Черна змия гони Юда на Априлското въстание
Предава съзаклятието на османската власт против 200 сребърника 
Името Ненко Терзийски е изчегъртано от паметника в Оборище, с годините дупката става все по-дълбока
На 20 април преди 146 години избухва Априлското въстание. То е исторически връх на българското националноосвободително придвижване и въпреки несполучливо, реализира друга своя съществена цел - светът заговоря за поробена България и за зверствата, на които е подложена по това време.
Местността Оборище, април 1876 година. Силна стихия вършее клоните на буковите дървета, а дъждът се излива от черните облаци. Народните представители от първото Велико национално заседание взимат решение за повдигане на въстание и за датата, на която ще избухне. В този миг от гората
изпълзява черна змия
и се насочва към мястото, където заседава събранието. Казват, че тя желала да клъвне Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдюво, откъдето идва и прякорът му - Балдьовеца. Захари Стоянов твърди, че змията е усойница, а съгласно проф. Димитър Страшимиров, един от откривателите на Априлското въстание, същата е смок. Всички обаче одобряват появяването й като неприятна прокоба. Панайот Волов хваща змията за опашката, само че тя се обръща й го клъвва по пръста.
" После той отпусна на земята черната усойница и захвана да си смучи пръста. Тя биде убита. Тая увереност на Волова обаче не възпря някои от суеверните представители да не изтълкуват появяването на тая змия: като недобро разследване за бъдещето придвижване ", написа Захари Стоянов.
Дъждът продължава да вали, а мъжете няма по какъв начин повече да стоят на Оборище и вземат решение да се сътвори комисия, която да сформира проект за въстанието и да назначи/определи публично деня. Събранието завършва и всички депутати се разотиват, с цел да предадат за решението за повдигане на идното въстание. Тръгва си и Ненко. На път за с. Мечка Ненко споделя на спътниците си, сред които и Христо Търнев от Пловдив, че
ще опише на турското държавно управление всичко
което се приготвя. Веднага щом стига до Панагюрище, Търнев оповестява на Бенковски за желанията на Ненко. Бенковски незабавно изпраща хора, с цел да пресекат пътя му и заръчва да го доведат жив или мъртъв.
Балдьовеца предава информацията за подготовката на османските управляващи. Историци го назовават Юда, тъй като за 200 сребърника предава България. В " История на Априлското въстание " проф. Димитър Страшимиров написа, че предателство на Ненко не предстои на подозрение, а в рапорта на Пловдивското изключително съдилище се признава, че държавното управление се уповава на донесенията му.
Иван Арабаджията и Крайчо Самоходов описват, че през нощта Ненко три пъти ставал да пита: " Ами в случай че някой всред нас отиде и съобщи на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане? Голяма премия ще даде държавното управление на този човек, само че и той не може към този момент живя сред българите. " Иван Соколов
го чува и го сплашва с ножа си
" Извадиха ли те на мене нож? Ще обадя аз на турците ", били думите на Ненко, когато вечерта потегля към Балдюво. Според близки на Ненко там той непосредствено отишъл на събора на турското теке в полите на Овчехълм в с. Малка Могила, където турците правели курбан за изобилие. Там той споделя първо на Мехмед ефенди Стамболията от Пазарджик какво се приготвя. Стамболията предава чутото на Али бей - нечовечен и екзалтиран турчин. След курбана Ненко и неговият другар Ненчо са извикани в Пазарджик. Ненко се връща, а Ненчо остава там. Предполага се, че каймакамът на Пазарджик го изпратил неотложно до мютисерифа в Пловдив. Телеграфът стартира трескаво да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. На 17 и 18 април към този момент са дадени инструкции по телеграфа за залавяне на въстаниците.
В подготовката на въстанието Ненко е отдаден от Тодор Терзията от Ферезлии. Няма еднопосочно мнение по какъв начин Ненко се е получил пълномощие за присъединяване в събранието на Оборище. Предполага се, че пълномощното му е било подправено, направено по пример от другите села. Така той се снабдява с пълномощие, което не е било обещано от Бенковски, а и в село Балдювец не е имало щемпел.
Заради измяната на Ненко Терзийски Априлското въстание избухва прибързано.
Първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май. Четниците не са добре готови и въоръжени, акциите в петте революционни окръга не са до дъно синхронизирани, което води до бруталното смазване на протеста от отоманския ятаган. Тогава Балдьовеца извежда цялото си село на Овчехълм, като споделя на съселяните си, че е рисково да стоят в селото, с цел да не ги атакуван и изколят турците. Когато нещата се успокоили, ги върнал назад. На съвестта му лежат
гибелта и страданието на беззащитни дами, деца и даже пеленачета
След погрома на въстанието Ненко отива в Пазарджик, а за премия турското държавно управление му дава да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово. После се мести със фамилията си в Цариград. След Освобождението на България той взема решение да се върне в България, само че в последния миг дава билета си на някакъв изгнаник да се върне вкъщи и остава в Цариград.
По-нататък ориста на Ненко е незнайна. Според някои източници се навъртал по границата,
където е погубен
от македонски революционери, а съгласно други - живял в Кърджали и бил погубен от помак, съгласно трети е разпознат от български бойци при Цариград и погубен при опита му да избяга в Османската империя.
Шестдесет и седем имена на представителите на комитетите в революционните окръзи са изписани на паметника в местността Оборище, дружно с четиримата апостоли - Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретаря Тома Георгиев. И до през днешния ден всички до едно се четат като се изключи това на Ненко Терзийски. Името му на плочата е изчегъртано от патриоти. С годините дупката става все по-дълбока. Сякаш, с цел да отличи смелите мъже, жертвали живота си за своя популярен блян - свободна България, от предателя, който историята заличава в националната памет от потомство на потомство.
Името Ненко Терзийски е изчегъртано от паметника в Оборище, с годините дупката става все по-дълбока На 20 април преди 146 години избухва Априлското въстание. То е исторически връх на българското националноосвободително придвижване и въпреки несполучливо, реализира друга своя съществена цел - светът заговоря за поробена България и за зверствата, на които е подложена по това време.
Местността Оборище, април 1876 година. Силна стихия вършее клоните на буковите дървета, а дъждът се излива от черните облаци. Народните представители от първото Велико национално заседание взимат решение за повдигане на въстание и за датата, на която ще избухне. В този миг от гората
изпълзява черна змия
и се насочва към мястото, където заседава събранието. Казват, че тя желала да клъвне Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдюво, откъдето идва и прякорът му - Балдьовеца. Захари Стоянов твърди, че змията е усойница, а съгласно проф. Димитър Страшимиров, един от откривателите на Априлското въстание, същата е смок. Всички обаче одобряват появяването й като неприятна прокоба. Панайот Волов хваща змията за опашката, само че тя се обръща й го клъвва по пръста.
" После той отпусна на земята черната усойница и захвана да си смучи пръста. Тя биде убита. Тая увереност на Волова обаче не възпря някои от суеверните представители да не изтълкуват появяването на тая змия: като недобро разследване за бъдещето придвижване ", написа Захари Стоянов.
Дъждът продължава да вали, а мъжете няма по какъв начин повече да стоят на Оборище и вземат решение да се сътвори комисия, която да сформира проект за въстанието и да назначи/определи публично деня. Събранието завършва и всички депутати се разотиват, с цел да предадат за решението за повдигане на идното въстание. Тръгва си и Ненко. На път за с. Мечка Ненко споделя на спътниците си, сред които и Христо Търнев от Пловдив, че
ще опише на турското държавно управление всичко
което се приготвя. Веднага щом стига до Панагюрище, Търнев оповестява на Бенковски за желанията на Ненко. Бенковски незабавно изпраща хора, с цел да пресекат пътя му и заръчва да го доведат жив или мъртъв.
Балдьовеца предава информацията за подготовката на османските управляващи. Историци го назовават Юда, тъй като за 200 сребърника предава България. В " История на Априлското въстание " проф. Димитър Страшимиров написа, че предателство на Ненко не предстои на подозрение, а в рапорта на Пловдивското изключително съдилище се признава, че държавното управление се уповава на донесенията му.
Иван Арабаджията и Крайчо Самоходов описват, че през нощта Ненко три пъти ставал да пита: " Ами в случай че някой всред нас отиде и съобщи на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане? Голяма премия ще даде държавното управление на този човек, само че и той не може към този момент живя сред българите. " Иван Соколов
го чува и го сплашва с ножа си
" Извадиха ли те на мене нож? Ще обадя аз на турците ", били думите на Ненко, когато вечерта потегля към Балдюво. Според близки на Ненко там той непосредствено отишъл на събора на турското теке в полите на Овчехълм в с. Малка Могила, където турците правели курбан за изобилие. Там той споделя първо на Мехмед ефенди Стамболията от Пазарджик какво се приготвя. Стамболията предава чутото на Али бей - нечовечен и екзалтиран турчин. След курбана Ненко и неговият другар Ненчо са извикани в Пазарджик. Ненко се връща, а Ненчо остава там. Предполага се, че каймакамът на Пазарджик го изпратил неотложно до мютисерифа в Пловдив. Телеграфът стартира трескаво да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. На 17 и 18 април към този момент са дадени инструкции по телеграфа за залавяне на въстаниците.
В подготовката на въстанието Ненко е отдаден от Тодор Терзията от Ферезлии. Няма еднопосочно мнение по какъв начин Ненко се е получил пълномощие за присъединяване в събранието на Оборище. Предполага се, че пълномощното му е било подправено, направено по пример от другите села. Така той се снабдява с пълномощие, което не е било обещано от Бенковски, а и в село Балдювец не е имало щемпел.
Заради измяната на Ненко Терзийски Априлското въстание избухва прибързано. Първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май. Четниците не са добре готови и въоръжени, акциите в петте революционни окръга не са до дъно синхронизирани, което води до бруталното смазване на протеста от отоманския ятаган. Тогава Балдьовеца извежда цялото си село на Овчехълм, като споделя на съселяните си, че е рисково да стоят в селото, с цел да не ги атакуван и изколят турците. Когато нещата се успокоили, ги върнал назад. На съвестта му лежат
гибелта и страданието на беззащитни дами, деца и даже пеленачета
След погрома на въстанието Ненко отива в Пазарджик, а за премия турското държавно управление му дава да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово. После се мести със фамилията си в Цариград. След Освобождението на България той взема решение да се върне в България, само че в последния миг дава билета си на някакъв изгнаник да се върне вкъщи и остава в Цариград.
По-нататък ориста на Ненко е незнайна. Според някои източници се навъртал по границата,
където е погубен
от македонски революционери, а съгласно други - живял в Кърджали и бил погубен от помак, съгласно трети е разпознат от български бойци при Цариград и погубен при опита му да избяга в Османската империя.
Шестдесет и седем имена на представителите на комитетите в революционните окръзи са изписани на паметника в местността Оборище, дружно с четиримата апостоли - Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретаря Тома Георгиев. И до през днешния ден всички до едно се четат като се изключи това на Ненко Терзийски. Името му на плочата е изчегъртано от патриоти. С годините дупката става все по-дълбока. Сякаш, с цел да отличи смелите мъже, жертвали живота си за своя популярен блян - свободна България, от предателя, който историята заличава в националната памет от потомство на потомство.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ