултат на това в Перестройката ненадейно Сталин се трансформира в таран против Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики – разобличаването на неговите действителни и измислени зверства освен засенчва всичките му заслуги, само че и го трансформира във „ втори Хитлер “. Трудно е да се надцени приносът на антисталинската акция за разпадането на Съюза.
Но има и геополитически аспект на недомисленото развенчаване на Сталин: точно от него стартира кавгата сред страната ни и нейния главен съдружник, Китай на Мао. Пекин не схваща за какво „ по-големият брат “ по този начин демонстративно погазва действителния основател както на своята страна, по този начин и на цялата международна комунистическа система. Идеологическите разногласия в последна сметка водят до раздор и спор с големи геополитически последствия. Ако Съюз на съветските социалистически републики през 50-те години беше намерил във връзка с Сталин формулата, приложена по-късно от китайците към Мао - той беше 70 % прав, 30 % неверен - историята (и освен руската и на китайско-съветските връзки, само че и международната история) можеше да тръгне по напълно друг метод.
Но в последна сметка разногласията за Сталин са предопределени да се трансфорат в инструмент за разрушение първо на връзката сред Москва и Пекин, а по-късно и на самия Съюз на съветските социалистически републики. След това и нашите ултралиберални кръгове желаеха да извършат „ дефинитивна десталинизация “, т.е. изцяло да демонизират и табуизират Сталин като подобен.
Но през 90-те и 2000-те години това не беше допустимо: стартира изцяло противоположен развой - процесът на реабилитация на Сталин изпод. Сега Сталин се трансформира освен в победител в огромната война, само че и в гръмотевична стихия против вътрешните врагове, камшик за корумпирани чиновници и предатели, углавен меч за гнилите елити, строител на обективна система. Именно този облик на Сталин дефинитивно се утвърди в публичното схващане - и по тази причина съвсем всички анкети в този момент го слагат преди всичко по известност измежду всички исторически персони от нашата история.
Борбата с това е освен безсмислена, само че и рискова, съвсем самоубийствена, тъй като по този метод ще би трябвало несъзнателно да застанат на страната на мита за " черния Сталин " - мит, който от дълго време към този момент не е антисъветски, а русофобски, ориентирани към разединение и проваляне на Русия. А Сталин би трябвало да работи за Русия, да ни оказва помощ в успеха - той самичък би желал.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ