Съединението - историческото постижение на България, наказано от освободителката
Преди 138 години българите декларират, че сред тях граница няма. Така на 6 септември 1885 година Княжество България и самостоятелната османска област Източна Румелия стават едно цяло, а денят в годините по-късно се празнува като Съединението на България.
Този акт, който всъщност е нарушаване на Берлинския контракт, не се харесва на европейските сили, само че най-неприятно сюрпризирана е Руската империя, която не поддържа Съединението, оповестено без нейното познание и единодушие, и е подготвена да отмъсти на България през съседите ни.
Руската империя в никакъв случай не е желаела появяването на обширна, мощна и и най-много самостоятелна от нея българска страна и този факт личи изключително мощно през датата 6 септември 1885г.
Шест години след края на Руско-турската война, офицери и бунтовници от Българския скришен централен революционен комитет провеждат прелом в Пловдив и смъкват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Кръстевич е сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “. Автор на прокламацията, прочетена от княз Александър Батенберг е Стефан Стамболов, който тогава е ръководител на Народното събрание. На 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се ангажира със отбраната му.
Руският император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България и дефинира акта на Съединението като персонална и изцяло егоистична цел на българския държател.
Aлександър III подценява напълно ролята на българския народ, главен мотор на дейностите и даже написа в писмо до началника на съветския Генерален щаб:
„ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно “.
Александър III счита, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя.
Актът на Съединението е употребен от Русия като мотив за промяна на " меката " мощ с груби унижения. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от съветския император, а военният министър на Княжеството и съветски княз Михаил Кантакузин напуща министерството, дружно със своите военнослужещи.
Целта е България да остане беззащитна - съветските офицери съставляват съвсем 60% от командния състав на войската, което значи, че България ще бъде уязвима при възможен удар от външен съперник.
Точно това прави Сърбия, подтикната от Русия, благодарение на Австро-Унгария. Западните ни съседи афишират война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, само че с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Тогава Иван Вазов написа " Българио, за тебе те умряха, една бе ти почтена зарад тях... " и изпраща починалите български бойци с " Юнаци, лека нощ ". По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с прелом, а Захари Стоянов проклина " оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя ".
В публикацията си „ Кой “ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя около събитията от 6 септември.
„ Кой въстана против нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България?
Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките?
Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата против неприятеля?
Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна “, написа Стоянов.
Революционерът приключва публикацията си, като се обръща към тези, които „ клеветят, че Русия е наша освободителка “:
„ И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! “
За недоволството на Санкт Петербург към българските дейности, споделя и немският публицист Артур декор Хун, който е боен сътрудник по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той написа:
„ Никоя страна не се появи толкоз враждебна по отношение на Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше много поохладняла през последните години, то тя охладня в този момент напълно.
Повикването на българските офицери из българската войска сподели ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ “.
Всъщност точно съветското неодобрение предизвика Англия да заеме друга позиция и да поддържа българското Съединение, като с това тя вижда опция да разклати съветското наличие на Балканите.
Този акт, който всъщност е нарушаване на Берлинския контракт, не се харесва на европейските сили, само че най-неприятно сюрпризирана е Руската империя, която не поддържа Съединението, оповестено без нейното познание и единодушие, и е подготвена да отмъсти на България през съседите ни.
Руската империя в никакъв случай не е желаела появяването на обширна, мощна и и най-много самостоятелна от нея българска страна и този факт личи изключително мощно през датата 6 септември 1885г.
Шест години след края на Руско-турската война, офицери и бунтовници от Българския скришен централен революционен комитет провеждат прелом в Пловдив и смъкват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Кръстевич е сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „ да се именува княз на Северна и Южна България “. Автор на прокламацията, прочетена от княз Александър Батенберг е Стефан Стамболов, който тогава е ръководител на Народното събрание. На 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се ангажира със отбраната му.
Руският император Aлександър III е уверен, че българският княз се пробва да ограничи съветското въздействие в България и дефинира акта на Съединението като персонална и изцяло егоистична цел на българския държател.
Aлександър III подценява напълно ролята на българския народ, главен мотор на дейностите и даже написа в писмо до началника на съветския Генерален щаб:
„ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно “.
Александър III счита, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя.
Актът на Съединението е употребен от Русия като мотив за промяна на " меката " мощ с груби унижения. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от съветския император, а военният министър на Княжеството и съветски княз Михаил Кантакузин напуща министерството, дружно със своите военнослужещи.
Целта е България да остане беззащитна - съветските офицери съставляват съвсем 60% от командния състав на войската, което значи, че България ще бъде уязвима при възможен удар от външен съперник.
Точно това прави Сърбия, подтикната от Русия, благодарение на Австро-Унгария. Западните ни съседи афишират война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният успех на България е и удар по имперските ползи на Русия.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, само че с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Тогава Иван Вазов написа " Българио, за тебе те умряха, една бе ти почтена зарад тях... " и изпраща починалите български бойци с " Юнаци, лека нощ ". По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с прелом, а Захари Стоянов проклина " оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя ".
В публикацията си „ Кой “ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя около събитията от 6 септември.
„ Кой въстана против нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България?
Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките?
Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата против неприятеля?
Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна “, написа Стоянов.
Революционерът приключва публикацията си, като се обръща към тези, които „ клеветят, че Русия е наша освободителка “:
„ И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! “
За недоволството на Санкт Петербург към българските дейности, споделя и немският публицист Артур декор Хун, който е боен сътрудник по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той написа:
„ Никоя страна не се появи толкоз враждебна по отношение на Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше много поохладняла през последните години, то тя охладня в този момент напълно.
Повикването на българските офицери из българската войска сподели ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ “.
Всъщност точно съветското неодобрение предизвика Англия да заеме друга позиция и да поддържа българското Съединение, като с това тя вижда опция да разклати съветското наличие на Балканите.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ