Световният филмов фестивал в Кан Remember the future се превърна

Когато талантът срещне амбицията ♥ Българската гордост в киното Мартин МАЛИНОВ

Световният кино фестивал в Кан Remember the future се трансформира в блестяща сцена за 19-годишния продуцент Мартин Малинов. Двата късометражни кино лентата на студента от калифорнийския университет „ Чапман “ завоюваха общо пет влиятелни награди, в това число за най-хубав продуцент.

Лиричният Nothing Can Ever Ruin This („ Нищо не може да унищожи това “) сграбчи три наградата: „ Най-добър продуцент “, „ Най-добър сантиментален филм “ и „ Най-добра кинематография “.

Втората лента, An Alcoholic Visits Me Every Night („ Алкохолик ме посещава всяка вечер “) завоюва в категориите: „ Най-добър актьор в късометражен филм “ и „ Най-добър тон “.

За младите създатели и актьори от цялостен свят авторитетният Remember the future е стъпка напред по аления килим към показване на филмите им на огромния кино фестивал в Кан и златен късмет да се борят за статуетката „ Златна самодива “.

За любовта към киното, „ Сиянието “ на Кубрик и отговорността да бъдеш изобретателен кино продуцент, WebStage беседва с надарения Мартин Малинов.

(Мартин Малинов, © персонален архив)

Как се роди любовта ти към киното? Кои бяха твоите филми – вдъхновители?

От дребен съм разпален по киното и съм доста огромен почитател на „ ужасите “. „ Сиянието “ на Стенли Кубрик – това бе филмът, от който стартира всичко. Той в действителност се трансформира във ентусиазъм за мен и аз бих желал да върша тъкмо такива филми. Там няма зомбита, духове и призраци, които изскачат и плашат публиката – има тъничък психически смут, който те кара доста да се замислиш. Настоящ мой преподавател в киното е Тарантино – мисля, че всеки филм, който прави, е по-добър от предходния. Последният му „ Имало едно време в Холивуд “ го виждам съвсем през седмица и всякога виждам нещо ново. Друг режисьор, доста огромно ентусиазъм за мен, е французинът Гаспар Ное. Прави доста странни, пробни филми, които на малко хора биха се харесали, само че на мен са ми от обичаните.

Създаваш първия си филм, когато си едвам на 13 години. Каква беше неговата орис, получи ли своя сцена?

За 13-я си рожден ден помолих гостите вместо да купуват дарове, да поддържат финансово концепцията ми да снима своя първи филм. Така бе основан 30-минутният „ Плачът на смеха “, трилър, екшън, смут, тайнственост – изцяло по моя концепция, сюжет и постановка. Имах доста добър екип от студиото, с което работих. Тази моя лента за клоуни, които отмъщават за злощастната си орис, почтено казано никой не я видя. Това беше по-скоро тип процедура за мен – да видя кои функции в киното ми харесват, които ми се удават, с какво желая да продължа да се занимавам. Осъзнах, че режисурата не е мен - просто има доста по-добри експерти, които си правят съвършено работата. Разбрах, че продуцентството е моето нещо, по тази причина продължих с него.

През 2020 година снимах филм, който продуцирах и още веднъж режисирах самичък, тъй като нямах време за избор на режисьор. Филмът се роди безусловно за седмица – пристигна концепцията, написах сюжета, приготвих всичко и го заснехме. „ Око за око “ е един пробен и зрелищен 5-минутен смут, който завоюва доста награди на кино фестивали в Съединени американски щати – в това число за най-хубав грим и най-хубава операторска работа.

Учиш кино продуцентство в Съединени американски щати. Не е ли по-голямо майсторство основаването на късометражни филми – минимализъмът постоянно изисква повече умения?

Съгласен съм, по този начин е. Защото в границите на 20, 10 или 5 минути би трябвало да разкажеш цялата история на героя, което нормално се случва за два часа. Наистина изисква доста огромно майсторство и това изучавам сега в Щатите – по какъв начин се споделя една кино история малко и завладяващо. Когато знаеш по какъв начин да представиш тази магия в 5 минути, ще ти е по-лесно да се оправиш и с пълнометражна продукция.

(Nothing Can Ever Ruin This, Мартин Малинов, © персонален архив)

(An Alcoholic Visits Me Every Night , Мартин Малинов, © персонален архив)

Кое е най-важното качество, което би трябвало да има един кино продуцент съгласно теб?

Да гаси пожари, преди да са избухнали – това е най-важното качество. Продуцентът би трябвало да е доста бдителен. При мен това включва извънредно работата на терен – да се уверя, че на всички им е удобно, всички са щастливи, няма никакви проблеми, тъй като от опит към този момент зная, че когато изникне един проблем, изникват още 10.

Кои са главните провокации, с които се сблъскваш като млад кино продуцент и по какъв начин ги преодоляваш?

Когато снимах първия си филм на 13 години, екипът доста ме подценяваше – общо взето правеха каквото си желаят. Но много бързо им демонстрирах, че знам какво желая и знам, че мога да го реализира. И че не съм просто някакво детенце, което си е събрало пари и желае да си снима филмче, а че в действителност имам упоритост – искам да се занимавам с кино и това е всичко за мен.

Другият ми конфликт с действителността като продуцент е обвързван с двата кино лентата, които завоюваха награди в Кан. И двете продукции са снимани поредно на разнообразни местоположения в Долна Малина, напълно с български екип, единственият чужденец беше сценаристът. Организацията, почтено казано, бе същински пъкъл. Защото 24 часа преди началото на 6-дневния снимачен интервал, ми звъннаха от студиото на една от водещите БГ малките екрани и ми споделиха, че имат различен ангажимент с тяхно на ден предаване и по контракт нямат право да снимат нищо друго в границите на това време. Така 24 часа преди фотосите, трябваше да оповестя на целия екип, че ще снимаме 6 нощи поред, цялата стратегия трябваше незабавно да претърпи цялостна промяна. Да снимаш през нощта е много комплицирано – екипът се изморява доста по-бързо, превозът и цялата логистика също сътвориха напрежение – трябваше да се погрижим за актьорите, които нямаше по какъв начин сами да карат след цяла нощ фотоси, с цел да се приберат вкъщи си. Въпреки всичко се справихме.

Очакваше ли триумфа, който пожънаха продуцираните от теб филми в Кан?

Въобще не го чаках. Надявах се да печеля една или две награди, само че общо пет – въобще не съм очаквал и съм доста признателен на целия екип, че успяхме да ги спечелим дружно.

Каква е персоналната ти философия при избора на филми за продуциране?

Много обичам да фотографирам неща, които са по моя концепция. Искам да вземам участие от началото до края на плана. Т.е. – идва концепцията, пиша синопсис, след това работя дружно със сценариста и режисьора. И не съм просто продуцент, който се занимава с финансите и логистиката на кино лентата, а се занимавам и с изобретателната част.

Как избираш хората от екипа си – колко е значимо да създадеш добър кино-отбор?

Много е значимо да имаш верните хора до себе си. Сценаристът, с който обичам работя е Jacob Harenberg – към този момент три кино лентата имам с него. С операторът, с който работих още от първия си филм преди 7 години, продължаваме дружно и до през днешния ден. За мен Александър Крумов е най-хубавият оператор в България, експерт на международно равнище. Напълно заслужена е премията, която получи в Кан за операторско майсторство. Качеството, което диря във всеки експерт, е да „ гори “ в работата си – когато му покажа сюжета желая да видя, че има интерес към кино лентата, а не го прави просто поради хонорара.

Един от най-големите проблеми на българските филми е звукът, а лентата ти „ Алкохолик ме посещава всяка вечер “ завоюва премия за най-хубав тон в Кан. Как се прави тон по международен стандарт?

В моя случай благодарение на Георги Пенков, както и на звукаря ни на терен – Софи Жечева, която е просто неповторима. По звука на този филм работихме над една година – това беше от изключителна значимост за мен.

Мечтите или упоритостите – кое от двете е по-силно при теб?

За мен фантазии и упоритости са едно и също. Искам да науча колкото се може повече в Щатите и да се върна в България – да работя тук с наши екипи, да сътворявам освен български филми, само че и американски, снимани в страната ни. Много бих желал да развия и продуцентската линия, с цел да оказвам помощ на други млади български гении да осъществят своите планове.

Искам да върша филми, които на мен са ми забавни и които ще се харесат на хора от моята кръвна група. Не е значимо какъв брой добре ще са признати от всеобщата аудитория, за мен е значимо филмът в действителност да е добре изкусен, да цялостни очите. Стремежът ми е, известни да бъдат имената на филмите ми, а не просто моето име.