Правило ми е впечатление, че когато се заговори за бременност

Правило ми е усещане, че когато се заприказва за бременност постоянно се разнищват неприятните преживявания. Самите бременни постоянно обичат да се оплакват и по този начин заразяват не- бременните си приятелки с някакъв негативизъм, който е в положение да ги отблъсне от една бъдеща бременност. Сутрешното гадене, напълняването, стриите, променените усети, хормоналните стихии (тук бъдещите бащи имат доста да допълнят), затрудненото напредване, болките в кръста, гърба и какво ли още не – това върви, малко или доста, с всяка бременност.

Всичко това ускорява убеждението, че деветте месеца са надали не някакъв „ неприятен ” интервал, през който всяка жена (и мъж) би трябвало да премине, с цел да се стигне до „ чудото на раждането ”, „ цялостното благополучие ” и „ безкрайната обич ”.
Но не е напълно по този начин. На бременността може да се огледа през напълно друга призма, която кара към този момент родилите дами да признават с половин уста, че бременността е била най- щастливият интервал в живота им. Като в „ най ” няма и капка пресилване.

Ето някои предсказуеми прерогативи на бременността:

Бременните дами са по-загрижени за здравето си. Стига да демонстрират задоволително съвест и отговорност към бебето и да са наясно, каква е връзката сред питателните и другите им привички и плода. Бременните наблюдават за качеството на храната, медикаментите, които одобряват, постоянно трансформират фрапантно режима си – хранене, придвижване, задоволително сън. Другата безспорна позитивна смяна е отводът от цигари и алкохол, опиати. Макар и неустановено с акуратност, тези фактори са в положение трайно и необратимо да увредят плода по всевъзможни вероятни способи. По- съзнателните дами считат бременността си за сполучлив мотив най-накрая да се откажат от нездравословните си привички, нещо, за което до тогава не са намирали воля. Освен това, грижата за здравето не свършва с раждането, кърмачките би трябвало още повече да внимават за това, което одобряват – храна, питиета, подправки, билки, медикаменти. Постепенно тази грижа се трансформира в табиет за цялостен живот.

Сексът е необикновен. Факт. Предразсъдъците в това отношение са от дълго време опровергани и за един естествен полов живот по време на бременността спънки няма. От самото начало, в случай че няма някакви неразположение, та чак съвсем до края, сексът е по- сетивен и удовлетворяващ. Хормоналният свят на бременната жена се трансформира, като половите хормони доближават оптимални равнища. Тазовата област е по- богато кръвоснабдена и укрепва чувствата. Интензивността им е нараснала и поради чувствителността на гърдите, насладата от масажа, нарасналата острота на сетивата. Задръжките от контрацепцията, месечните неразположения, предменструалният синдром се изпаряват.

Емоционално дамата е чисто и просто по- щастлива. Ако бебето е дълго мечтано, добре планувано или пък е „ най- сладката ” неточност на двама, които се обичат, чакането на бебе основава у дамата възприятие за цялост. Женствеността и разцъфва, тя се усмихва повече, обгрижена е и тези, които я обичат споделят насладата и. Връзката с бъдещия баща в идеалния случай укрепва, те се свързват по един нов, още по- мощен метод и прочувствено съзряват един към различен и към отговорността си.

Ако за тези изгоди сме чували малко или доста, ето и някои по- непредвидени изгоди от всекидневието:

Всичко ни е простено. Не желаеме да вървим на служебния прием и тази година – пропущаме. Приятелка ни моли да отидем на тур из магазините или мола, а на нас ни се пийва кафенце на сладки приказки – тя ще ни угоди. Любимият упорства за вечеря с сътрудника и фамилията му, а на нас ни се гледа филм или чете книга – отново се оправдаваме с бременността. Правото да се поглези е право номер едно за една бременна жена.

Своеволия, неочаквани хрумки и вкусно похапване – стига да не прекаляваме в капризите си, всички с наслада се втурват да ни угаждат. Любимата ни вуйна прави и обичаният сладкиш, само че все по- рядко, задоволително е да кажем: „ на бебето му се хапва от твоя сладкиш ” и тя запретва ръкави. В магазина виждаме нещо вкусно, което не хапваме всеки ден, само че доста обичаме, непрактично е, а и не напълно по джоба – кой ще смее да ни откаже? Всичко може да се оправдае с хормоните, неразположенията или „ лекарят ми забрани ”.

Кавалерството – въпреки да не живеем в идеално общество, множеството хора се преценяват с бременните на обществени места. В градския превоз, на опашките в магазини, в административни здания, пред лекарския кабинет – нормално, с бутане и подканяне, множеството хора дават преимущество. По- загрижените оферират чаша вода, стол да поседнем, а ходенето до тоалетна в кафене, на което не сме клиент, нещо немислимо до този миг, към този момент не е невероятно.

И несъмнено, като всяка смяна в живота, и тази е съпроводена с нови контакти, нови познанства, нова информация. Особено в случай че посещаваме курсове за бременни, където това е част от цялата концепция. Но постоянно и чакането пред женската консултация е задоволително да завържем, в случай че не другарство за цялостен живот, най-малко неангажиращо другарство, което да ни разсее. Това самобитно „ сверяване на часовника ” постоянно е повече от успокоително за една бъдеща майка, още повече, в случай че е първа бременност или няма приятелки в същото състояние. Понякога вътрешните паники и неизказани въпроси, които ни се костват глупави, с цел да бъдат казани на глас пред доктор или родственик, стават толкоз огромни, че могат да докарат същински стрес и комплициране.

Ето, че бременността не наподобява толкоз страшна, нали? Това е интервал, може би заплашителен на пръв взор, само че трогателен и непостижим, с който и да е различен. Осъзнаването, че изгодите са може би повече от неприятните моменти, ще промени настройката ни. Тогава ще си кажем с усмивка: „ Това са най- щастливите месеци в живота ми ”, още до момента в който сме бременни.