Честита Баба Марта!
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история отБалканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването намартеницатаспрабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червенавълненинишки) е прочут вБългария,Румъния, Молдова, Албания,Гърция,Северна МакедонияиСърбия.
В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан– завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец–Мартеница– най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Баба Мартае българският фолклорен облик на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в националните показа. Всеобщата визия е, че тя е своенравна бабичка, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно - ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.
Имен ден на 1-ви март честват всички, коитоносят именатаМарта, Мартина, Мартин, Евдокия.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването намартеницатаспрабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червенавълненинишки) е прочут вБългария,Румъния, Молдова, Албания,Гърция,Северна МакедонияиСърбия.
В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан– завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец–Мартеница– най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Баба Мартае българският фолклорен облик на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в националните показа. Всеобщата визия е, че тя е своенравна бабичка, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно - ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.
Имен ден на 1-ви март честват всички, коитоносят именатаМарта, Мартина, Мартин, Евдокия.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ