12 години от катастрофата на совалката Колумбия
Преди 12 години се случи нещастието, която вечно промени образа на пилотираната космонавтика. Нито една друга покруса – нито на “Чалънджър ”, нито на “Аполо 1 ”, нито на “Союз 1 ” или последната, на “СпейсШипТу ” не е довела до преустановяване на стратегии и цялостна проверка на пилотираните полети. Трагедията на “Колумбия ”, която се случи на 1-ви февруари 2003 година, направи тъкмо това.
И по този начин, датата е 1 февруари 2003 година. Часът по локално време е 8:00 часа, а метеорологичните условия са задоволително положителни, с цел да разрешат кацане. Тогава управлението на полета подрежда на пълководец Рик Хъзбанд и водач Уилиам МакКуул да възпламенят моторите на совалката “Колумбия ” за излизане от орбита и нахлуване в атмосферата. Запалването е извършено в 8:15 ч. и всичко наподобява да е наред.
В 8:44 ч. “Колумбия ” навлиза в горните пластове на атмосферата. В 8:50 ч. и 32 сек. совалката се завърта надясно, както е планувано по проект. В 8:50:53 ч. е маркиран момента на оптималното нагряване, когато силите на търкане и противодействие са най-големи.
Но в 8:53:46 ч. наблюдаващи на Земята виждат първия симптом, че нещо не е наред. Нагретият въздух към совалката внезапно става по-ярък и се появява нетипична линия в следата, която “Колумбия ” оставя зад себе си. През последващите 23 секунди, до момента в който совалката пресича щатите Калифорния и Невада, наблюдаващите виждат още 4 сходни събития. Още 18 феномени са следени и от жителите на Юта, Аризона, Ню Мексико и Тексас през следните 4 минути.
Но наземното управление на задачата не знае нищо за това, което се случва. Първият симптом, че нещо не е наред, е видян в 8:54:24, когато управлението по системи за поддръжка, механика и екипаж MMACS осведоми полетния шеф, че четири хидравлични датчика са “извън скалата ”. През идващите минути стартира полемика какво може да значи това.
В 8:59:15 ч. MMACS осведоми полетния шеф, че на Земята към този момент не постъпват данни за налягането на гумите от лявата страна на совалката. Наземният комуникатор (CAPCOM) осведоми совалката “Колумбия ”, че е видял известията за налягането в гумите.
Точно в 08:59:32 ч. е получено последното известие от командира на совалката Рик Хъзбанд: “Прието… ” и връзката прекъсва на идната дума.
От 08:59:32.136 ч. нататък наземните ръководители не получават никакъв сигнал от совалката. Но те не престават да са в незнание, че казусът е съдбовен, тъй като по принцип по това време се чака загуба на сигнала по проект заради промяна на антените.
По-късно наземните наблюдаващи ще виждат тъкмо в 9:00:18 ч. ярки светкавици към совалката “Колумбия ” и внезапна смяна в следата, оставена от нея. Предполага се, че тогава е настъпило разрушаването на “Колумбия ”. Но към момента никой от формалното ръковдство не знае какво става…
В 9:02:21 ч. коментаторът по НАСА ТВ оповестява, че остават 14 минути до кацането на “Колумбия ” и че управлението на полета се мъчи да възвърне връзката със совалката. В същото време е записан следния диалог сред ръководителя по инструментация и връзка (INCO) и полетния шеф:
Полетен шеф: “INCO, при предходните данни ние се бяхме наклонили наляво и вие очаквахте връзката да е мъничко скапана, само че не чак толкоз дълго? ”
INCO: “Тъй правилно, Полетен. Аз чаках да имаме единствено мъничко спиране. А това е към този момент много дълго ”.
Полетен: “Нямаше промени в бордовата настройка преди да загубим връзката? ”
INCO: “Тъй правилно, полетен. Всичко изглеждаше наред ”.
В 09:03 минути следва възобновяването на връзката чрез острова Мерит (MILA). Часовниците демонстрират 12 и половина минути до кацането. Тогава е извършен диалог сред полетния шеф и MMACS:
MMACS: “Относно налягането на гумите, ние видяхме, че данните са неуверени малко преди да изчезнат, тъй че в действителност имам вяра, че става въпрос за проблем с инструмента ”.
Полетен: “Добре ”.
Горният диалог демонстрира, че до това време няма никакви данни, които демонстрират съображение за съществено терзание. Напрежението продължава да пораства до 09:08:25 ч., когато е извършен следния диалог:
Наземен надзор: “MILA вкарва една от антените си в режим на търсене ”.
Полетен шеф: “Прието. Динамика на полета, тук полетния? ”
Динамика на полета: “Продължавай нататък, полетен ”.
Полетния: “Имаме ли, получили ли сме към този момент данни по следене? ”
Динамика на полета: “Имаме някакво премигване на проследяващи данни, това са неприятни данни, Полетен. Не имаме вяра, че това е совалката ”.
Към 09:09:29 ч. по проект би се очаквало “Колумбия ” да се изравнява с пистата. Точно тогава един човек от контрола на задачата получава позвъняване по мобилния си телефон от някого, който одеве е видял предаване по малкия екран с фрагменти на разбиващата се совалка. Контролът на задачата уведомява полетния шеф за злополуката.
Последният диалог е следният:
Полетен: “Наземен надзор, Полетен. Наземен надзор, Полетен? ”
Наземен надзор: “Полетен, тук наземен надзор ”.
Полетен: “Заключи вратите ”.
Това в резюме значи – изцяло залостване, до момента в който всички екипи архивират истинските данни до този миг, които ще са нужни за установяването на повода за повредата. Започва всеобщо търсене на парчета, а няколко часа по-късно тогавашният президент Джордж Буш прави публично изказване, че совалката е изгубена. Всички седем души са оповестени за починали: Рик Хъзбанд, Уилиам МакКуул, Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и Илан Рамон.
Архив на записа на НАСА ТВ от 1-ви февруари 2003 година може да изгледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=LijS7XP4vp8
След това … стартира следствието, което откри, че две седмици преди старта, още при излитането на “Колумбия ”, парче изолационна пяна се е откъснало от горивния контейнер и блъснало крилото на совалката. Проблемът останал неусетен до дъно.. и когато совалката нвавлязла в атмосферата, горещият въздух проникнал под обшивката и това довело до последователно раздробяване. Данните от датчиците за спада на налягането на гумите демонстрираха, че не е имало никакъв проблем с инструментацията, а всичко било симптом на действителното раздробяване на структурата на “Колумбия ”..
Тези от нас, които съпреживяхме нещастието, знаем: има два интервала в пилотираната космонавтика: преди 2003 и след 2003 година.
Преди 2003 година, спомняме си, изобщо нямаше диалози, нито проекти човек да се връща на Луната и да лети до Марс. Планираше се “Международната галактическа станция ” да бъде експлоатирана до 2015, най-много до 2020 година, а множеството от совалките с вярна поддръжка трябваше да летят до 2015. Най-новата совалка, която е “Индевър ”, можеше да бъде пусната в употреба даже до 2020-та, в случай че не и до по-късно.
С злополуката на “Колумбия ” стана ясно, че това няма по какъв начин да стане. Две повреди на совалки, общо 14 починали души, са прекалено много. Смъртната присъда на програмата бе подписана. По-късно бе начертан проект, който предвиждаше да има полети на совалки до 2010 година (всъщност с отлаганията последният совалков полет бе извършен през 2011-та), единствено едвам се довърши структурата на “Международната галактическа станция ”. Само едно изключение беше направeно – последна сервизна задача до телескопа “Хъбъл ”, която бе извършена през 2009 година.
И по този начин стигаме до днешната обстановка, в която продължаваме да усещаме отзвука на “Колумбия ” прекомерно мъчително. А той е – НАСА към този момент не организира пилотирани полети и това ще продължи най-малко до 2017 година, когато ще са подготвени новите галактически кораби. Същевременно Съединени американски щати се принуждава да закупува места на съветски кораби “Союз ” – обстановка, в която страната към този момент не се усеща удобно, още повече около напрежението към Украйна и утежняване на дипломатическите връзки сред Съединени американски щати и Русия.
И доста други диалози бяха извършени. Годините след злополуката на “Колумбия ” съответстваха с бурния подем на безпилотната космонавтика, с кацанията на марсианските безпилотни задачи “Спирит ” и “Опортюнити ”, с идването “Касини ” в орбита Сатурн и т.н. Хората се питаха: би трябвало ли да има въобще пилотирани задачи? Роботите правят всичко, а пилотираните кораби даже не летят до други планети. Защо да умират на вятъра астронавти?
Накрая бе взето решение: би трябвало да има пилотирана космонавтика, само че тя би трябвало да бъде смислена. Човек е задължен още веднъж да се устреми оттатък близкия космос, нужно е да има пилотирани полети до Луната, до Марс и по-нататък.
Дали това ще стане? 12 години след злополуката на “Колумбия ” ние не знаем. Знаем, че има всички предпоставки. Миналата година НАСА тества нов транспортен съд “Орион ” за полети в далечния космос, частниците основават кораби за комерсиализиране на околоземната орбита.
Надявам се, че ще има и социална, и политическа воля.
Трябва още веднъж да се отправим към звездите.
Иначе гибелта на починалите ще е била безрезултатна.
