Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия,

Празникът получава названието си от обичайна вечеря с месни ястия, след която е неразрешено да се яде месо до края на Великия /Великденския/ пост. Думата "заговезни " идва от постя, стартирам да заговявам.

На Месни заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо.

Седмицата сред Месни и Сирни заговезни се назовава Сирница, тъй като е подготовка за Великия пост. Подготвяйки вярващите за тестването на строгия пост църквата разрешава през идната седмица да се употребява мляко и всичко, създадено от него.

В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.

До Сирни заговезни би трябвало да приключат и всички сватби, тъй като през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се разрешава венчаване.

През тази година Великият пост, именуван още Света четиридесетница, стартира на 19 февруари.