На този ден: Да си спомним за Ромео и Жулиета от Сараево
Преди 29 години на моста Връбаня на река Миляцка снайперист прострелва Адмира Исмич и Бошко Бркич, наричани Сараевските Ромео и Жулиета.
Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят.
Решават да избягат в Сърбия.
Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, с цел да подкупи снайперистите да не стрелят, до момента в който Адмира и Бошко притичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко потеглят. В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е погубен на място, а Адмира - ранена смъртоносно, само че съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дни - до 24 май 1993 година Никой не може да се добере до телата им. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им на моста и ридаят.
Най-сетне Адмира и Бошко са погребани в общ гроб в Лукавица, зона на сърбите. През 1996 г. телата са ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Светът е покъртен от тяхната история. А българският публицист Георги Бърдаров я разказва в книгата " Аз още броя дните ".
Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят.
Решават да избягат в Сърбия.
Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, с цел да подкупи снайперистите да не стрелят, до момента в който Адмира и Бошко притичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко потеглят. В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е погубен на място, а Адмира - ранена смъртоносно, само че съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дни - до 24 май 1993 година Никой не може да се добере до телата им. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им на моста и ридаят.
Най-сетне Адмира и Бошко са погребани в общ гроб в Лукавица, зона на сърбите. През 1996 г. телата са ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Светът е покъртен от тяхната история. А българският публицист Георги Бърдаров я разказва в книгата " Аз още броя дните ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ