Преди 60 години в Германия пристигат първите гастарбайтери. За много

Преди 60 години в Германия идват първите гастарбайтери. За доста от техните деца и внуци Германия е към този момент татковина. Дете на турски служащи е и Еркан Арикан - шефът на турската редакция на Дъждовни води. Ето неговата история.

Бил съм 6-месечно бебе, когато през септември 1969 година татко ми е дошъл в Германия като гастарбайтер, оставяйки мен и майка ми в своята родна страна. Искал да поработи единствено няколко години в Германия, да припечели задоволително пари и още веднъж да се върне в своята татковина. Но човек си мисли едно, а след това нормално става напълно друго. Така няколко месеца по-късно двамата с майка ми пристигнахме в Германия. И тя стана моя родна страна.

Детска градина, учебно заведение, университет – с всичко това се оправих сполучливо, тъй като нито за момент не забравих най-важния съвет на татко си: „ Трябва да работиш двойно по-яко от германците! “ И аз работих крепко. Но паралелно с това от самото начало като че ли трябваше да се изяснявам пред болшинството от тукашните хора за постигнатите триумфи. Ако не и да се пазя.

Независимо от всичко аз не израснах в някакъв успореден турски свят, макар че родителите ми принадлежаха към прослойката, която през днешния ден назовават „ по-слабо образована “. Получих рекомендация да изучавам в гимназия и въобще не си останах някакво дете от гетото. И последно: доста дължа и на положителните си учители, които се отнасяха с мен, както с всички останали немски съученички и съученици.

" Повикахме работна ръка, а пристигнаха хора "
Редакцията предлага
„ Повикахме работна ръка, а пристигнаха хора “ – това прословуто изречение на огромния швейцарски публицист Макс Фриш през 1965 година постави пръст в раната. Неслучайно тези дни го цитира и немският президент Франк-Валтер Щайнмайер: тъй като Фриш още тогава беше схванал, че тези ограничения в помощ на трудовия пазар са прекомерно късогледи.

Тогава ни смятаха за „ посетители “, само че моето семейство се трансформира в „ съседи “. И актуалната би трябвало да подсети най-много за това първо потомство, което трансформира Германия в своя родна страна. Защото турската сентенция гласи: „ Родината е там, където си утолен. “ За нас това беше Германия.

Трябва да призная, че един откъс от речта на немския президент напряко ме просълзи. Щайнмайер сподели, че историята на мъжете и дамите, които тогава пристигнаха да работят в Германия, „ би трябвало да откри съответно отражение в нашите учебници и в нашата национална памет, тъй като приносът на тези хора не може да остане просто някаква записка под линия. Ние би трябвало да разкажем тяхната история като неотделима част от историята на тази република, на тази страна, тъй като единствено освен това състояние ще можем същински да разберем личната си история. “ Вярно, до последната дума.

Докато пиша тези редове, аз мисля за татко си и за майка си, които тогава ежедневно трябваше да извършват на акомпанимент нормата си в „ Сименс “ – паралелно с немските си колежки и сътрудници. Да, моите родители не трябва да остават някаква записка под линия. Моите родители и всички останали гастарбайтери – били те от Турция, от Италия, от някогашната Югославия, от Гърция, от Испания, от Португалия, Виетнам или Ангола – всички те са част от историята на Германия. Всички те са дали своя принос, с цел да стане Германия това, което е през днешния ден: мощна, пъстра, превъзходна. И всички те би трябвало да получат своето място в учебниците по история на тази страна.

В сърцевината на тукашното общество

Еркан Арикан е началник на турската редакция на Дъждовни води

Второто, третото, а към този момент и четвъртото потомство на „ гастарбайтерите “ в огромното си болшинство към този момент са родени в Германия. Но все пак мнозина от тях. Защото в близост им витае чувството, че не са добре пристигнали. А на такова чувство мястото му е само в предишното. И хората, които хронично живеят в предишното, би трябвало добре да го схванат. Ние сме тук и ще останем тук. Ще останем, с цел да помогнем тази страна да стане още по-добра. Тази страна, която към този момент е наша родна страна.

Аз открих своето място в сърцевината на тукашното общество и ще продължа да го заемам – тъкмо както приканва и президентът Щайнмайер. Всички ние ще продължим да участваме в градежа на това общество, тъй като то е нашето общество. То е общество и на всички тези, чиито родители преди време дойдоха в Германия като „ работна ръка “.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Дюнерът – фиктивен в Германия?