Преди 100 г. в парижкото предградие Ньой на Сена се

Преди 100 година в парижкото предградие Ньой на Сена се подписва гибелен за България контракт, предвещаващ идната огромна война. Въпреки победния марш на българската армия за обединяване на земите, обитаеми с българи, от България са отнети Южна Добруджа, Западните околности, Западна Тракия и Македония.

На първия етаж на Националният исторически музей е подредена галерия, отдадена на въоръжението на българския войник. От Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), през отбраната на Съединението във войната против Сърбия (1885 г.), Илинденското въстание (1903 г.), войните за национално обединяване – Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война(1915-1918 г.), до нашето присъединяване в последния международен спор – Втората международна война (1941-1945 г.), оръжието служи на Българската армия.

Различни типове системи и мостри на хладно и огнестрелно оръжие са употребявани във всички тези спорове: ножове, ками, саби, шашки, тесаци; револвери и револвери „ Смит-Уесън”, „ Люгер-Парабелум”, „ Маузер”; пушки и карабини „ Бердана”, „ Крънка”, „ Манлихер”; картечници, картечни револвери и автомати „ Максим”, МГ-34, „ Шмайзер”, „ Щурмгевер”. Именно сходно снаряжение способства за многочислените победи по бойните полета.