За сватбата на сина ми се върнах от чужбина, приготвила изненада. Но изненаданата бях аз
Преди 10 години взех мъчно решение – отпътувах да работя в чужбина. Съпругът ми и аз започнахме да строим къща, към този момент бяхме построили първия етаж и закупихме главните строителни материали, само че цените скочиха до небето.
Тогава разбрах, че би трябвало освен да довърша градежа, само че и да оказа помощ на сина ни, който навърши 17 години.
Това решение беше доста мъчно за мен, тъй като обичах брачна половинка си Димитър и бракът ни постоянно беше мощен. Защо мъжът ми не отиде да завоюва пари? Всичко е поради заболяването му – има епилепсия, а в чужбина мъчно се устоя с такава диагноза.
И по този начин, отпътувах за Италия. Първо си открих работа при един възрастен италианец, само че той стартира да ми досажда. Веднага заявих, че имам брачен партньор и не може да имаме връзка. Но той не се успокои. Живех в непрекъснат боязън, до момента в който един ден не избягах измежду нощ.
Разказах всичко на Димитър и реакцията му ме учуди – той беше изцяло спокоен.
– На теб май ти е все едно? Ами в случай че бях изневерила?
– Е, всичко може да се случи. Казват, че нашите дами имат афери там за пари.
– Как можеш да приказваш по този начин?
Затворих. По-късно Димитър се извини, само че аз към този момент започнах да се колебая в безразличието му. Продължих да адресирам пари всеки месец, а той беше ангажиран да строи къщата. С течение на времето къщата ни беше изцяло реновирана, обзаведена с нови скъпи мебели и усъвършенствана.
Помогнах и на сина си – платих му образованието и даже му купих кола.
На идната си работа имах по-голям шанс. Намерих работа при стара жена с деменция. Тя се отнесе доста топло към мен и ми беше тъжно да виждам по какъв начин здравето й се утежнява. Но ми плащаха добре.
Когато стартира коронавирусът, желаех да се върна вкъщи, само че брачният партньор ми ме разубеди, като сподели, че обстановката е нестабилна.
А след време синът разгласи, че ще се дами. Реших да му направя великодушен подарък – да му купя апартамент, само че желаех да го оставя изненада до тържеството. Намерих брокер, който откри отличен вид в нова постройка.
И по този начин, взех решение да се прибера без предизвестие. Планирах да остана в родината си, тъй като годините минават, а аз желая да пребивавам естествен живот, а брачният партньор ми ми липсваше.
Отидох в нашата къща, която не бях виждала от три години. Всичко беше красиво, поддържано. Натиснах звънеца, само че никой не отвори. И внезапно пристигна една съседка.
– Вие коя сте?
– Стопанката на тази къща! Димитър очевидно е отишъл някъде.
– Каква господарка сте вие? Познавам Надя добре, тя е страхотна жена, постоянно ми оказва помощ.
– Каква Надя? Сигурно се бъркате с годеницата на сина ми, споделя се Катя!
– Познавам Катя, само че Надя е брачната половинка на Димитър.
Едва не припаднах от потрес. Седнах покрай къщата и взех решение да изчакам. И тогава мъжът ми дойде с въпросната Надя.
– Как ти разрешава съвестта? Всичко това е издигнато с мои пари!
– Не всичко, и аз способствах. ти сама искаше да си тръгнеш, ето какво получи. Защо не ме предизвести за идването си?
– Че за какво да те, да скриеш любовницата си ли?
В отчаянието отидох при братовчедка ми. След два дни беше сватбата на сина м. Реших да не скапвам празника и да не му споделям нищо, мислех, че той нищо не знае. А след сватбата смятах да уредя нещата.
Отидох на сватбата. Синът ми беше шокиран от идването ми. И тогава видях Димитър и Надя на масата.
– Синко, ти си знаел? И дори си я поканил на сватбата?
– Мамо, не желаех да те смущавам!
– Да бе. Просто не искахте да се върна по-рано, тъй като имате потребност от парите ми. Е, в случай че е по този начин, знай следното: купих ти двустаен апартамент. Но в този момент аз самата ще пребивавам в него. А ти, татко ти и новата му жена, оставате в къщата. Желая ви благополучие
Всички посетители чуха монолога ми. Тръгнах си, не желаех да съм към тези хора. Чувствам се толкоз засегната от това подло изменничество. Не знам на кого е по-трудно да простиш: брачен партньор или наследник.
И двамата ми звъняха, само че аз не отговарях. Подадох молба за бракоразвод и няма да оставя къщата и на Димитър. Ще го осъждам за моя дял, да ми го заплати или да ми продаде своя.
Много ми е мъчително. Сестра ми приказва със сина ми, той не схваща държанието ми и е афектиран поради жилището. Кажете ми какво да върша по-късно? Трябва ли да простя на сина си?
