Позволете на хората да мислят за вас каквото си искат
Позволете на хората да си мислят за вас каквото си желаят!
И… ще настъпи прелестна независимост!
Едно от най-щастливите решения в живота ми бе да разреша на хората да мислят за мен каквото си искат…
В последна сметка, то е в тяхната глава, това са техните мисли и тяхното време и могат да го прекарват по този начин, както считат за належащо.
Какво общо имам аз?
И ето, че настъпи прелестна свобода…
Нямам повече боязън да не отчайвам никого!
Няма да прекарам и минута в спор…
Няма да се включа в никаква идиотска дискусия…
Няма да се опитам да потвърдя своята справедливост или да извинявам непрекъснато някоя дребна неточност или пък непопулярно решение…
Мързеливо ми е… И скърбя доста за времето, когато не ми беше мързеливо…
Не ми беше мързеливо да поддържам връзка с тези, с които не желаех да го правя…
Не ми беше мързеливо да повеждам глупави диалози с хора, които не ме интересуват, които са поискали да ми сложат някакъв индивидуален етикет, поради своите си комплекси, а не поради моите, или да разискват с мен неща, които не искам да разисквам с тях…
Не ми беше мързеливо да кажа ДА, когато всичко вътре в мен крещеше НЕ…
Не ми беше мързеливо да се извинявам за своето мнение, което в никакъв случай не налагам на никого, само че и не апелирам да ме разубедят…
Научете се на този тип мързел, хора! Защото точно това ще ви спести силата за значимите хора в живота ви…
Ще ви разреши да помогнете на тези, които в действителност се нуждаят от вашата помощ, без да пилеете времето си за тези, които единствено преливат от пусто в празно…
Ще ви разреши да дадете независимост на тези, които не ви понасят, само че все пак настойчиво се вмъкват в живота ви, с цел да му дават оценка.
И този мързел в действителност ще направи едно изцяло разчистване на живота ви, с цел да остане в него единствено това, което ви е належащо.
Освобождването от непотребното на всяко равнище е едно от изискванията за опазване и на психическото здраве, и на физическото.
Защото нищо не ни унищожава толкоз, колкото зависимостта от непознато мнение и насилието над себе си, когато постоянно се стремим да оправдаем непознатите упования и да бъдем положителни за всички…
Пожалете себе си!
Не си вменявайте задължението да обслужвате прочувствено тези, които са решили, че тяхното мнение за вас би трябвало да въздейства на живота ви…
Никой, с изключение на вие самите, не би трябвало да въздейства на живота ви…
Затова дано те мислят за вас… до момента в който животът им минава…
А вие ще живеете пълноценно… до момента в който те мислят…
създател: Лиля Град
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
