Режисьорът Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954г. в

Режисьорът Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954г. в Сараево, Босна и Херцеговина.

Често бива именуван „ балканският талант “, а кинолентите му са се трансформирали в класика: „ Аризонска фантазия “, „ Ъндърграунд “, „ Циганско време “, „ Черна котка, бял котарак “ и други. Известен е с позицията си срещу консуматорското общество и с апелите си към нематериалност:

Апартаментът, колата, луксозният живот – това не са неприятни неща. Те се трансформират в неистина, в случай че стават цел на живота. Всеки от нас би трябвало да има витална цел. Но в случай че движимостите се трансформират в основен смисъл на живота, в съществена цел, тогава нищо не излиза. Така няма да направиш нищо. Трябва да има някаква основна концепция, основна цел, която да ни води по живота, да ни води духовно. Трябва да се дефинира своята задача, да се избере някой собствен път. Само тогава можем да получим мечтаното. Идеята сама ще ни докара до резултата. Богатият човек може да бъде и добър. Но в случай че гради живота си по този начин, че да стане богат, животът му се трансформира в нелепост. Всичко, което съдържа някоя духовна концепция, довежда до там, че човек реализира позитивната си цел.

Днешният свят е подобен, че непрекъснато са му нужни войни. Въпреки че в литературата войната се осъжда и срещу нея са множеството хора, актуалната война се трансформира в печеливш бизнес. Това е едно постоянно дружество, което мисли единствено по какъв начин да припечели от човешката тъга. И основното двуличие на актуалния свят е, че тези, които провеждат войните, по едно и също време финансират и антивоенните придвижвания. Съдбата на човечеството е преплетена в един крепък възел, който не може да се развърже: от война към облага, от облага към война. Така се натрупат капитали и големи положения. Съвременните войни се водят под лозунга „ Демокрация и човечност ”.

Достоевски има цяла книга, отдадена на прекарванията на един млад студент обладан от мисълта за убийството на една старица-лихварка. А през днешния ден по малкия екран всеки ден виждаме гибелта най-малко на петдесет индивида, и също можете да видите всички тези петдесет смъртни случаи до вас на улицата. След като гибелта се е трансформирала в мрачен обект на спекулации в медиите, тя е изгубила своето значение.

Съвременните хора останаха без нравствен ориентир. У тях остават единствено зли планове, те желаят да преобладават над другите, да поробват хората.

Не можеш да се върнеш в страна, която е изгорила твоя дом.

И най-лошото нещо, което ромите създадат, е хиляда пъти по-малко неприятно от това, което вършат американците.

Аз самият съм европеец - даже и за това единствено, че не съм азиатец.

Ние имаме общ темперамент, общи славянски привички - не умеем да планираме нашето оцеляване.

Аз знам едно: славяните имат велика просвета, прелестна земя, прелестни хора, само че методът, по който организираме публичния си живот, ни прави неконкурентноспособни. Ако ние бързо не се променим, просто ще изчезнем от лицето на земята.

Моят оптимизъм се крепи на това, че аз не разбирам действителността. Аз съм вътрешно скован - не я виждам. Затова съм и оптимист. Ако бях реалист, щях да виждам в близост една непрестанна злополука.

Най-голямото преимущество на западната цивилизация е, че е оставила сфера, в която имаш независимост да направиш нещо, само че и да пукнеш уединен.

Аз не съм срещу пазара. Но ние не можем да го слагаме вместо Бог. Не всичко в нашия живот се нуждае от парично контролиране. Ако за морала няма акции на Уолстрийт, значи ли, че моралът е наслойка? А светът върви натам.

Всички биха желали да живеят в едно щастливо общество, в което може да се срещнете с другари, да пиете кафе с мюсюлмани, да разговаряте за теология с православни, или за Никола Тесла и други тематики.

Уважавам Холивуд до 60-те години. Сега това е е фабрика за произвеждане на видеоигри.

Аз съм свободен човек. Снимам тези филми, които желая, а не тези, които поръчват продуцентите.

Киното е тип изкуство, а изкуството и религиозният метод за познаване на света са много близки. Затова, когато снимаш кино, пробвайки се да го построиш на сериозна основа, ти по този начин или другояче засягаш въпросите за живота и гибелта, т.е. – религиозни въпроси.

За мен съвременността е извънредно омаловажаващ термин.

Дори в случай че грешиш в нещо, ти можеш все пак да извършиш нещо велико – да докоснеш своя личен лимит.

Светът е нов и изцяло изменен. В този изменен свят пазарът на хрумвания е елементарно наличен и елементарно се основава. Вече няма истинска лирика, извираща от опустелите пасбища, всичко е налично. А и този нов век в действителност е еклектичен, в него всички ние вършим замяна и взаимно си оказваме помощ.

Най-важната опора в живота е да си психически постоянен. Трябва да си балансиран, мощен и кадърен да правиш доста неща. Просто съм роден със способността да правя доста неща и потвърдих, че мога да се оправям. Както учените споделят, човек взема 23 двойки хромозоми от майка си и също толкоз от татко си, въпросът е какво ще добави самичък към тази примес? Коя е съставката, която ще те направи футболист, академик, модел? Тази неопределеност прави живота знамение.

Обичам новобранците, техният живот и схващане са спокойни, тъй като те не вземат участие в нашия запрограмиран живот. Аз самичък пробвах да стана новобранец, само че беше прекомерно късно. Още ги обичам и за това, че те имат доста необикновен взор върху живота.

Много пъти съм казвал – светът е станал по-лош, по-циничен, по-мръсен. Интернет, фейсбук и мобилните телефони – всичко това е нещо хубаво. Но прави ли то света по-морален и обективен?

Предполагам, че и сексът във фейсбук скоро ще стане изцяло безотговорен. Аз го избирам по най-стария метод – влюбваш се, обичаш. Останалото си идва единствено и не нужно да го приказваме, тъй като ще стане просташко.

Човек е податлив към давност, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умеене. Ако не беше повелителката давност с умеенето си да забулва буйните мисли и ги предава на паметта, с цел да ги подреди, мозъкът би се трансформирал в елементарен резервоар.

Да си покрай изкуството, да му се отдадеш и да можеш да го оцениш е едно от най-важните неща в този живот.

Убеден съм, че всеки човек би трябвало да запази утопичните си показа за света. Днес множеството хора нищо не споделят. Те си разменят единствено пари и наподобява понякога - и малко обич.

Винаги има копелета, които желаят да ви смъкват на Земята. Но ние би трябвало да летим понякога, ние би трябвало да усещаме тази наслада, тъй като в противоположен случай сме нищо. 

Снимки ~ quotesgram.com, novilist.hr