Славка Бозукова: Бъдещето на Чудесата е в дигиталния свят /ВИДЕО/
Преди 10 години връзката ни с културното завещание бе аналогова – кметовете имаха потребност от пари за възобновяване им, а страната им ги даваше. Днес връзките към този момент са цифрови. Символите на културно-историческото завещание имат потребност от цифровизация, с цел да преминат портала на времето и да пренесат неповторимия български код в европейския културно-исторически облак, във виртуалната действителност, която ще е утрешният ден на нашите деца. Това съобщи основателят на националната акция „ Чудесата на България ” Славка Бозукова, главен редактор на „ Стандарт ”, при откриването на интернационалния конгрес „ Културата и бизнесът – дружно в цифровия свят ”. Той се провежда от самостоятелната медия „ Стандарт “ в партньорство с най-голямата рекламна организация М3 Комюникейшънс.
При прецизно съблюдаване на коронавирус ограниченията форумът събира представители на изпълнителната власт, на националния и европейския парламент, кметове, бизнес, донори, неправителствени организации, археолози, музейни и научни служащи, както и университетските среди. Акцентът на форума са бъдещето на българското културно – историческо завещание и опциите за културен туризъм, пречупени през призмата на цифровия свят.
„ Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката сред кметовете и европейските стратегии за реституция, консервация и туристически направления.
Днес желаеме да бъдем искрата, която ще възпламени синергията сред културата и бизнеса с новите европейски благоприятни условия, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се основават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за завещание и с визия за бъдещото. ”, сподели още Славка Бозукова. И добави: „ Ако преди 10 години главната връзка, която трябваше да бъде построена, бе сред общини, археолози и бизнес – за възкресяване и разпространение на обектите, то в този момент потребността е от цяла мрежа връзки: сред просвета и бизнес, сред общини и архитекти, просветителни и неправителствени организации. Културното завещание към този момент не е единствено замъци, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява фон на предишното и фасада на бъдещето. В тази синергия културното завещание е крайъгълният камък. В нея своето особено място имат младежите, даже децата, с техния креативен подтик, която вдъхва живот на всичко към нас. ”.
В формалната част на форума присъединяване имаха еврокомисарят по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша Мария Габриел, която дойде особено от Брюксел за събитието. Тя е специфичен посетител на всичките начинания на „ Стандарт ”, свързани с 10-годишния празник на акцията. Изказвания имаха генералният секретар на " Европа Ностра " Снежка Михайлович, както и ръководителят на Българска академия на науките Юлиян Ревански.
Приветствия на форума направиха вицепрезидентът Илияна Йотова - дълготраен патрон на акцията " Чудесата на България, както и министърът на културата Велислав Минеков.
Евродепутатът Искра Михайлов, която е и заместник-председател на политическа група " Обнови Европа " в Европейския парламент управлява панела, отдаден на опциите пред българските институции и компании, които се откриват с самодейността " Баухаус ".
Ето какво още сподели Славка Бозукова:
Уважаеми господин министър,
Уважаема г-жо еврокомисар,
Ваше превъзходителство,
Уважаеми г-жо Михайлович, господин Ястър,
Уважаеми учен Ревански,
Уважаеми господин Бехар,
Уважаеми членове на българския и европейския парламент,
Уважаеми кметове, представители на научните среди,
уважаеми предприемачи, донори, сътрудници
Благодаря ви от сърце, че макар чудесиите в страната намерихте време да си приказваме за Чудесата на България.
Именно те, като мотив за национална горделивост и самочувствие, са и повода за цялостната зала през днешния ден. А тяхното запазване и преместване за бъдещите генерации е задача на нашата акция повече от 10 години.
Помните по какъв начин тя стартира в далечната към този момент 2010 година, нали? С чудото на Созопол – мощите на Св. Йоан Кръстител, открити на остров св. Иван.
И тогава, както през днешния ден – времената бяха сложни, а хората – затворени в проблемите си. Страната едвам се съвземаше от международната финансова рецесия, всички чувахме единствено едно: стягане на колана. Улисани в всекидневието, съвсем никой не обърна внимание на откритието. Едни споделиха, че не е истина, други – че няма смисъл, трети питаха: и какво от това.
Това ни раздруса, окуражи. В откритието на проф. Попконстантинов видяхме искрата, която да ни въодушеви да покажем на света колкото може повече от скъпите 57 000 артефакта на културно-историческото завещание от 7 столетия, които България пази. Така се роди акцията „ Чудесата на България ”, която от този момент сплотява българите.
Всички вие, които бяхте с нас през последното десетилетие, знаете какво направихме дружно. Свалихме праха на предишното на замъци, гробници и манастири, възкресихме легендите за тях, начертахме туристическите направления. Помогнахме да бъдат направени пътищата до тях, да бъдат отпуснати пари за реставрацията им, да влязат в уроците по родолюбие в учебните заведения. Милион българи всяка година гласоподаваха за своето знамение, трансформирайки го във визитна картичка на своя роден край и цяла България. Направихме го дружно – власт, съпротива, бизнес, просвета, медии. И резултатите са налице.
От древността до през днешния ден обаче цикличността на времето се мери в декади. И през днешния ден, когато сме на прага на новото знамение на Созопол, а точно: Българският Лувър на остров Св. Кирик, ние сме се събрали тук, с цел да отворим нова врата на българското културно-историческо завещание към бъдещето.
Ако преди 10 години връзката ни с културното завещание бе аналогова – кметовете имаха потребност от пари за възобновяване им, а страната ги даваше, през днешния ден връзките към този момент са цифрови. Символите на културно-историческото завещание имат потребност от цифровизация, с цел да преминат портала на времето и да пренесат неповторимия български код в европейския културно-исторически облак, във виртуалната действителност, която ще е утрешният ден на нашите деца.
Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката сред кметовете и европейските стратегии за реституция, консервация и туристически направления.
Днес желаеме да бъдем искрата, която ще възпламени синергията сред културата и бизнеса с новите европейски благоприятни условия, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се основават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за завещание и с визия за бъдещото.
Ако преди 10 години главната връзка, която трябваше да бъде построена бе сред общини, археолози и бизнес– за възкресяване и разпространение на обектите, то в този момент потребността е от цяла мрежа връзки – сред просвета и бизнес, сред общини и архитекти, просветителни и неправителствени организации. Културното завещание към този момент не е единствено замъци, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява фон на предишното и фасада на бъдещето. В тази синергия културното завещание е крайъгълният камък. В нея своето особено място имат младежите, даже децата, с техния креативен подтик, която вдъхва живот на всичко към нас.
Затова през днешния ден акцията „ Чудесата на България ” отваря нова страница, която свързва културата и бизнеса в цифровия свят. Ще чуем опциите, които дават европейските стратегии, ще почерпим от опита на най-голямата неправителствена организация за запазване на културното завещание в Европейски Съюз - Европа Ностра. Благодаря за присъединяване на еврокомисар Мария Габриел, която за повторно тази година поддържа нашите конгреси с съответни препоръки към културните, научните организации и бизнеса. Признателна съм за поддръжката от Европа Ностра – в лицето на вицепрезидента Пийт Яспър, генералният секретар Снежка Михайлович и шефката на Европа Ностра Сърбия. Сигурна съм, че експертизата и на Искра Михайлова, и на Мартин Захариев ще създадат извънредно потребни за вас двата работни панела. В тях ще бъдат разяснени националните стратегии, които плануват министерствата и на господин Минеков, и на госпожа Балтова, ще забележим и упоритостта на българските кметове, и добавената стойност на университетите, и сполучливата практиката на бизнеса. Ще бъдат показани десетки съответни планове за цифровизация. Ще се появят още толкоз хрумвания за нови начинания. Но най-важното за нас е, че ще създадем още по-добра съгласуваност сред другите общности, които имат отношение към Чудесата на България, с цел да станат те център на новия, цифров свят.
Поклон пред всички спонсори на събитието, множеството от тях поддържат общата ни идея към този момент години наред. Респектирана съм от обичта към България на н.пр. дипломат Закия Ел Мидауи. Тя е същински дипломат на Чудесата ни по света.
И най-после, благодаря на всеки един от вас – по тази причина, че пазите в сърцето си... какво - виртуалният музей на нашата – българска еднаквост.
Пожелавам триумф на форума!
При прецизно съблюдаване на коронавирус ограниченията форумът събира представители на изпълнителната власт, на националния и европейския парламент, кметове, бизнес, донори, неправителствени организации, археолози, музейни и научни служащи, както и университетските среди. Акцентът на форума са бъдещето на българското културно – историческо завещание и опциите за културен туризъм, пречупени през призмата на цифровия свят.
„ Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката сред кметовете и европейските стратегии за реституция, консервация и туристически направления.
Днес желаеме да бъдем искрата, която ще възпламени синергията сред културата и бизнеса с новите европейски благоприятни условия, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се основават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за завещание и с визия за бъдещото. ”, сподели още Славка Бозукова. И добави: „ Ако преди 10 години главната връзка, която трябваше да бъде построена, бе сред общини, археолози и бизнес – за възкресяване и разпространение на обектите, то в този момент потребността е от цяла мрежа връзки: сред просвета и бизнес, сред общини и архитекти, просветителни и неправителствени организации. Културното завещание към този момент не е единствено замъци, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява фон на предишното и фасада на бъдещето. В тази синергия културното завещание е крайъгълният камък. В нея своето особено място имат младежите, даже децата, с техния креативен подтик, която вдъхва живот на всичко към нас. ”.
В формалната част на форума присъединяване имаха еврокомисарят по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша Мария Габриел, която дойде особено от Брюксел за събитието. Тя е специфичен посетител на всичките начинания на „ Стандарт ”, свързани с 10-годишния празник на акцията. Изказвания имаха генералният секретар на " Европа Ностра " Снежка Михайлович, както и ръководителят на Българска академия на науките Юлиян Ревански.
Приветствия на форума направиха вицепрезидентът Илияна Йотова - дълготраен патрон на акцията " Чудесата на България, както и министърът на културата Велислав Минеков.
Евродепутатът Искра Михайлов, която е и заместник-председател на политическа група " Обнови Европа " в Европейския парламент управлява панела, отдаден на опциите пред българските институции и компании, които се откриват с самодейността " Баухаус ".
Ето какво още сподели Славка Бозукова:
Уважаеми господин министър,
Уважаема г-жо еврокомисар,
Ваше превъзходителство,
Уважаеми г-жо Михайлович, господин Ястър,
Уважаеми учен Ревански,
Уважаеми господин Бехар,
Уважаеми членове на българския и европейския парламент,
Уважаеми кметове, представители на научните среди,
уважаеми предприемачи, донори, сътрудници
Благодаря ви от сърце, че макар чудесиите в страната намерихте време да си приказваме за Чудесата на България.
Именно те, като мотив за национална горделивост и самочувствие, са и повода за цялостната зала през днешния ден. А тяхното запазване и преместване за бъдещите генерации е задача на нашата акция повече от 10 години.
Помните по какъв начин тя стартира в далечната към този момент 2010 година, нали? С чудото на Созопол – мощите на Св. Йоан Кръстител, открити на остров св. Иван.
И тогава, както през днешния ден – времената бяха сложни, а хората – затворени в проблемите си. Страната едвам се съвземаше от международната финансова рецесия, всички чувахме единствено едно: стягане на колана. Улисани в всекидневието, съвсем никой не обърна внимание на откритието. Едни споделиха, че не е истина, други – че няма смисъл, трети питаха: и какво от това.
Това ни раздруса, окуражи. В откритието на проф. Попконстантинов видяхме искрата, която да ни въодушеви да покажем на света колкото може повече от скъпите 57 000 артефакта на културно-историческото завещание от 7 столетия, които България пази. Така се роди акцията „ Чудесата на България ”, която от този момент сплотява българите.
Всички вие, които бяхте с нас през последното десетилетие, знаете какво направихме дружно. Свалихме праха на предишното на замъци, гробници и манастири, възкресихме легендите за тях, начертахме туристическите направления. Помогнахме да бъдат направени пътищата до тях, да бъдат отпуснати пари за реставрацията им, да влязат в уроците по родолюбие в учебните заведения. Милион българи всяка година гласоподаваха за своето знамение, трансформирайки го във визитна картичка на своя роден край и цяла България. Направихме го дружно – власт, съпротива, бизнес, просвета, медии. И резултатите са налице.
От древността до през днешния ден обаче цикличността на времето се мери в декади. И през днешния ден, когато сме на прага на новото знамение на Созопол, а точно: Българският Лувър на остров Св. Кирик, ние сме се събрали тук, с цел да отворим нова врата на българското културно-историческо завещание към бъдещето.
Ако преди 10 години връзката ни с културното завещание бе аналогова – кметовете имаха потребност от пари за възобновяване им, а страната ги даваше, през днешния ден връзките към този момент са цифрови. Символите на културно-историческото завещание имат потребност от цифровизация, с цел да преминат портала на времето и да пренесат неповторимия български код в европейския културно-исторически облак, във виртуалната действителност, която ще е утрешният ден на нашите деца.
Преди 10-11 години ние бяхме пионерите, които направиха връзката сред кметовете и европейските стратегии за реституция, консервация и туристически направления.
Днес желаеме да бъдем искрата, която ще възпламени синергията сред културата и бизнеса с новите европейски благоприятни условия, които дават новият европейски Баухаус, Творческа Европа, Хоризонт 2020. За да се основават новите умни градове – красиви, екологични, с памет за завещание и с визия за бъдещото.
Ако преди 10 години главната връзка, която трябваше да бъде построена бе сред общини, археолози и бизнес– за възкресяване и разпространение на обектите, то в този момент потребността е от цяла мрежа връзки – сред просвета и бизнес, сред общини и архитекти, просветителни и неправителствени организации. Културното завещание към този момент не е единствено замъци, гробници и артефакти, а цялата градска среда, която се явява фон на предишното и фасада на бъдещето. В тази синергия културното завещание е крайъгълният камък. В нея своето особено място имат младежите, даже децата, с техния креативен подтик, която вдъхва живот на всичко към нас.
Затова през днешния ден акцията „ Чудесата на България ” отваря нова страница, която свързва културата и бизнеса в цифровия свят. Ще чуем опциите, които дават европейските стратегии, ще почерпим от опита на най-голямата неправителствена организация за запазване на културното завещание в Европейски Съюз - Европа Ностра. Благодаря за присъединяване на еврокомисар Мария Габриел, която за повторно тази година поддържа нашите конгреси с съответни препоръки към културните, научните организации и бизнеса. Признателна съм за поддръжката от Европа Ностра – в лицето на вицепрезидента Пийт Яспър, генералният секретар Снежка Михайлович и шефката на Европа Ностра Сърбия. Сигурна съм, че експертизата и на Искра Михайлова, и на Мартин Захариев ще създадат извънредно потребни за вас двата работни панела. В тях ще бъдат разяснени националните стратегии, които плануват министерствата и на господин Минеков, и на госпожа Балтова, ще забележим и упоритостта на българските кметове, и добавената стойност на университетите, и сполучливата практиката на бизнеса. Ще бъдат показани десетки съответни планове за цифровизация. Ще се появят още толкоз хрумвания за нови начинания. Но най-важното за нас е, че ще създадем още по-добра съгласуваност сред другите общности, които имат отношение към Чудесата на България, с цел да станат те център на новия, цифров свят.
Поклон пред всички спонсори на събитието, множеството от тях поддържат общата ни идея към този момент години наред. Респектирана съм от обичта към България на н.пр. дипломат Закия Ел Мидауи. Тя е същински дипломат на Чудесата ни по света.
И най-после, благодаря на всеки един от вас – по тази причина, че пазите в сърцето си... какво - виртуалният музей на нашата – българска еднаквост.
Пожелавам триумф на форума!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ