Познавате ли някой тийнейджър? Силно вероятно е той да има

Познавате ли някой младеж? Силно евентуално е той да има телефон. И всички към него да считат, че това е огромен проблем за психологичното му здраве. Поне това е усещането, което получаваме от съвсем всички таблоидни заглавия през днешния ден, които настояват, че всеки четвърти младеж е привързан към своя смарт телефон.

Виждаме тези заглавия от доста време. Първоначално потеглиха от печатните издания и минаха към онлайн порталите. Но виждаме и доста научни проучвания по въпроса. Последното от които открива, че 23 от 100 младежи употребяват телефоните си по проблематичен и нездравословен за тях метод. Съпътстващо прессъобщение гласи, че това държание дава отговор на дефиницията за „поведенческа зависимост“.

Документът открива също, че хората с проблематична приложимост на смарт телефони са три пъти по-склонни да се усещат депресирани, тревожни или да не спят задоволително. Заключението е неустоимо за медиите: смарт телефоните отключват психологични проблеми измежду децата ни.

Но може би би трябвало да спрем за миг с прехвърлянето за гръмки заглавия и да помислим, преди са се обезпокоим прекалено много. Силно е противоречиво дали някой може да бъде привързан към телефона си- или да употребява интернет или да играе компютърни игри. Някои откриватели в тази област споделят, че е допустимо, до момента в който други настояват, че е безсмислена използването на термина пристрастяване в този подтекст.

Новото проучване обобщава 41 предходни изследвания за потреблението на телефони, като главно хвърля светлина върху анализирането на няколко въпроса, които откриват дали за юношите е склонно да употребяват доста мобилните си и други цифрови устройства, без това да значи, че те сазависими.

Един от основните въпроси е дали се случва постоянно да употребяват телефоните си по-дълго, в сравнение с са възнамерявали и в резултат на това да пропуснат да свършат някоя значима задача или да закъснеят за някъде. На него, огромна част от подрастващите дават отговор позитивно.
Но дали може това да се разпознава като психична взаимозависимост?Заменете думата „телефон“ с думата „книга“ и евентуално си представяте един разпален четец, който също дава отговор с „да“ на доста от тези въпроси. Но никой не би споделил за него, че е подвластен от четенето.
Със сигурност държанието е смущаващо и може да докара до обилни персонални и обществени загуби, само че това надалеч не значи, че положението е толкоз ескремно и обезпокоително, колкото се пробват да ни втълпят медиите.

Друга паника е, че изследванията, включени в прегледа, са били непредставителни, споделя Ейми Орбен от университета в Кеймбридж. Това е по този начин, тъй като екипът на Kalk сканира базата данни на вскички изследвания за потребление на телефони, като употребява основна дума за търсенето „пристрастяване“. Изследванията, които откриват ниски равнища на казуса са подценени, а те може да са доста повече от тези, които настояват, че проблем има и е катастрофичен.

Калк и съавторът Бен Картър, също от Кингс Колидж Лондон, са съгласни, че това е ограничаване, само че споделят, че откритията към момента допускат модел, който изисква в допълнение изследване.

Другото изказване, че телефоните, които вършат младежите депресирани, въобще не е издържано; изследванията просто демонстрират връзка сред използването на телефона и докладвани проблеми с психологичното здраве, а не че телефоните са повода.

Доста правдоподобно е догатката, че множеството откри корелации сред меланхолия и несъразмерна приложимост на смарт телефон измежду младежите е подбудено от неналичието на доста другари в учебно заведение или на обществени кръгове, в които юношата да членува. В такива обстановки, е изцяло разумно детето да се обръща към цифровите устройства и да намира пространство за биване и себеизразяване в тях. Ако картината е такава, би било много рисково родителите да се намесват като лишават телефона или не разрешават потреблението на цифрови устройства / глобяват за това.
Виртуалния свят и психологичното здраве?
За да бъдат обективни към екипа на Калк, те показват в своите документи, че са разкрили единствено „ връзка “ сред използването на телефона и проблемите с психологичното здраве, само че фактът, че това не е доказателство за причинно-следствената връзка, е омаловажен в огромна част от отразяването в медиите. Сякаш публицистите не могат да устоят на добра история за младежите и техните телефони. Може да кажете, че сме подвластни.

Наскоро СЗО дефинира даже и геймърството като психично разстройство, като специалисти по света спорят дали то да бъде включено и разказано като такова в Наръчника за диагностициране на психологичните разстройства (DSM-V).

Въпросът за мобилните устройства и младите постоянно е бил противоречив, като другите престижи са на друга вълна по тематиката. Повечето модерни изследвания сочат, че младежите намират в умните устройства и интернет едно разширено пространство за себеизразяване, а сметките в обществените мрежи разпознават като право на еднаквост. Информационните и ресурсни изгоди са безспорни, като друго изследване на Колеж Смит в Масачузетц твърди, че е особено за децата, които от десетата до петнайстата си година употребяват интернет, да са с към 20% по-развити в обработката и оправянето с информация, както и в систематизирането на данни, по отношение на тези, които не четат и не употребяват интернет. Здравните опасности, несъмнено също не са за подценяване, само че те не значат, че би трябвало изцяло да изключим и подценим изгодите.