Няма да противопоставяме финтех компаниите на търговските банки
Правим опит да надзърнем в бъдещето на Българска народна банка съгласно разбиранията на господин Каримански. Какви са вероятностите, съгласно вас, във връзка с ефикасните платежни системи и по какъв начин виждате усъвършенстването на контрола върху тях?
- Изключително значим въпрос, изключително в подтекста на европейската платежна тактика, която Европейската комисия одобри като неразделна част от финансовия цифров пакет. През последните няколко години платежните услуги - освен в България, само че и в Европа - се развиха извънредно динамично, изключително по време на пандемията.
Успоредно с тях обаче се развиват и обособените опасности като киберпрестъпността. Тоест - би трябвало да имаме задоволително положителни ограничения за киберустойчивост, както и опцията да се включат нови играчи от така наречен финтех промишленост или промишлеността, която е обвързвана с новаторската част на банковите услуги. Именно по тази причина сега текат и няколко огромни полемики в Европа, свързани с ревизирането на платежната инструкция, с опциите за по-голяма точност и по-задълбочена оценка на риска при осведомителните и информационните системи в банкови бранш.
Не бива да пропущаме и въвеждането на задълбоченото определяне на потребителската еднаквост, при който към този момент се изискват - и популярност богу, в България се ползват - най-малко два от три детайла, присъщи за платежната промишленост.
Виждате, че тази динамичност, която имаме, би трябвало да дава отговор на висотата на платежния контрол, прибавен от страна на Българска народна банка към всички играчи на пазара. А е належащо, несъмнено, да се реализира една интегрираност, един сериозен проект за интегритет сред финтех фирмите, които са на пазара, и комерсиалните банки. За мен не е възможно да преглеждаме и да противопоставяме финтех фирмите, част от които са и финансови институции, на комерсиалните банки. По-скоро би трябвало да намерим моста сред тях. А аз съм човек, който обича да построява мостове.
Какви промени ще претърпят лицензирането и надзора на тези действия?
- Лицензирането и надзора на тези действия ще бъдат в безусловно тясна връзка с всичко това, което европейският банков орган си слага като цели и ние, надлежно, би трябвало да ги съблюдаваме тези цели. Но не просто по този начин - механично, тъй като аз считам, че в България можем да създадем така наречен пясъчник (или sandbox), както му споделят, в който всички новаторски банкови услуги, всички благоприятни условия за интегритет сред финансово-технологичните компании и комерсиалните банки да бъдат координирани от централната банка. Да бъде основана опция и инструментариум, да вземем за пример - Централната банка да генерира модели, в които да се тестват всички тези новаторски прелюдия.
Как гледате на криптовалутите?
- Още е доста рано да се концентрираме толкоз върху криптовалутите.
В някои страни не мислят по този начин...
- Да, пазарно насочените страни са на друго мнение, само че ние в Европа сме регулаторно насочени и по тази причина за нас е значимо да сме в синхрон с всички тези европейски регулаторни структури, които имат отношение към криптоактивите. Разбира се, ще бъде добре България - в лицето и на централната си банка - да взе участие интензивно във всички полемики, да взе участие интензивно в другите комитети и конгреси, които съществуват и към Европейската банкова федерация, и към Европейския банков орган, и към Европейската централна банка.
Чуват се мнения, че сегашната обстановка, изключително към военните дейности в Украйна и наложените наказания против Русия, предизвиква ускореното въвеждане на криптовалутите, посредством които би могло да се избегнат доста бъдещи затруднения.
- Наистина се чува такава информация, само че се чува и противоположното мнение. Винаги, когато навлиза нещо ново, с което ние сме осведомени задоволително, рискуваме да понижим киберустойчивостта и да увеличим киберрисковете в посока, в която не съм сигурен, че сега съществуват задоволително модели за ръководството им.
Консервативно.
- Точно по този начин. Малко по-консервативно, само че както към този момент споделих - по леда се върви с мудни стъпки.
Вероятно ще ви питат и на „ прослушването “ в Бюджетната комисия за имената на подуправителите, с които възнамерявате да работите...
- Ами да, най-вероятно тъкмо по този начин ще се случи. Но аз още веднъж желая да се върна на едно нещо, което загатнах първоначално. Не бих желал всичко това, което претърпях от медийните изявления и отрицателната, черната акция, която изнесох и най-вероятно ще нося до избора, да се случи на който и да било. Така че ще остана по-премерен и с позитивно отношение към всички сътрудници. Важното е, че това, което имам намерение да направя в централната банка, е да въведа опция за висока оценка на професионализма там.
Преди време четох едно ваше изявление, в което казвате „ Има доста притеснителни моменти в ръководството на Българска народна банка “. Какво тъкмо сте имали поради тогава?
- Имам поради на това, което се случи с КТБ, с Българската банка за развиване...
Тези поучения са доста значими.
- Разбира се, че са значими.
Какво тогава би трябвало да се направи, че сходни проблеми да бъдат избегнати, дори напряко анулирани?
- Ами много по-засилената динамичност на банковия контрол и на инспекциите, които могат да бъдат правени. И по-специално, в случай че бъда определен имам вид, в който да се направи в действителност толкоз динамично инспекцията от страна на „ Банков контрол “ към обособените банки, че да може да бъде като безусловно самостоятелна инспекция. Имам поради самостоятелна от обособените екипи, които ще бъдат подбирани за тези инспекции от " Банков контрол “. Така че да се подсигурява в действителност това, което екипът ревизира. Тази оценка ще бъде предоставена за взимане на решение във връзка с тези банки.
Една от рецензиите към досегашното ръководство на Българска народна банка е, че последно е основало условия за внедряването на Единна зона за заплащания в евро.
- Имате поради SEPA...
Да. Защо се получи по този начин?
- По отношение на SEPA - незабавните разплащания в действителност е по този начин, само че аз не мога да кажа за какво се е случило. Най-вероятно бизнес моделите, които са били разработвани, не са показвали, че има нужда от подобен вид разплащания. Казвам евентуално, нямам тази информация, на която да стъпя като претекстове, като причини и да отговоря на въпроса „ Защо ние сме последни в Европа? “ Този миг обаче в действителност е противен, можеше да бъде малко по-динамично, малко по-ускорено... Ето по тази причина доскоро загатнах за основаването на така наречен пясъчници, където да се тестват другите модели, където другите опасности да бъдат проиграни и да се видят реакциите на пазара. Трябва да сме отворени към финтех фирмите, към техните клиенти, към клиентите на комерсиалните банки... Всичко това е доста значимо за методът, по който ще се имплементира една или друга скица от европейска конструкция. Имам поради Европейския платежен съвет и SEPA-схемите.
Един въпрос от името на всички консуматори в България, тъй като няма човек, който под една или друга форма да не е обвързван с банковите разплащания: по какъв начин може да бъде овладян полета на банкови такси, който сега наподобява напълно некотролируем? Четох една статистика, съгласно която приходите на банките от таксите са се нараснали съвсем двойно...
- Една от опциите е да създадем инструментариум за по-голяма конкурентност точно от тези финтех компании. Защото, когато те стартират да ползват подобен вид усъвършенствани модели, в които може да интегрирате няколко сметки на даден клиент в разнообразни банки, натискът на банките ще бъде отслабен. Колкото повече играчи има на пазара, колкото по-висока е конкурентоспособността - толкоз по-слаб ще става натискът върху клиентите. Вие знаете - банките, като консервативни институции, организират много консервативна политика и не са толкоз гъвкави. Докато новите играчи са по-динамични и по-гъвкави.
Така е, само че въпреки всичко има ли някакъв метод Българска народна банка да вкара избрана регулация и във връзка с тези все по-нови и все по-високи такси?
- Аз не мисля, че на този стадий е належащо да се вкара сходна регулация, тъй като това е доста последна мярка...
Питам, тъй като бяха изнесени случаи, в които таксата надвишава размера на сумата, която се превежда...
- Предстои всичко това да бъде разисквано от позиция на ценовата политика на обособени търговски банки.
Как гледате на негативните лихви по депозитите, които също плашат популацията? Това не е българско откритие, тъй като идва откъм Европейската банка. Но въпреки всичко има ли наклонност тези нулеви и негативни лихви да останат върху депозитите на жителите?
- Много фактори въздействат върху спестяванията на жителите, и по-специално - върху техните депозити. Ние би трябвало да проследим по какъв метод засилващите се инфлационни процеси ще повлияят като цяло на депозитите на жителите. И, откакто всички тези ограничения са подхванати от Европейската централна банка след третото тримесечие, тогава може да се види дали лихвите ще имат някаква смяна.
Акцентирам върху негативните лихви, тъй като при тях си плащаш, с цел да ти пазят парите.
- В момента има една свръхликвидност на банковата система, в това е казуса.
Как Българска народна банка би могла да повлияе за изваждането на тези пари от банките и вкарването им в действителната стопанска система?
- Именно посредством повишение конкурентноспособността на стопанската система, веригите на доставки още веднъж да проработят по естествен метод...
И най-после - има ли метод Българска народна банка да въздейства върху процеса на привличане на задгранични вложения в България? За да се задвижи стопанската система, парите да излязат от банките, да влязат в стопанската система и да ускорят нейните обороти...
- Като цяло, този развой е директно обвързван с капиталовата политика на страната. И по тази причина Българска народна банка няма по какъв начин да взе участие в него. Тя може да въздейства от отдалеченост - със своята изследователска активност, със своите разбори и прогнози. Може да подкрепя и да поучава държавното управление в реализирането на една такава капиталова политика, само че... дотук.
- Изключително значим въпрос, изключително в подтекста на европейската платежна тактика, която Европейската комисия одобри като неразделна част от финансовия цифров пакет. През последните няколко години платежните услуги - освен в България, само че и в Европа - се развиха извънредно динамично, изключително по време на пандемията.
Успоредно с тях обаче се развиват и обособените опасности като киберпрестъпността. Тоест - би трябвало да имаме задоволително положителни ограничения за киберустойчивост, както и опцията да се включат нови играчи от така наречен финтех промишленост или промишлеността, която е обвързвана с новаторската част на банковите услуги. Именно по тази причина сега текат и няколко огромни полемики в Европа, свързани с ревизирането на платежната инструкция, с опциите за по-голяма точност и по-задълбочена оценка на риска при осведомителните и информационните системи в банкови бранш.
Не бива да пропущаме и въвеждането на задълбоченото определяне на потребителската еднаквост, при който към този момент се изискват - и популярност богу, в България се ползват - най-малко два от три детайла, присъщи за платежната промишленост.
Виждате, че тази динамичност, която имаме, би трябвало да дава отговор на висотата на платежния контрол, прибавен от страна на Българска народна банка към всички играчи на пазара. А е належащо, несъмнено, да се реализира една интегрираност, един сериозен проект за интегритет сред финтех фирмите, които са на пазара, и комерсиалните банки. За мен не е възможно да преглеждаме и да противопоставяме финтех фирмите, част от които са и финансови институции, на комерсиалните банки. По-скоро би трябвало да намерим моста сред тях. А аз съм човек, който обича да построява мостове.
Какви промени ще претърпят лицензирането и надзора на тези действия?
- Лицензирането и надзора на тези действия ще бъдат в безусловно тясна връзка с всичко това, което европейският банков орган си слага като цели и ние, надлежно, би трябвало да ги съблюдаваме тези цели. Но не просто по този начин - механично, тъй като аз считам, че в България можем да създадем така наречен пясъчник (или sandbox), както му споделят, в който всички новаторски банкови услуги, всички благоприятни условия за интегритет сред финансово-технологичните компании и комерсиалните банки да бъдат координирани от централната банка. Да бъде основана опция и инструментариум, да вземем за пример - Централната банка да генерира модели, в които да се тестват всички тези новаторски прелюдия.
Как гледате на криптовалутите?
- Още е доста рано да се концентрираме толкоз върху криптовалутите.
В някои страни не мислят по този начин...
- Да, пазарно насочените страни са на друго мнение, само че ние в Европа сме регулаторно насочени и по тази причина за нас е значимо да сме в синхрон с всички тези европейски регулаторни структури, които имат отношение към криптоактивите. Разбира се, ще бъде добре България - в лицето и на централната си банка - да взе участие интензивно във всички полемики, да взе участие интензивно в другите комитети и конгреси, които съществуват и към Европейската банкова федерация, и към Европейския банков орган, и към Европейската централна банка.
Чуват се мнения, че сегашната обстановка, изключително към военните дейности в Украйна и наложените наказания против Русия, предизвиква ускореното въвеждане на криптовалутите, посредством които би могло да се избегнат доста бъдещи затруднения.
- Наистина се чува такава информация, само че се чува и противоположното мнение. Винаги, когато навлиза нещо ново, с което ние сме осведомени задоволително, рискуваме да понижим киберустойчивостта и да увеличим киберрисковете в посока, в която не съм сигурен, че сега съществуват задоволително модели за ръководството им.
Консервативно.
- Точно по този начин. Малко по-консервативно, само че както към този момент споделих - по леда се върви с мудни стъпки.
Вероятно ще ви питат и на „ прослушването “ в Бюджетната комисия за имената на подуправителите, с които възнамерявате да работите...
- Ами да, най-вероятно тъкмо по този начин ще се случи. Но аз още веднъж желая да се върна на едно нещо, което загатнах първоначално. Не бих желал всичко това, което претърпях от медийните изявления и отрицателната, черната акция, която изнесох и най-вероятно ще нося до избора, да се случи на който и да било. Така че ще остана по-премерен и с позитивно отношение към всички сътрудници. Важното е, че това, което имам намерение да направя в централната банка, е да въведа опция за висока оценка на професионализма там.
Преди време четох едно ваше изявление, в което казвате „ Има доста притеснителни моменти в ръководството на Българска народна банка “. Какво тъкмо сте имали поради тогава?
- Имам поради на това, което се случи с КТБ, с Българската банка за развиване...
Тези поучения са доста значими.
- Разбира се, че са значими.
Какво тогава би трябвало да се направи, че сходни проблеми да бъдат избегнати, дори напряко анулирани?
- Ами много по-засилената динамичност на банковия контрол и на инспекциите, които могат да бъдат правени. И по-специално, в случай че бъда определен имам вид, в който да се направи в действителност толкоз динамично инспекцията от страна на „ Банков контрол “ към обособените банки, че да може да бъде като безусловно самостоятелна инспекция. Имам поради самостоятелна от обособените екипи, които ще бъдат подбирани за тези инспекции от " Банков контрол “. Така че да се подсигурява в действителност това, което екипът ревизира. Тази оценка ще бъде предоставена за взимане на решение във връзка с тези банки.
Една от рецензиите към досегашното ръководство на Българска народна банка е, че последно е основало условия за внедряването на Единна зона за заплащания в евро.
- Имате поради SEPA...
Да. Защо се получи по този начин?
- По отношение на SEPA - незабавните разплащания в действителност е по този начин, само че аз не мога да кажа за какво се е случило. Най-вероятно бизнес моделите, които са били разработвани, не са показвали, че има нужда от подобен вид разплащания. Казвам евентуално, нямам тази информация, на която да стъпя като претекстове, като причини и да отговоря на въпроса „ Защо ние сме последни в Европа? “ Този миг обаче в действителност е противен, можеше да бъде малко по-динамично, малко по-ускорено... Ето по тази причина доскоро загатнах за основаването на така наречен пясъчници, където да се тестват другите модели, където другите опасности да бъдат проиграни и да се видят реакциите на пазара. Трябва да сме отворени към финтех фирмите, към техните клиенти, към клиентите на комерсиалните банки... Всичко това е доста значимо за методът, по който ще се имплементира една или друга скица от европейска конструкция. Имам поради Европейския платежен съвет и SEPA-схемите.
Един въпрос от името на всички консуматори в България, тъй като няма човек, който под една или друга форма да не е обвързван с банковите разплащания: по какъв начин може да бъде овладян полета на банкови такси, който сега наподобява напълно некотролируем? Четох една статистика, съгласно която приходите на банките от таксите са се нараснали съвсем двойно...
- Една от опциите е да създадем инструментариум за по-голяма конкурентност точно от тези финтех компании. Защото, когато те стартират да ползват подобен вид усъвършенствани модели, в които може да интегрирате няколко сметки на даден клиент в разнообразни банки, натискът на банките ще бъде отслабен. Колкото повече играчи има на пазара, колкото по-висока е конкурентоспособността - толкоз по-слаб ще става натискът върху клиентите. Вие знаете - банките, като консервативни институции, организират много консервативна политика и не са толкоз гъвкави. Докато новите играчи са по-динамични и по-гъвкави.
Така е, само че въпреки всичко има ли някакъв метод Българска народна банка да вкара избрана регулация и във връзка с тези все по-нови и все по-високи такси?
- Аз не мисля, че на този стадий е належащо да се вкара сходна регулация, тъй като това е доста последна мярка...
Питам, тъй като бяха изнесени случаи, в които таксата надвишава размера на сумата, която се превежда...
- Предстои всичко това да бъде разисквано от позиция на ценовата политика на обособени търговски банки.
Как гледате на негативните лихви по депозитите, които също плашат популацията? Това не е българско откритие, тъй като идва откъм Европейската банка. Но въпреки всичко има ли наклонност тези нулеви и негативни лихви да останат върху депозитите на жителите?
- Много фактори въздействат върху спестяванията на жителите, и по-специално - върху техните депозити. Ние би трябвало да проследим по какъв метод засилващите се инфлационни процеси ще повлияят като цяло на депозитите на жителите. И, откакто всички тези ограничения са подхванати от Европейската централна банка след третото тримесечие, тогава може да се види дали лихвите ще имат някаква смяна.
Акцентирам върху негативните лихви, тъй като при тях си плащаш, с цел да ти пазят парите.
- В момента има една свръхликвидност на банковата система, в това е казуса.
Как Българска народна банка би могла да повлияе за изваждането на тези пари от банките и вкарването им в действителната стопанска система?
- Именно посредством повишение конкурентноспособността на стопанската система, веригите на доставки още веднъж да проработят по естествен метод...
И най-после - има ли метод Българска народна банка да въздейства върху процеса на привличане на задгранични вложения в България? За да се задвижи стопанската система, парите да излязат от банките, да влязат в стопанската система и да ускорят нейните обороти...
- Като цяло, този развой е директно обвързван с капиталовата политика на страната. И по тази причина Българска народна банка няма по какъв начин да взе участие в него. Тя може да въздейства от отдалеченост - със своята изследователска активност, със своите разбори и прогнози. Може да подкрепя и да поучава държавното управление в реализирането на една такава капиталова политика, само че... дотук.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ