Бащата на Ланг Ланг е тиранична личност. Вярата в собственото

Никога не бих се самоубил ~ ЛАНГ ЛАНГ

Бащата на Ланг Ланг е тиранична персона. Вярата в личното АЗ дава на момчето сили да изтърпи деспотичното му държание. Германското списание ZEITmagazin показва изявление с един от най-известните пианисти на нашето съвремие.

ZМ: По време на раждането ви пъпната шнур се увива повече от два пъти пъти към врата ви. Не сте можел да дишате. Очевидно е обаче, че сте оживял.
Ланг: В последния миг лекарят и майка ми съумяват да ме спасят. По-късно майка ми беше на мнение, че съм оживял, защото съм имал задача в живота. Според мен обаче човек няма по какъв начин да знае това сега на раждането си, това излиза наяве едвам по-късно през годините.

ZМ: Вашият татко купува пиано, когато сте единствено на 2,5 години. Възлагал ви е огромни очаквания. От къде е знаел за гения ви?
Ланг: Разбира се, първоначално не е знаел нищо. Той искаше и аз като него да се науча да изсвирвам на някакъв инструмент, а пианото съгласно него предоставяше опция за интернационална кариера. Аз съм артикул на китайската политика „ едно дете “. Тези деца би трябвало да изпълнят всички очаквания на своите родители за едно по-добро бъдеще.

ZМ: Баща ви е бил тиранична персона и ви е подлагал на стрес. Трябвало е да се упражнявате часове наред и когато една учителка, която вие наричате „ проф. Гневна “, ви изхвърля, татко ви даже изисква от вас да се самоубиете.
Ланг: Тогава той изгуби надзор над обстановката. Беше пристигнал в Пекин особено поради мен, отхвърли се от специалността си и в оня миг изглеждаше по този начин, все едно аз не съм задоволително добър. Като талантлив млад музикант в миналото е желал да влезе в консерваторията. Но поради глупава неточност при попълване на формуляра за кандидатстване не го одобряват. И в тази ситуация с мен той виждаше наново своята фантазия да се проваля. Аз стоях на терасата, а той ми крещеше, че би трябвало да скоча през парапета. Аз обаче бях мощен. Никога не бих поставил завършек на живота си. След тази преживелица дълго време не разговарях с него и даже отказвах да се практикувам.

ZМ: Но сте му дал прошка?
Ланг: Разбира се. В последна сметка и двамата имахме една и съща цел: триумф. Знаех, че ще стигна по-далече от него, тъй като бях почнал да се занимавам с музика на напълно ранна възраст.

ZМ: И тогава идва ред на приемния изпит в консерваторията в Пекин.
Ланг: Това в действителност беше най-ужасяващият и най-труден изпит в моя живот. Научих, че „ проф. Гневна “ е в журито. В нощта преди изпита бях толкоз нервозен, че се промъкнах в леглото на татко си и го помолих да ме прегърне. Всъщност постоянно съм имал боязън от него. Но в оня миг просто се нуждаех от това. По време на цялото осъществяване непрестанно си мислех: Тя незабавно ще опише на всички, какъв брой съм неприятен и по какъв начин не владея никакъв гений.

ZМ: Баща ви е бил на мнение, че възприятията ще ви създадат слаб, изключително привързаността към майка ви.
Ланг: Държах на майка си необикновено доста и като дете прекарвах всяка секунда с нея. Когато отпътувах с татко си за Пекин и я оставих в Шенян, за мен чувството беше извънредно мъчително. Тя толкоз доста ми липсваше, че изначало даже нямах предпочитание заран да стана от леглото. През цялото си детство плаках за нея. Едва по-късно разбрах, че е трябвало да остане, тъй като бяхме доста небогати. Тя трябваше да ни изхранва. Баща ми в никакъв случай обаче не призна това. Той все измисляше някакви оправдания, като това, че нейното наличие ме прави слаб. За първото ми интернационално присъединяване в конкурс в Германия трябваше да вземем назаем 5000 $. Това обаче той, естествено, не ми сподели. Щеше да сътвори прекалено много напрежение. Той беше корав, само че не и вманиачен … най-малко не изцяло.

ZМ: Как майка ви оказа въздействие върху оформянето ви като персона?
Ланг: Тя е открита, добросърдечна и любвеобилна персона и постоянно е разполагаем, когато нуждая се от нея. Затова щях да се усещам по-добре, в случай че ме беше придружила в Пекин. Но татко ми схваща повече от музика, тъй че взеха решение той да пристигна с мен. Той също постоянно ме е насърчавал. Започнех ли да се колебая в себе си, той ме успокояваше. Когато в Япония трябваше да изсвирвам клавирен концерт №2 на Шопен, учителите твърдяха, че съм прекомерно млад за сходни дълбоки усеща. Но татко ми сподели: Плачеш постоянно, когато мислиш за майка си. Разкрий тази обич, покажи тази пристрастеност. И всичко мина съвършено.

ZМ: Спазвате ли някакъв обред преди да излезете на сцена?
Ланг: Нуждая се от къса сънливост, с цел да изпразня съзнанието си. И когато след това още веднъж отворя очи, всичко е като един нов старт. Ако не направя това, давам единствено 90% от себе си, а не 100, както би трябвало.