Преди 5 години офицерът на френския флот Жером Шардон слуша

Преди 5 години офицерът на френския флот Жером Шардон слуша радиопредаване за невероятното странствуване на пъстроопашатия крайбрежен бекас, птица, която мигрира на 14 000 километра сред Нова Зеландия и Аляска. В работата си като координатор избавителни интервенции в Югоизточна Азия и Френска Полинезия, Шардън схваща добре какъв брой подло би било това пътешестване, защото свирепите стихии постоянно тормозят тихоокеанските остров. И въпреки всичко някак си пилетата редовно минават през региона невредими. Чардън се чуди дали проучването на навиците им може да помогне на крайбрежните общности да избегнат бедствия. Може ли следенето на птиците да помогне за спасяването на животи?

Миналия януари екип от френския Национален природонаучен музей, финансиран най-вече от френското министерство на въоръжените сили, стартира опити, предопределени да ревизират концепцията на Шардън. Изследователи от новия план Kivi Kuaka, управителен от Фредерик Жиге, орнитолог от музея, оборудват 56 птици от пет типа с най-съвременна технология за следене на животни. Френският флот изпраща екипа до отдалечени атоли и острови във Френска Полинезия, където учените прикрепят GPS тагове, които предават местоположенията на птиците до Международната галактическа станция, която трансферира данните назад на учените на Земята. Така те могат да наблюдават птиците, до момента в който се хранят, мигрират и почиват – от самото начало с упованието да видят по какъв начин реагират на естествени бедствия.

Проектът Kivi Kuaka се концентрира върху способността на птиците да чуват инфразвук, който съгласно откривателите е най-вероятният метод, по, който птиците биха се ориентирали за стихии и цунамита. Инфразвукът има безчет източници, от светкавици и реактивни мотори до носорози. Дори самата Земя генерира непрестанен инфразвуков звук. Макар и рядко да се мери, е известно, че цунамито генерира и инфразвук и този тон се движи по-бързо от самото цунами, което би го издало.

Има някои доказателства, че птиците заобикалят бурите, като слушат за инфразвук. В изследване от 2014 година върху златокрилата червейоядка в централната и югоизточната част на Съединените щати, учените са записали следят така наречен евакуационна миграция, когато птиците се отклоняват до 1500 километра от курса си, с цел да избегнат торнадо, което убива 35 души и предизвиква вреди за над 1 милиард $. Птиците се отклоняват минимум 24 часа преди торнадото, от което учените заключват, че са чули бурята от повече от 400 километра.

Идеята, че птиците бягат от цунами, въпреки това, се основава най-вече на разкази от едно цунами от Индийския океан през 2004 година, когато оживелите оповестяват за огромни количества птици, които се ориентират към вътрешността на страната преди смъртоносната вълна. Жиге споделя, че концепцията има смисъл от еволюционна позиция, защото птиците, оживели след цунами, биха били по-успешни в размножаването.

Ако птиците, изследвани Kivi Kuaka, са в положение да възприемат инфразвук, генериран от тихоокеански стихии или цунами, учените подозират, че те ще подхващат действия, с цел да ги избегнат. Проследяването на това държание и научаването да се разпознават характерни за цунами решения на птиците, в случай че има такива, може да помогне на екипа да създаде система за ранно предизвестие за бедствия, споделя още Жиге.

За екипа на Kivi Kuaka цунамитата за от главен интерес; спътниците и компютърните модели към този момент могат да плануват урагани и тайфуни с акуратност. Но бурите, произвеждащи инфразвук, са потребен тест, тъй като са по-чести от цунамитата. Ако маркираните птици ги заобикалят, това дава спомагателни доказателства, че те биха могли да служат като сигнализация.

Екипът възнамерява да маркира още стотици птици в Тихия океан, с цел да не изпусне евентуално цунами. „ Мисля, че в случай че се появи една вълна по островите, да, би трябвало да получим данни от разнообразни типове на разнообразни места, с цел да забележим дали има някакви присъщи държания “, споделя Жиге. „ Това несъмнено би означавало, че си коства да продължим да маркираме и да създаваме локални системи, с цел да проучваме птиците по-добре. “

Ученият, който учи цунамитата, Еди Бернард, някогашен началник на Тихоокеанския център за предизвестие за цунами и Националната лаборатория по морска околна среда на Тихия океан, е видял през кариерата си огромно количество хрумвания за прогнозиране на цунами. Той счита, че същинската вяра за основаване на технологията за предизвестие, е тази, която той е оказал помощ да се създаде и която към този момент се употребява. Известна като Дълбоко океанска оценка и докладване на цунами, системата разчита на високочувствителни датчици за налягане, закотвен към морското дъно, които споделят с шамандура на повърхността, която пък си приказва със сателит. Системата открива разлики във вълните цунами до 1 сантиметър – равнище на сензитивност, което съгласно Бернар взема решение казуса с подправените сигнали, които тормозят досегашните технологията за прогнозиране на цунами.