Правителството на Стефан Янев не решава, а изостря политическата криза,

Правителството на Стефан Янев не взема решение, а изостря политическата рецесия, разяснява пред вестник „ Труд “ политологът и някогашен народен представител Тома Биков. Като създател на книга „ Политически рецесии и служебни държавни управления “ той счита, че кабинетът на Янев е най-слабото ни служебно държавно управление, тъй като въобще няма за цел да реши политическата рецесия. „ То ръководи към този момент шест месеца и взе участие интензивно в изострянето на политическите връзки. Това го прави част от казуса, а не част от решението. Личното ми мнение е, че самият министър председател е пленник на някои от своите министри и най-много на Румен Радев. Като неполитически човек, той не е в положение да излезе от този капан и рискува да се окаже в обстановка, в която ще носи отговорност за решения, които са били взимани от други. Това също е парламентарен пропуск - през днешния ден, по конституция, Стефан Янев не може да уволни нито един собствен министър. Това може да направи единствено президентът “, посочи Биков. Относно пълномощията политологът счита, че служебните държавни управления на проф. Георги Близнашки, на дипломата Марин Райков и на проф. Огнян Герджиков не са ги надвишавали. „ Предполагам, че бащите на българската конституция са очаквали служебните държавни управления да извършват функционалността, която извършва държавното управление на Димитър Попов, което успокоява политическото напрежение през лятото на 1990г. Тази роля изисква държавното управление да е буфер във времена на политическо напрежение. Убеден съм, че депутатите от Великото национално заседание са имали положителни планове, само че съгласно мен служебните държавни управления са повече проблем за превъзмогването на политическите рецесии, в сравнение с тяхно решение “, акцентира Биков. За съпоставяне той дава образец прилежаща Гърция, където може да има служебно държавно управление, единствено в случай че два пъти в една и съща година има парламентарни избори. В този случай длъжностен министър председател автоматизирано става ръководителят на Върховния съд, който и да е той, а изборите се организират тъкмо един месец след назначението на служебния кабинет. Служебното държавно управление у нас дава действителна власт на президента, който има лимитирани пълномощия в парламентарната република и по отношение на това Тома Биков е безапелационен, че безконтролната власт постоянно е проблематична, още повече, когато това е в синхрон с конституцията. „ Рисковете от безотговорно ръководство могат да се избегнат, като се съкрати фрапантно срокът за осъществяване на избори от два месеца на един месец и се понижат опциите за назначение на служебно държавно управление. За да бъда още по-конкретен ще кажа, че е по-добре въобще да няма институция служебно държавно управление, в сравнение с тя да бъде в този си тип. Това обаче изисква Велико национално заседание “, признава политологът. За да избегне упрека, че приказва конюнктурно поради сегашната политическа обстановка, той подсети, че тезата му е от 2016г. и може да бъде открита в архива на катедрата по политология на Софийския университет. „ Според мен е добре да се стесни опцията за назначение на служебно държавно управление. Не може при всяко предварително разформироване на Народното събрание цялата власт да отива в ръцете на президента, който и да е той “, акцентира Биков и насочва риторичния въпрос - за какво в Гърция могат да създадат избори тъкмо един месец след разпускането на Народното събрание, а на нас са ни нужни два месеца. За политолога е проблем, че сега никой не носи отговорност за актуализацията на бюджета, откакто преди два месеца служебното държавно управление предложи на Народното събрание да я одобри актуализация на бюджета. „ Дори Асен Василев, който приготви актуализацията, напусна поста си незабавно след нея и в този момент е в предизборна акция. Когато от трибуната на 46-ото Народно заседание го попитах кой ще носи отговорност за тази актуализация, той ми отговори - Народното събрание. Само че в този момент този парламент към този момент го няма, по този начин както Асен Василев го няма в служебния кабинет. Затова, в случай че се чудите кой носи отговорност за това, че в актуализацията на бюджета няма ограничения против ценовата рецесия, ще ви отговоря - никой. И този отговор повдига сериозен политически и парламентарен въпрос “, предизвестява Тома Биков.