Защо агнето, червеното яйце и козунака са символи на Великден
Празникът на Възкръсването на Иисус Христос и успеха Му над гибелта за християните е най-радостният ден в годината. Не е инцидентно това, че народът е нарекъл този празник Велик ден.
И до днешните времена на потребителски пристрастености и оттегляне от Господ са достигнали най-важните знаци на празника - агнето, аленото яйце и сладкият самун, именуван у нас козунак.
Тези знаци имат своето християнско значение. На не едно и две места в светото Писание и Предание Иисус Христос е наименуван Божи Агнец. Това значи, че Той е почтената Жертва за греховете на целия свят. В лицето на Исус Христос самият Бог принася Себе Си в жертва и по този начин става като агнето, което е жертвата на Стария Завет. Оттук идва и името „ Агнец Божи “, прилагано в Библията към Спасителя.
Няколко легенди изясняват традицията яйцата на Великден да са червени и шарени. Те са свързани с Кръстната гибел и Възкресението на Господа, с Божията майка и със св. Мария Магдалена. И до момента в който аленото яйце може да е и знак на кръвта Христова, то появилият се първо за Великден, а след това и във всекидневието козунак символизира тялото Христово.
В националната традиция за празника Великден са непокътнати и по-стари вярвания от предхристиянските езически времена, свързани с възкресението на природата.
Агнец Божий
Агнец Божий е алегорично име, обещано на Исус Христос в Библията. Христос, като Спасител на индивидите от техните грехове е обвързван с пасхалното жертвено агне. Агнето е и символ на кроткия, простодушен християнин. Като предсказва страданията на Христос старозаветният оракул Исая споделя: „ Както агнето мълчи пред стригачите си, по този начин и Той не отвори устата Си (Ис.53, 7). В Новия Завет Спасителят е наименуван „ Божий Агнец ”, тъй като Той е жертвата, принесена за изкуплението на нашите грехове (Йоан 1:29, 36; Откр. 5:6 и на други места).
Еврейският закон от предхристиянските времена точно предписва, че пасхалната жертва би трябвало да бъде агне. Принасянето на агнета в жертва играе важна роля в юдейския набожен живот и жертвена система. Когато св. Йоан Кръстител назовава Христос „ Божият Агнец който взема прегрешението на света ” (Йоан 1:29), юдеите, които го чуват може незабавно да са помислили за някоя от няколкото значими жертви.
Наближавало е времето на празника Пасха и първата мисъл е можела да бъде за жертвата на Пасхалното агне. Пасхата е един от главните юдейски празници в памет на Божието освобождение на израилтяните от робството в Египет. Всъщност убиването на Пасхалното агне и намазването на кръвта му по вратите на къщите (Изход 12:11-13) е илюстрация на Христовото изкупително дело на кръста. Неговата кръв прикрива тези, за които Той умр и ги пази от ангела на духовната гибел.Друга значима жертва на агнета е била ежедневния принос в храма в Ерусалим.
Всяка заран и вечер в храма жертвали по едно агне за греховете на хората (Изход 29:38-42). Тези ежедневни жертви, като всички останали, трябвало просто да насочат хората към съвършената жертва на Христос на кръста.
Всъщност Христовата гибел станала по времето, когато се правела вечерната жертва в храма. Юдеите по това време би трябвало доста добре да са познавали старозаветните пророци Еремия и Исая, които предсказали идването на Един, който щял да бъде принесен „ като агне водено на кръвопролитие ” (Еремия 11:19; Исая 53:7) и чиито премеждия и жертва щели да дадат възмездие на Израел. Разбира се този човек бил не какъв да е различен, а Исус Христос, „ Божият агнец. ”Най-много казано за Иисус Христос като Агнец се намира в Книгата " Откровение ".
Спасителят е показан като Агнец, който е заклан на небето (Откр. 5, 6), седи на престол (Откр. 7:17; 22: 1, 3), получава поклонение от 24 старейшини (Откр. 5, 8) и от всички определени (Откр. 7:9–10), които с всички небесни сили пеят „ песента на Агнето “ (Откр. 15:3), прославяйки неговата велика и прелестни каузи. Този знак е общопризнат от светата православна Църква в най-святата част от нейното свещенодействие - литургията, въпреки и в модифициран тип. Агнец се назовава четириъгълно парче от просфората ( специфичен ритуален хляб), нормално ситуирано в средата, на което е отпечатан кръст и текста IC XC NI KA, което безусловно преведено значи " Иисус Христос победител ". Свещеникът изважда Агнеца от просфората в първата част на литургията наречена проскомидия. Този Агнец се претворява в тяло Христово в идната част (евхаристиен канон) на литургията. При изваждането на Агнеца от просфората се правят някои алегорични дейности като нарязване, пронизване и други които възпоменават целия земен живот на Христа от раждането до Неговата кръстна гибел. След освещаването Агнеца се разчупва по кръстният знак на четири елементи. Първата част с надписа IC се влага първа в потира преди да се налее теплота - кръвта Христова. С втората парченце XC се причестяват свещенослужителите в олтара. С третата и четвъртата парченце NI и KA след влагането им в потира се причестяват миряните причастници.
Светото Писание ни учи, че всички ние сме грешници и никой от нас не е правоверен пред Бог (Римляни 3:23). Заради нашия грях ние сме отделени от Бог и сме отговорни пред Него, тъй като сме пристъпили законите, Божии и в този смисъл сме законопрестъпници. По тази причина единствената вяра, която можем да имаме, е в случай че Бог промисли метод да бъдем помирени с Него. И Той прави тъкмо това, като изпрати Своя Син Исус Христос да почине на кръста. Христос умря, с цел да направи възмездие за прегрешението и да заплати наказването за греховете на всички тези, които имат вяра в Него. Чрез Неговата гибел на кръста като Божията съвършена жертва за прегрешението и Неговото възкресение три дни по-късно можем да имаме безконечен живот в случай че имаме вяра в Него. Фактът, че самият Бог промисли принос, който ни изкупва от нашия грях, е част от славните положителни новини на светото Евангелие, които са разказани ясно от св. ап. Петър „ като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предопределен още преди свят да се сътвори, само че се яви напоследък за вас, повярвалите посредством Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде популярност, та вярата ви и вярата ви да бъдат в Бога. След като сте очистили душите си с послушност на истината посредством Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се непрекъснато един други от чисто сърце,. ” (1 Петр. 1:18-22)
Червеното яйце
Обяснение за какво на Великден яйцата са червени и шарени може да се откри в няколко митове. Римска легенда споделя, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце. От него се измътило петле с извънредно огромен гребен. Това било знак, че новороденото ще доближи най-високи почести в империята.
Според друго римско предсказание появата на яйце на червени точки предшествало раждането на император Марк Аврелий.Има и легенда, съгласно която Дева Мария се пробвала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, с цел да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.Самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в алено яйца.Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка пристигнала и снесла под него яйце.
Стичайки се върху яйцето, кръвта му го оцветила в алено. Затова и първото яйце се боядисва в алено.Народното поверие споделя, че в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата споделила: „ Чу ли, Христос възкръсна “? Втората не повярвала и с цел да я убеди, дамата с кошницата нарекла: „ Ако е истина, яйцата ще станат червени “. Когато погледнали, яйцата в действителност станали червени.
Най-популярна е историята за св. Мария Магдалена, тръгнала по света да разнася истината за Възкресението. Когато стигнала в Рим, нямала нищо друго за подарък на императора, с изключение на едно сварено яйце. Императорът приел подаръка, само че не повярвал, че Христос е възкръснал. И в мига, когато споделил: " Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане алено ", яйцето в ръката му се обагри в пурпурно. Разказва се още, че когато св. Мария Магдалена отишла в гробницата, с цел да помаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата. С тези разкази хората изясняват боядисването на червени яйца на този ден.
Козунак
Като знак на Великден козунакът се появил относително късно. Едва преди стотина години, в интервала 1915–1920 година, за Възкресение Христово у нас почнали да подготвят този специфичен сладък ритуален самун, който символизира тялото на Христос. Дотогава за празника са се правели други хлябове, наричани колак и кравай.
В западна България и по други места и до момента е жива традицията да се пекат кукулници - дребни питки, в средата на които е поставено сурово яйце, което се пече дружно с хляба. Твърди се, че историята на козунака е почнала в началото на ХVІІ век във Франция, откъдето последователно се придвижва в цяла Европа. По времето на ръководството на комунистите у нас, в годините на войнстващ атеизъм е имало специфична програма и политика на Партията за обезличаване на православните празници.
Една от ограниченията в тази стратегия, ориентирана към омаловажаване на великденските обичаи била разпореждането в хлебозаводите да се създава козунак през цялата година. Вероятно още тогава козунакът е престанал да бъде великденски знак и се е трансформирал в елементарен хранителен артикул, който може да се откри по магазините през цялата година.
И до днешните времена на потребителски пристрастености и оттегляне от Господ са достигнали най-важните знаци на празника - агнето, аленото яйце и сладкият самун, именуван у нас козунак.
Тези знаци имат своето християнско значение. На не едно и две места в светото Писание и Предание Иисус Христос е наименуван Божи Агнец. Това значи, че Той е почтената Жертва за греховете на целия свят. В лицето на Исус Христос самият Бог принася Себе Си в жертва и по този начин става като агнето, което е жертвата на Стария Завет. Оттук идва и името „ Агнец Божи “, прилагано в Библията към Спасителя.
Няколко легенди изясняват традицията яйцата на Великден да са червени и шарени. Те са свързани с Кръстната гибел и Възкресението на Господа, с Божията майка и със св. Мария Магдалена. И до момента в който аленото яйце може да е и знак на кръвта Христова, то появилият се първо за Великден, а след това и във всекидневието козунак символизира тялото Христово.
В националната традиция за празника Великден са непокътнати и по-стари вярвания от предхристиянските езически времена, свързани с възкресението на природата.
Агнец Божий
Агнец Божий е алегорично име, обещано на Исус Христос в Библията. Христос, като Спасител на индивидите от техните грехове е обвързван с пасхалното жертвено агне. Агнето е и символ на кроткия, простодушен християнин. Като предсказва страданията на Христос старозаветният оракул Исая споделя: „ Както агнето мълчи пред стригачите си, по този начин и Той не отвори устата Си (Ис.53, 7). В Новия Завет Спасителят е наименуван „ Божий Агнец ”, тъй като Той е жертвата, принесена за изкуплението на нашите грехове (Йоан 1:29, 36; Откр. 5:6 и на други места).
Еврейският закон от предхристиянските времена точно предписва, че пасхалната жертва би трябвало да бъде агне. Принасянето на агнета в жертва играе важна роля в юдейския набожен живот и жертвена система. Когато св. Йоан Кръстител назовава Христос „ Божият Агнец който взема прегрешението на света ” (Йоан 1:29), юдеите, които го чуват може незабавно да са помислили за някоя от няколкото значими жертви.
Наближавало е времето на празника Пасха и първата мисъл е можела да бъде за жертвата на Пасхалното агне. Пасхата е един от главните юдейски празници в памет на Божието освобождение на израилтяните от робството в Египет. Всъщност убиването на Пасхалното агне и намазването на кръвта му по вратите на къщите (Изход 12:11-13) е илюстрация на Христовото изкупително дело на кръста. Неговата кръв прикрива тези, за които Той умр и ги пази от ангела на духовната гибел.Друга значима жертва на агнета е била ежедневния принос в храма в Ерусалим.
Всяка заран и вечер в храма жертвали по едно агне за греховете на хората (Изход 29:38-42). Тези ежедневни жертви, като всички останали, трябвало просто да насочат хората към съвършената жертва на Христос на кръста.
Всъщност Христовата гибел станала по времето, когато се правела вечерната жертва в храма. Юдеите по това време би трябвало доста добре да са познавали старозаветните пророци Еремия и Исая, които предсказали идването на Един, който щял да бъде принесен „ като агне водено на кръвопролитие ” (Еремия 11:19; Исая 53:7) и чиито премеждия и жертва щели да дадат възмездие на Израел. Разбира се този човек бил не какъв да е различен, а Исус Христос, „ Божият агнец. ”Най-много казано за Иисус Христос като Агнец се намира в Книгата " Откровение ".
Спасителят е показан като Агнец, който е заклан на небето (Откр. 5, 6), седи на престол (Откр. 7:17; 22: 1, 3), получава поклонение от 24 старейшини (Откр. 5, 8) и от всички определени (Откр. 7:9–10), които с всички небесни сили пеят „ песента на Агнето “ (Откр. 15:3), прославяйки неговата велика и прелестни каузи. Този знак е общопризнат от светата православна Църква в най-святата част от нейното свещенодействие - литургията, въпреки и в модифициран тип. Агнец се назовава четириъгълно парче от просфората ( специфичен ритуален хляб), нормално ситуирано в средата, на което е отпечатан кръст и текста IC XC NI KA, което безусловно преведено значи " Иисус Христос победител ". Свещеникът изважда Агнеца от просфората в първата част на литургията наречена проскомидия. Този Агнец се претворява в тяло Христово в идната част (евхаристиен канон) на литургията. При изваждането на Агнеца от просфората се правят някои алегорични дейности като нарязване, пронизване и други които възпоменават целия земен живот на Христа от раждането до Неговата кръстна гибел. След освещаването Агнеца се разчупва по кръстният знак на четири елементи. Първата част с надписа IC се влага първа в потира преди да се налее теплота - кръвта Христова. С втората парченце XC се причестяват свещенослужителите в олтара. С третата и четвъртата парченце NI и KA след влагането им в потира се причестяват миряните причастници.
Светото Писание ни учи, че всички ние сме грешници и никой от нас не е правоверен пред Бог (Римляни 3:23). Заради нашия грях ние сме отделени от Бог и сме отговорни пред Него, тъй като сме пристъпили законите, Божии и в този смисъл сме законопрестъпници. По тази причина единствената вяра, която можем да имаме, е в случай че Бог промисли метод да бъдем помирени с Него. И Той прави тъкмо това, като изпрати Своя Син Исус Христос да почине на кръста. Христос умря, с цел да направи възмездие за прегрешението и да заплати наказването за греховете на всички тези, които имат вяра в Него. Чрез Неговата гибел на кръста като Божията съвършена жертва за прегрешението и Неговото възкресение три дни по-късно можем да имаме безконечен живот в случай че имаме вяра в Него. Фактът, че самият Бог промисли принос, който ни изкупва от нашия грях, е част от славните положителни новини на светото Евангелие, които са разказани ясно от св. ап. Петър „ като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предопределен още преди свят да се сътвори, само че се яви напоследък за вас, повярвалите посредством Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде популярност, та вярата ви и вярата ви да бъдат в Бога. След като сте очистили душите си с послушност на истината посредством Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се непрекъснато един други от чисто сърце,. ” (1 Петр. 1:18-22)
Червеното яйце
Обяснение за какво на Великден яйцата са червени и шарени може да се откри в няколко митове. Римска легенда споделя, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце. От него се измътило петле с извънредно огромен гребен. Това било знак, че новороденото ще доближи най-високи почести в империята.
Според друго римско предсказание появата на яйце на червени точки предшествало раждането на император Марк Аврелий.Има и легенда, съгласно която Дева Мария се пробвала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, с цел да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.Самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в алено яйца.Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка пристигнала и снесла под него яйце.
Стичайки се върху яйцето, кръвта му го оцветила в алено. Затова и първото яйце се боядисва в алено.Народното поверие споделя, че в деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете. Срещнала я друга жена и се заговорили; първата споделила: „ Чу ли, Христос възкръсна “? Втората не повярвала и с цел да я убеди, дамата с кошницата нарекла: „ Ако е истина, яйцата ще станат червени “. Когато погледнали, яйцата в действителност станали червени.
Най-популярна е историята за св. Мария Магдалена, тръгнала по света да разнася истината за Възкресението. Когато стигнала в Рим, нямала нищо друго за подарък на императора, с изключение на едно сварено яйце. Императорът приел подаръка, само че не повярвал, че Христос е възкръснал. И в мига, когато споделил: " Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане алено ", яйцето в ръката му се обагри в пурпурно. Разказва се още, че когато св. Мария Магдалена отишла в гробницата, с цел да помаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата. С тези разкази хората изясняват боядисването на червени яйца на този ден.
Козунак
Като знак на Великден козунакът се появил относително късно. Едва преди стотина години, в интервала 1915–1920 година, за Възкресение Христово у нас почнали да подготвят този специфичен сладък ритуален самун, който символизира тялото на Христос. Дотогава за празника са се правели други хлябове, наричани колак и кравай.
В западна България и по други места и до момента е жива традицията да се пекат кукулници - дребни питки, в средата на които е поставено сурово яйце, което се пече дружно с хляба. Твърди се, че историята на козунака е почнала в началото на ХVІІ век във Франция, откъдето последователно се придвижва в цяла Европа. По времето на ръководството на комунистите у нас, в годините на войнстващ атеизъм е имало специфична програма и политика на Партията за обезличаване на православните празници.
Една от ограниченията в тази стратегия, ориентирана към омаловажаване на великденските обичаи била разпореждането в хлебозаводите да се създава козунак през цялата година. Вероятно още тогава козунакът е престанал да бъде великденски знак и се е трансформирал в елементарен хранителен артикул, който може да се откри по магазините през цялата година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ