Православната църква чества днес паметта на най-младия от Светите Седмочисленици

Православната черква празнува през днешния ден паметта на най-младия от Светите Седмочисленици – Св. Наум Охридски. В православната традиция той е изключително сближаван със св. Климент, с който споделя неволи и премеждия и общо учителско занятие в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Не е инцидентно, че в едно житията на св. Наум светецът е избран като „ брат и приятел, и състрадалец на блажения Климент “.

Сведенията за св. Наум черпим най-много от неговите жития, най-ранното, от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от Предговора към Учително Евангелие от свещеник Констнатин Преславски (X век) и от единствената към този момент известна творба на св. Наум – Канон за деятел Андрей.

Родителите на св. Наум били благородни хора, само че бъдещият светец се отказал от благородството и благосъстоянието и се включил към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че св. Наум се причислил към славянсктите първоучители, когато те работели над славянската писменост в манастир в планината Олимп (Мала Азия). През 863 година св. Наум отпътувал дружно с тях на просветната задача във Великоморавия. През 867 година придружил светите братя и по време на тяхното посещаване в Рим, където славянската книжовност и свещенодействие получили първоначално благословията на папа Адриан. Предполага се, че точно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник) дружно с други възпитаници на св. св. Кирил и Методий. След гибелта на св. Константин – Кирил (14 февруари 869 година) св. Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна активност под управлението на св. Методий.

След гибелта на св. Методий (6 април 885 година) св. Наум претърпял, дружно с останалите възпитаници на светите братя, всички преследвания, унижения и премеждия, породени им от католическото немско духовенство, което не е помирявало с литургията на славянски език. След окончателния провал на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшествало и загиването на самата страна, доста от славянските духовници били избити, продадени в иго или принудени да бягат.

Светите Климент, Наум и Ангеларий съумели да избягат и се насочили към неотдавна покръстената българска земя. Най-забележитеното знамение, което направили Божиите угодници с молитва било възкресяването на сина на един придворен близо до граничната българска, по това време, цитадела Белград.

В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено, било им обезпечено всичко належащо за работа и отмора. Отношението на св. княз Борис скоро привлякло към България доста от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях били изплатени от иго от византийците и настанени във Византия. В следствие обаче доста от тези славянски учители се отправили към България, с цел да следват своето предопределение. Св. Наум и св. Климент били настанени дружно в дома на болярина Есхач. В следствие, когато св. княз Борис разпратил славянските учители по другите области на Българката страна, св. Наум бил избран да остане и работи в Плиска.

Наум бил съорганизатор на Първия всебългарски църковно-народен събор, на който славянобългарският език бил провъзгласен за формален и църковен, а делото на светите братя Кирил и Методий било увековечено на знаме и връчено на Симеон Велики. След като обучил задоволително приемници, Наум построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години. Св. Наум умрял в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си.

На този ден имен ден имат всички с имената Бисер, Бисера, Наум.