Правилата на живота на големия руски актьор, режисьор, клоун и

Нещастието е нужно за това, за да си кажеш: Искам да бъда щастлив ~ Слава ПОЛУНИН

Правилата на живота на огромния съветски артист, режисьор, смешник и мим

Нещастието е нужно за това, с цел да си кажеш: Искам да бъда благополучен. И малко по малко, да тръгнеш към това благополучие. Щастието го няма всеки ден, а на нас тъкмо това ни се желае. Но пътечката към щастието, в действителност е една много трудоемка пътечка. Но само стремежът ти дава ентусиазъм. И когато най-накрая се озовеш на мечтаната полянка, въздъхваш с цялостни гърди и си казваш: О, всичко е наред, всичко се сбъдна. А до тогава – стискаш зъби и вървиш, вървиш, вървиш… А след това – всичко е същото. Само че, без тия самоизтезания, без удоволствието на превъзмогване на себе си, нищо няма да получиш.

Трябва да проумеете, къде тъкмо сте сбъркали – това първо. И да намерите сили в себе си да извършите крачка от това място – това второ. А това постоянно е мъчително. Съвсем не е просто. И безусловно належащо.

Знаете ли, по отношение на щастието аз нямам никакви специфични предписания. Не съм доста мощен мъдрец. Не притежавам по този начин добре словото, анализите. Аз съм като децата – в този момент съм благополучен, след това не съм. Ако съм трагичен – излизам вън от кожата си, с цел да го преодолея. Това е моята формула на битие. Ако усещам, че не съм в естетика със себе си, не съм в радостно съзидание – усещам това като болест. Болестта може да трае ден, седмица, година – само че през цялата тая година се стремя да се отърва от нея. За мен това е някакъв смут. Не мога да си разреша да бъда трагичен.

Имам си закон. Нарича се „ краката във водата ”. На всеки 3-5 години, сядам на брега на реката, отпущам краката си във водата, нищо не върша, просто седнал съм и си мисля: Какво направи за всички тия години? Защо? Нужно ли ти беше това? Къде отиваш? На всеки 3-5 години е нужно да се рестартираш, да се обновиш, схваща те ли?

Не можеш от самото начало да вървиш просто по този начин, напряко. Дори да си тръгнал към една избрана цел, това би трябвало да става гладко, да има извивки по пътя ти. Да вървиш от самото начало по един и същи път – това е скучно, неинтересно, погрешно. Тогава идва ужасът на повторението – тук към този момент съм бил, тук към този момент съм лежал, с тия към този момент съм пил, ял, бил. Невъзможно е. Накратко – ти самичък би трябвало да си направиш проверка – благополучен ли си или не си. Това е самоконтрол – постоянна, наложителна процедура. Като миенето. И в случай че чувстваш, че тялото ти те сърби от нечистотия, би трябвало да я отстраниш.

Всеки би трябвало да посети Индия – това е опит, който мощно трансформира отношението към живота, дава прегледен образец за превключване на скоростта и трансформира целите. Всеки би трябвало да посети страните, в които насладата на живота е разтворена във въздуха, като мехурчета на шампанско – в Италия, Куба.

Да си трагичен, това значи от самото начало да се стремиш към нещо без да забелязваш, че към този момент се намираш там, където искаш да бъдеш. Всеки ден се намираш в щастието. Но хората това не го виждат. Ето, човек си мисли – в случай че се сдобия с еди-какво си, печеля повече пари, получа награди за достиженията си – в науката, обществото – ще бъда благополучен. Те не схващат, че към този момент са в положение, в което щастието съществува. Винаги. А простаците по този начин и постъпват. Това е мъдрост. Накратко – задачата на клоуна е да помогне на индивида да стане простак. Или да престане да бъде трагичен.