Какво е извънредно положение по нашето право?
Правителството взе тази нощ решение да предложи на Народното събрание да бъде оповестено изключително състояние по отношение на разпространяването на Ковид-19 (COVID-19). Предложението включва да бъдат затваряни игрални зали, спортни мероприятия, конференции, учебни заведения, университети, детски градини и предприемани други ограничения за преодоляване на заплахата от експлоадиране на пълномащабна зараза от ковид.
Естествено изниква въпросът: какво значи " изключително състояние " в България, от кого се афишира то, по кое време и така нататък?
Както отбелязва в собствен теоретичен труд известният наш юрист-конституционалист доктор Борислав Цеков уредбата на изключителното състояние в България понастоящем е сбита и бланкетна. В нея се дава отговор на въпросите " кой " и до известна степен " по кое време " е оправомощен да вкара изключително състояние, само че е оставен открит въпросът " по какъв начин " се ползва изключителното състояние от становище на разбъркване на конституционни функционалности и пълномощия на висшите конституционни органи.
Поглед към Конституцията на Република България , която по обясними аргументи също е сбита, се вижда, че Народното събрание е органът, който " афишира военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет " (чл.84, т.12).
В член 100 на Конституцията разбираме, че и президентът може да афишира изключително (а също и военно) състояние, когато Народното събрание по някаква причина не заседава. " В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението. " (чл.100, т.5).
В чл.64, ал.2 на Конституцията се твърди, че: " В случай на война, военно или друго изключително състояние, настъпили по време или след приключване на мандата на Народното събрание, срокът на неговите компетенции се продължава до отпадането на тези условия. " тази догадка евентуално покрива и отговора на разумно зараждащия въпрос: кое Народно заседание ще заседава при положение, че Народното събрание към този момент е разхлабен преди избори?
А в 4..57, ал.3 от Конституцията на Република България е поместена значимата наредба, че и при " изключително състояние със закон може да бъде краткотрайно лимитирано упражняването на обособени права на жителите като се изключи правата, планувани в член 28, 29, 31, алинея 1, 2 и 3, член 32, алинея 1 и член 37. " Съответните членове се отнасят до попречване на ограничението на съществени права на жителите.
И отново от труда на доктор Борислав Цеков разбираме, че с изключение на Конституцията уредба по отношение на оповестяването на война, военно или друго изключително състояние се съдържа в Закона за защитата и въоръжените сили (ЗОВС). Въведен е милитаризиран модел на държавна реакция. При война или военно състояние управлението на защитата и въоръжените сили се концентрира изцяло в президента. Функцията по обезпечаване на вътрешния ред се трансферира от Министерския съвет към президента.
В пълномощията на президента, като висш главнокомандващ, е военновременното управление на страната и всички планувани ограничения и ограничавания, уредени в член 123 и сл. от ЗОВС. В това отношение президентът е подпомаган от Върховно основно командване, в което са включени: министър-председателя, министъра на защитата, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на превоза, осведомителните технологии и известията, министъра на стопанската система, министъра на енергетиката, министъра на районното развиване и благоустройството, министъра на финансите, началника на защитата, ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " и други лица, избрани от висшия главнокомандващ (чл. 114 от ЗОВС).
Такова „ милитаризиране “ на властта, написа Цеков, е планувано от българския законодател и за режима на „ изключително състояние “ (чл. 122 от ЗОВС) с тази разлика, че не се планува пренасяне на функционалността по обезпечаване на вътрешния ред под управлението на президента. Разпоредбата на член 113 ЗОВС категорично урежда такова пренасяне единствено за ситуацията на война и за военното състояние. Нормативната уредба се лимитира единствено до дефиниране на ролята на въоръжените сили в изискванията на изключително състояние. Предвидено е, че с акта за оповестяване на изключително състояние – решение на Народно събрание или декрет на президента - се дефинират и дилемите, числеността, срокът за потребление и управлението на формированията от въоръжените сили.
Наред с това, при изключително състояние се вкарва обвързване за министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, ръководителя на Държавна организация " Разузнаване " и ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " да дават на министъра на защитата цялостния размер информация, обвързвана с осъществяването на дилемите по защитата на страната (чл. 125, алинея 2 ЗОВС).
Анализът на настоящата, съгласно доктор Борислав Цеков конституционна и законова уредба демонстрира следните типологични характерности на института на изключителното състояние в България:
1) Действащият у нас модел на изключително (кризисно) ръководство е хибриден. От една страна конституционното пълномощие по оповестяване на изключително състояние е извънредно пълномощие на Народното събрание. От друга страна обаче, конституционните функционалности по защита и вътрешен ред при война и военно състояние са съсредоточени в пълномощията на президента, а при изключително състояние в президента и Министерския съвет. При военно или друго изключително състояние, оповестено според ЗОВС, е допустимо укази на президента да обгръщат нормативно наличие. Въобще, при рецесии пълномощията на президента нарастват и получават изпълнителен темперамент. Българският модел на ръководство може „ динамично да се трансформира в много необятни граници – от класическото парламентарно ръководство до полупрезидентската република “, според от събитията и разпределението на политическите сили в триъгълната настройка парламент-правителство-президент.
2) Българският модел на въвеждане на изключително състояние и използване на изключителни ограничения има гаранционен темперамент. Легитимната конституционна цел на въвеждането на подобен необикновен, „ спешен “ режим на действие на конституционната система е да отбрани и запази конституционния ред, а не да го преобразува в нов. Принципът на неотменимост на главните права (чл. 57 от Конституцията), както и усложнената процедура за промени в настоящата и за приемане на нова конституция са солидна бариера пред опити за потребление на изключителна обстановка за конюнктурни промени в конституционния ред.
3) Уредбата на изключителното състояние у нас следва да бъде причислена към вида „ изпълнителна тирания “ , т.е. парламентарната институция остава настояща законодателна власт, която има контролни пълномощия във връзка с правителството; не се позволява делегирано законодателство от страна изпълнителната власт. Следва да се има поради, че „ защитна мрежа “ против властнически трендове, в това число против голословно или неприемливо дерогиране на съществени права и свободи на жителите в изискванията на изключително състояние, имат и утвърдените и влезнали в действие за България интернационалните актове, както и практиката на Съда в Страсбург, които откриват значими стандарти за основанията, времевите и териториални лимити на изключителното състояние и за допустимите дерогации на права.
Естествено изниква въпросът: какво значи " изключително състояние " в България, от кого се афишира то, по кое време и така нататък?
Както отбелязва в собствен теоретичен труд известният наш юрист-конституционалист доктор Борислав Цеков уредбата на изключителното състояние в България понастоящем е сбита и бланкетна. В нея се дава отговор на въпросите " кой " и до известна степен " по кое време " е оправомощен да вкара изключително състояние, само че е оставен открит въпросът " по какъв начин " се ползва изключителното състояние от становище на разбъркване на конституционни функционалности и пълномощия на висшите конституционни органи.
Поглед към Конституцията на Република България , която по обясними аргументи също е сбита, се вижда, че Народното събрание е органът, който " афишира военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет " (чл.84, т.12).
В член 100 на Конституцията разбираме, че и президентът може да афишира изключително (а също и военно) състояние, когато Народното събрание по някаква причина не заседава. " В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението. " (чл.100, т.5).
В чл.64, ал.2 на Конституцията се твърди, че: " В случай на война, военно или друго изключително състояние, настъпили по време или след приключване на мандата на Народното събрание, срокът на неговите компетенции се продължава до отпадането на тези условия. " тази догадка евентуално покрива и отговора на разумно зараждащия въпрос: кое Народно заседание ще заседава при положение, че Народното събрание към този момент е разхлабен преди избори?
А в 4..57, ал.3 от Конституцията на Република България е поместена значимата наредба, че и при " изключително състояние със закон може да бъде краткотрайно лимитирано упражняването на обособени права на жителите като се изключи правата, планувани в член 28, 29, 31, алинея 1, 2 и 3, член 32, алинея 1 и член 37. " Съответните членове се отнасят до попречване на ограничението на съществени права на жителите.
И отново от труда на доктор Борислав Цеков разбираме, че с изключение на Конституцията уредба по отношение на оповестяването на война, военно или друго изключително състояние се съдържа в Закона за защитата и въоръжените сили (ЗОВС). Въведен е милитаризиран модел на държавна реакция. При война или военно състояние управлението на защитата и въоръжените сили се концентрира изцяло в президента. Функцията по обезпечаване на вътрешния ред се трансферира от Министерския съвет към президента.
В пълномощията на президента, като висш главнокомандващ, е военновременното управление на страната и всички планувани ограничения и ограничавания, уредени в член 123 и сл. от ЗОВС. В това отношение президентът е подпомаган от Върховно основно командване, в което са включени: министър-председателя, министъра на защитата, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на превоза, осведомителните технологии и известията, министъра на стопанската система, министъра на енергетиката, министъра на районното развиване и благоустройството, министъра на финансите, началника на защитата, ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " и други лица, избрани от висшия главнокомандващ (чл. 114 от ЗОВС).
Такова „ милитаризиране “ на властта, написа Цеков, е планувано от българския законодател и за режима на „ изключително състояние “ (чл. 122 от ЗОВС) с тази разлика, че не се планува пренасяне на функционалността по обезпечаване на вътрешния ред под управлението на президента. Разпоредбата на член 113 ЗОВС категорично урежда такова пренасяне единствено за ситуацията на война и за военното състояние. Нормативната уредба се лимитира единствено до дефиниране на ролята на въоръжените сили в изискванията на изключително състояние. Предвидено е, че с акта за оповестяване на изключително състояние – решение на Народно събрание или декрет на президента - се дефинират и дилемите, числеността, срокът за потребление и управлението на формированията от въоръжените сили.
Наред с това, при изключително състояние се вкарва обвързване за министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, ръководителя на Държавна организация " Разузнаване " и ръководителя на Държавна организация " Национална сигурност " да дават на министъра на защитата цялостния размер информация, обвързвана с осъществяването на дилемите по защитата на страната (чл. 125, алинея 2 ЗОВС).
Анализът на настоящата, съгласно доктор Борислав Цеков конституционна и законова уредба демонстрира следните типологични характерности на института на изключителното състояние в България:
1) Действащият у нас модел на изключително (кризисно) ръководство е хибриден. От една страна конституционното пълномощие по оповестяване на изключително състояние е извънредно пълномощие на Народното събрание. От друга страна обаче, конституционните функционалности по защита и вътрешен ред при война и военно състояние са съсредоточени в пълномощията на президента, а при изключително състояние в президента и Министерския съвет. При военно или друго изключително състояние, оповестено според ЗОВС, е допустимо укази на президента да обгръщат нормативно наличие. Въобще, при рецесии пълномощията на президента нарастват и получават изпълнителен темперамент. Българският модел на ръководство може „ динамично да се трансформира в много необятни граници – от класическото парламентарно ръководство до полупрезидентската република “, според от събитията и разпределението на политическите сили в триъгълната настройка парламент-правителство-президент.
2) Българският модел на въвеждане на изключително състояние и използване на изключителни ограничения има гаранционен темперамент. Легитимната конституционна цел на въвеждането на подобен необикновен, „ спешен “ режим на действие на конституционната система е да отбрани и запази конституционния ред, а не да го преобразува в нов. Принципът на неотменимост на главните права (чл. 57 от Конституцията), както и усложнената процедура за промени в настоящата и за приемане на нова конституция са солидна бариера пред опити за потребление на изключителна обстановка за конюнктурни промени в конституционния ред.
3) Уредбата на изключителното състояние у нас следва да бъде причислена към вида „ изпълнителна тирания “ , т.е. парламентарната институция остава настояща законодателна власт, която има контролни пълномощия във връзка с правителството; не се позволява делегирано законодателство от страна изпълнителната власт. Следва да се има поради, че „ защитна мрежа “ против властнически трендове, в това число против голословно или неприемливо дерогиране на съществени права и свободи на жителите в изискванията на изключително състояние, имат и утвърдените и влезнали в действие за България интернационалните актове, както и практиката на Съда в Страсбург, които откриват значими стандарти за основанията, времевите и териториални лимити на изключителното състояние и за допустимите дерогации на права.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ