Една праскова на ден опъва кожата и вдига имунитета
Прасковата е магически плод. Една дневно прави чудеса с организма ни – опъва кожата на лицето, пази стомаха, дава ни куп витамини.
Една приблизително огромна праскова обезпечава съвсем 10 % от дневния най-малък банкет на фибри. В допълнение към подпомагането на положителното храносмилане, прасковените фибри оказват помощ да се управляват равнищата на кръвната захар, оповестява БГНЕС.
Прасковите съдържат и пребиотици, които хранят потребните бактерии в червата, свързани с противовъзпалителни дейности, укрепването на имунитета и подобряването на настроението.
Една праскова ни дава към 15 % от нужното на ден количество витамин С и към 10 % от витамин А.
Витамин А в прасковите оказва помощ за образуването на лигавицата в дихателните пътища, а по-твърдите мембрани образуват по-добри защитни бариери, твърди диетологът Синтия Сас.
Този плод съдържа и бета-каротин, който е значим за здравето на кожата, защищава от слънцето и прави лицето сияйно.
Витамин С е нужен за производството на колаген, усъвършенства еластичността на кожата и предотвратява нейното разпределяне. Прасковите също по този начин хидратират добре тялото, тъй като повече от 85 % от пресните праскови са вода.
Лутеинът и зеаксантинът в прасковите оказват помощ за отбраната на ретината и лещата. Доказано е също, че понижават риска от макулна недъгавост и катаракта - две постоянно срещани очни болести.
Полифенолните антиоксиданти в прасковите инхибират растежа и разпространяването на ракови кафези, изключително рак на гърдата. Проучване измежду дами е посочило, че два плода се открояват като защитни – по-високата консумация на горски плодове и праскови е обвързвана с по-малък риск от развиване на рак на гърдата.
Синтия Сас прибавя, че скорошни проучвания демонстрират, че биоактивните съединения в прасковите имат противовъзпалителни и противозатлъстяващи свойства. Способността им да контролират равнищата на кръвната захар и инсулина, както и наличието на фибри и вода, ги прави подобаващ избор за поддържане на здравословно тегло.
Известно е, че антиоксидантите, открити в прасковите, се борят с оксидативния стрес, който всъщност е дисбаланс сред производството на свободни радикали, които повреждат клетките, и способността на организма да противодейства на нездравословното им влияние. Това е от решаващо значение за здравето на мозъка, защото е известно, че оксидативният стрес е извършител на невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер.
Калият в прасковите (една праскова ни дава 8% от целесъобразния дневен банкет на калий) оказва помощ за контролиране на кръвното налягане, действайки като натурален диуретик за унищожаване на непотребния натрий и течности от тялото. Това облекчава натиска върху сърцето и артериите, а също по този начин оказва помощ против отичане на корема, изяснява диетологът.
Експертът предлага да се ядат пресни праскови, както и да бъдат употребявани в смути в композиция с овесени ядки. Прасковеният къс и компотът също са апетитен избор.
Една приблизително огромна праскова обезпечава съвсем 10 % от дневния най-малък банкет на фибри. В допълнение към подпомагането на положителното храносмилане, прасковените фибри оказват помощ да се управляват равнищата на кръвната захар, оповестява БГНЕС.
Прасковите съдържат и пребиотици, които хранят потребните бактерии в червата, свързани с противовъзпалителни дейности, укрепването на имунитета и подобряването на настроението.
Една праскова ни дава към 15 % от нужното на ден количество витамин С и към 10 % от витамин А.
Витамин А в прасковите оказва помощ за образуването на лигавицата в дихателните пътища, а по-твърдите мембрани образуват по-добри защитни бариери, твърди диетологът Синтия Сас.
Този плод съдържа и бета-каротин, който е значим за здравето на кожата, защищава от слънцето и прави лицето сияйно.
Витамин С е нужен за производството на колаген, усъвършенства еластичността на кожата и предотвратява нейното разпределяне. Прасковите също по този начин хидратират добре тялото, тъй като повече от 85 % от пресните праскови са вода.
Лутеинът и зеаксантинът в прасковите оказват помощ за отбраната на ретината и лещата. Доказано е също, че понижават риска от макулна недъгавост и катаракта - две постоянно срещани очни болести.
Полифенолните антиоксиданти в прасковите инхибират растежа и разпространяването на ракови кафези, изключително рак на гърдата. Проучване измежду дами е посочило, че два плода се открояват като защитни – по-високата консумация на горски плодове и праскови е обвързвана с по-малък риск от развиване на рак на гърдата.
Синтия Сас прибавя, че скорошни проучвания демонстрират, че биоактивните съединения в прасковите имат противовъзпалителни и противозатлъстяващи свойства. Способността им да контролират равнищата на кръвната захар и инсулина, както и наличието на фибри и вода, ги прави подобаващ избор за поддържане на здравословно тегло.
Известно е, че антиоксидантите, открити в прасковите, се борят с оксидативния стрес, който всъщност е дисбаланс сред производството на свободни радикали, които повреждат клетките, и способността на организма да противодейства на нездравословното им влияние. Това е от решаващо значение за здравето на мозъка, защото е известно, че оксидативният стрес е извършител на невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер.
Калият в прасковите (една праскова ни дава 8% от целесъобразния дневен банкет на калий) оказва помощ за контролиране на кръвното налягане, действайки като натурален диуретик за унищожаване на непотребния натрий и течности от тялото. Това облекчава натиска върху сърцето и артериите, а също по този начин оказва помощ против отичане на корема, изяснява диетологът.
Експертът предлага да се ядат пресни праскови, както и да бъдат употребявани в смути в композиция с овесени ядки. Прасковеният къс и компотът също са апетитен избор.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ