Стремежът към еврозоната запази политическата стабилност в страната. Засега
Правителството на Росен Желязков не получи толеранс даже и от 100 дни. Първият избор на съмнение против него беше импортиран преди тяхното приключване от " Възраждане ", МЕЧ и " Величие ". Темата на вота беше външната политика и изказванието на трите обединения вносители, че изпълнителната власт се е провалила тъкмо в тази част от ръководството на страната. Основните насоки, в които се разви дебатът преди гласуването бяха българската позиция във връзка с съветската война в Украйна и гибелта на служителя на Организация на обединените нации Марин Маринов, който загуби живота си в Ивицата Газа, изпълнявайки служебните си отговорности.
Българската позиция по отношение на военния спор в Украйна е ясна от дълго време. Тя е поредна и в годините след съветското пълномащабно навлизане е изразявана както на политическо равнище, по този начин и във тип на материална, в това число и военнотехническа, поддръжка. Няма нито един индикатор, въз основа, на който да може да се каже, че страната ни се е провалила с позицията си за обстановката в Украйна.
По-скоро като несполучлива по въпроса за войната в Украйна може да се уточни позицията на Унгария, която е диаметрално противоположна на българската. Правителството на Виктор Орбан изпадна в изолираност вътре в Европейски Съюз и се сблъска с редица проблеми, измежду които висока инфлация и дефицит на енергийни първични материали. Вторият проблем унгарците го преодоляват с българско подпомагане що се отнася до газовите доставки по така наречен Балкански поток. За несполучливата позиция на Унгария приказва и отводът на Словакия да следва унгарския образец. Първоначалното желание на премиера Робърт Фицо беше точно такова, само че то към този момент е на процедура изоставено, защото словаците схванаха, че не могат да завоюват безусловно нищо от сходен вид политика.
Що се отнася до гибелта на Марин Маринов, това несъмнено е една покруса, която поражда тъга и паника. Опитът за нейното потребление за обезпечаване на политически дивиденти обаче само ускорява тези чувства. Маринов се е намирал в Ивицата Газа в качеството си на чиновник на Организация на обединените нации и в този смисъл страната ни няма никакви компетентности във връзка с обстановката, в която е попаднал, както и във връзка с събитията, при които е изгубил живота си. Правителството на Росен Желязков може да прояви известна интензивност по отношение на случая, само че няма по какъв начин да получи водеща роля при следствието на гибелта на Маринов.
Всичко това значи, че учредения за искане на избор на съмнение, заради неуспех във външната политика, просто няма. Външнополитически страната ни не се е провалила по нито една тематика и по нито един въпрос. Не инцидентно вотът беше подсилен единствено от трите обединения вносители и държавното управление оцеля без проблем.
Ако вотът беше минал, главният резултат от това най-вероятно щеше да е ново отсрочване на влизането на страната ни в еврозоната. Освен че би трябвало трайно да отговаряме на условията за приемане на еврото, с цел да получим позитивен ковергентен отчет, ни е нужна и политическа непоклатимост. След влизането в еврозоната ще е нужна постоянна работа на способените обществени институции, тъй че възможните опити за далавера и други сходни злоупотреби да бъдат пресечени още в зародиш. Това може да се обезпечи само от постоянно държавно управление.
Служебно ръководство в такава обстановка по-скоро би носело риск и е доста по-добре да не се прибягва до подобен вид. На превъзмогването на този избор следва да се гледа като на превъзмогване на една вътрешна преграда против приемането на еврото, която антисистемните обединения в българския парламент се пробваха да повдигнат.
Именно тази " скрита " цел на вота предопредели и отговора, който той получи от систематичните обединения. В поддръжка на кабинета гласоподаваха от Движение за права и свободи (Пеевски), с изключение на обединенията, които са част от изпълнителната власт (ГЕРБ, Има Такъв Народ, БСП) и Движение за права и свободи (Доган), които са подкрепяща групировка. ПП-ДБ не участваха в гласуването. Де факто обаче това беше поддръжка за държавното управление в тази съответна обстановка. Още повече, че при самото внасяне на вота от ПП-ДБ обявиха, че няма да го поддържат точно, тъй като страната ни се намира на входа на еврозоната и в този миг се нуждае от политическа непоклатимост.
Или казано с други думи, въпреки да са опозиционна групировка, тъкмо в този момент ПП-ДБ не пожелаха да се държат като такава. Това събитие дава съображение за изказванието, че стремежът към еврозоната резервира стабилността в страната, най-малко към този момент. Разделението по оста методичност - антисистемност е доста блестящо и нито един систематичен състезател не желае да премине при антисистемните. Направи ли го ще си остане там и повече няма да може да се върне назад.
Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на аварийна гума
Виждаме, че рецесията не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление, а въздейства отрицателно на безусловно всички институции и техните връзки
Всяко едно искане на избор на съмнение към кабинета обаче въпреки всичко покачва политическото напрежение в страната. В случая можем да приказваме единствено за отчасти повишение и то сред партийни субекти, които по принцип са в мощно обтегнати връзки между тях. Това в най-голяма степен се отнася за двете ДПС-та. Тяхната електорална база е една и съща, което значи, че разрастването на едното наложително води до стесняване на другото и назад. Ето за какво дебненето сред тях е непрестанно събитие, претенциите за достоверност и строгото разграничение на позициите - също.
За момента Пеевски е в по-добра позиция от Доган. Той разполага с по-голям запас (материално и като влияние), кадърен е в по-голяма степен да стимулира и засилва електората и това го прави по-гъвкав във връзка с контактите с другите обединения и взаимоотношението с тях, без значение дали са във властта или в съпротива. За Доган би било доста преференциално групировката на Пеевски да отиде при антисистемните. Пеевски обаче няма да допусне това. Неслучайно неговата група поддържа кабинета, разграничавайки се ясно от лагера на вносителите на вота.
Ако се ориентира към антисистемността Движение за права и свободи (Пеевски) ще загуби всички преимущества, които има пред учредения си съперник. И ще би трябвало да търси електорат в това поле, където играят " Възраждане ", МЕЧ и " Величие ". То е много по-ограничено от настоящето, на което е Пеевски и там той не би имал възможностите, които има сега измежду достоверния електорат на Движение за права и свободи.
Другият по този начин по-деликатен миг е сред ГЕРБ и ПП-ДБ. Двете обединения имат сходни разбирания за развиването на страната, само че връзките сред тях са много антагонистични, изключително след късото взаимно ръководство, което имаха. То завърши на деветия месец, въпреки че съгласно предварителното договаряне трябваше да продължи най-малко още толкоз.
При този избор ПП-ДБ хем не желаеха непосредствено, посредством гласоподаване, да поддържат кабинет, доминиран от ГЕРБ, хем не можеха да си разрешат даже намек за антисистемност. Те не участваха в дебатите и гласуването, а с цел да излязат от създалата се обстановка Денков и Петков обявиха, че ще внесат собствен избор на съмнение след излизането на конвергентния отчет. Това един тип е знак към гласоподавателите на ПП-ДБ да имат още малко самообладание.
Пътят към еврозоната минава тъкмо сред ръководещи и съпротива
И, несъмнено, най-печеливши ще бъдат от ГЕРБ
Добре би било обаче да не се бърза толкоз. Страната ни се нуждае от политическа непоклатимост освен при приемането на отчета, само че и при фактическото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 и в месеците по-късно, до момента в който нещата улегнат и популацията като цяло свикне с потреблението на общата европейска валута.
При настоящия избор може да се каже, че измежду систематичните обединения, теснопартийните ползи отстъпиха пред националния интерес. Това е и най-значимото вътрешнополитическо достижение след превъзмогването на интервала на непрекъснатите предварителни избори и служебните ръководства. Би било добре в случай че достижението се окаже задоволително стабилно, с цел да се резервира най-малко година, а в случай че може и повече.
Българската позиция по отношение на военния спор в Украйна е ясна от дълго време. Тя е поредна и в годините след съветското пълномащабно навлизане е изразявана както на политическо равнище, по този начин и във тип на материална, в това число и военнотехническа, поддръжка. Няма нито един индикатор, въз основа, на който да може да се каже, че страната ни се е провалила с позицията си за обстановката в Украйна.
По-скоро като несполучлива по въпроса за войната в Украйна може да се уточни позицията на Унгария, която е диаметрално противоположна на българската. Правителството на Виктор Орбан изпадна в изолираност вътре в Европейски Съюз и се сблъска с редица проблеми, измежду които висока инфлация и дефицит на енергийни първични материали. Вторият проблем унгарците го преодоляват с българско подпомагане що се отнася до газовите доставки по така наречен Балкански поток. За несполучливата позиция на Унгария приказва и отводът на Словакия да следва унгарския образец. Първоначалното желание на премиера Робърт Фицо беше точно такова, само че то към този момент е на процедура изоставено, защото словаците схванаха, че не могат да завоюват безусловно нищо от сходен вид политика.
Що се отнася до гибелта на Марин Маринов, това несъмнено е една покруса, която поражда тъга и паника. Опитът за нейното потребление за обезпечаване на политически дивиденти обаче само ускорява тези чувства. Маринов се е намирал в Ивицата Газа в качеството си на чиновник на Организация на обединените нации и в този смисъл страната ни няма никакви компетентности във връзка с обстановката, в която е попаднал, както и във връзка с събитията, при които е изгубил живота си. Правителството на Росен Желязков може да прояви известна интензивност по отношение на случая, само че няма по какъв начин да получи водеща роля при следствието на гибелта на Маринов.
Всичко това значи, че учредения за искане на избор на съмнение, заради неуспех във външната политика, просто няма. Външнополитически страната ни не се е провалила по нито една тематика и по нито един въпрос. Не инцидентно вотът беше подсилен единствено от трите обединения вносители и държавното управление оцеля без проблем.
Ако вотът беше минал, главният резултат от това най-вероятно щеше да е ново отсрочване на влизането на страната ни в еврозоната. Освен че би трябвало трайно да отговаряме на условията за приемане на еврото, с цел да получим позитивен ковергентен отчет, ни е нужна и политическа непоклатимост. След влизането в еврозоната ще е нужна постоянна работа на способените обществени институции, тъй че възможните опити за далавера и други сходни злоупотреби да бъдат пресечени още в зародиш. Това може да се обезпечи само от постоянно държавно управление.
Служебно ръководство в такава обстановка по-скоро би носело риск и е доста по-добре да не се прибягва до подобен вид. На превъзмогването на този избор следва да се гледа като на превъзмогване на една вътрешна преграда против приемането на еврото, която антисистемните обединения в българския парламент се пробваха да повдигнат.
Именно тази " скрита " цел на вота предопредели и отговора, който той получи от систематичните обединения. В поддръжка на кабинета гласоподаваха от Движение за права и свободи (Пеевски), с изключение на обединенията, които са част от изпълнителната власт (ГЕРБ, Има Такъв Народ, БСП) и Движение за права и свободи (Доган), които са подкрепяща групировка. ПП-ДБ не участваха в гласуването. Де факто обаче това беше поддръжка за държавното управление в тази съответна обстановка. Още повече, че при самото внасяне на вота от ПП-ДБ обявиха, че няма да го поддържат точно, тъй като страната ни се намира на входа на еврозоната и в този миг се нуждае от политическа непоклатимост.
Или казано с други думи, въпреки да са опозиционна групировка, тъкмо в този момент ПП-ДБ не пожелаха да се държат като такава. Това събитие дава съображение за изказванието, че стремежът към еврозоната резервира стабилността в страната, най-малко към този момент. Разделението по оста методичност - антисистемност е доста блестящо и нито един систематичен състезател не желае да премине при антисистемните. Направи ли го ще си остане там и повече няма да може да се върне назад.
Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на аварийна гума
Виждаме, че рецесията не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление, а въздейства отрицателно на безусловно всички институции и техните връзки
Всяко едно искане на избор на съмнение към кабинета обаче въпреки всичко покачва политическото напрежение в страната. В случая можем да приказваме единствено за отчасти повишение и то сред партийни субекти, които по принцип са в мощно обтегнати връзки между тях. Това в най-голяма степен се отнася за двете ДПС-та. Тяхната електорална база е една и съща, което значи, че разрастването на едното наложително води до стесняване на другото и назад. Ето за какво дебненето сред тях е непрестанно събитие, претенциите за достоверност и строгото разграничение на позициите - също.
За момента Пеевски е в по-добра позиция от Доган. Той разполага с по-голям запас (материално и като влияние), кадърен е в по-голяма степен да стимулира и засилва електората и това го прави по-гъвкав във връзка с контактите с другите обединения и взаимоотношението с тях, без значение дали са във властта или в съпротива. За Доган би било доста преференциално групировката на Пеевски да отиде при антисистемните. Пеевски обаче няма да допусне това. Неслучайно неговата група поддържа кабинета, разграничавайки се ясно от лагера на вносителите на вота.
Ако се ориентира към антисистемността Движение за права и свободи (Пеевски) ще загуби всички преимущества, които има пред учредения си съперник. И ще би трябвало да търси електорат в това поле, където играят " Възраждане ", МЕЧ и " Величие ". То е много по-ограничено от настоящето, на което е Пеевски и там той не би имал възможностите, които има сега измежду достоверния електорат на Движение за права и свободи.
Другият по този начин по-деликатен миг е сред ГЕРБ и ПП-ДБ. Двете обединения имат сходни разбирания за развиването на страната, само че връзките сред тях са много антагонистични, изключително след късото взаимно ръководство, което имаха. То завърши на деветия месец, въпреки че съгласно предварителното договаряне трябваше да продължи най-малко още толкоз.
При този избор ПП-ДБ хем не желаеха непосредствено, посредством гласоподаване, да поддържат кабинет, доминиран от ГЕРБ, хем не можеха да си разрешат даже намек за антисистемност. Те не участваха в дебатите и гласуването, а с цел да излязат от създалата се обстановка Денков и Петков обявиха, че ще внесат собствен избор на съмнение след излизането на конвергентния отчет. Това един тип е знак към гласоподавателите на ПП-ДБ да имат още малко самообладание.
Пътят към еврозоната минава тъкмо сред ръководещи и съпротива
И, несъмнено, най-печеливши ще бъдат от ГЕРБ
Добре би било обаче да не се бърза толкоз. Страната ни се нуждае от политическа непоклатимост освен при приемането на отчета, само че и при фактическото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 и в месеците по-късно, до момента в който нещата улегнат и популацията като цяло свикне с потреблението на общата европейска валута.
При настоящия избор може да се каже, че измежду систематичните обединения, теснопартийните ползи отстъпиха пред националния интерес. Това е и най-значимото вътрешнополитическо достижение след превъзмогването на интервала на непрекъснатите предварителни избори и служебните ръководства. Би било добре в случай че достижението се окаже задоволително стабилно, с цел да се резервира най-малко година, а в случай че може и повече.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ