Отмятане и презрение - Нашите автори
Повод за появяването на идващите размишления са две съответни събития от настоящия ни политически живот: решението на Народното събрание за предоговаряне на значими детайли от Плана за възобновяване и резистентност на нашата страна през идващите няколко години и желанието на партия „ Възраждане ” да провежда народен референдум за отвод от приемане на еврото като публична парична единица.
Ала по-дълбокото съображение за тях е потребността от осмисляне на доста по-обхватно като мащаб и дълготрайно като деяние във времето събитие в българския политически живот, а и в всекидневието на жителите у нас. Имам поради неокончателността на никое към този момент взето решение и евентуалната обратимост на всяко обществено или частно начинание. Смятам, че поддържането на непрекъсната опция за връщане обратно е изключително рискова и нездравословна процедура.
Поведението на обилни елементи от българското общество по традиция следва правилото, че постоянно е добре да се „ стартира на чисто ”, а взетите решения от предходниците с нищо да не обвързват техните наследници. Изглежда им по този начин сякаш поетите до момента задължения не се отнасят до днешните българи, по тази причина и отмятането от тях се прави с лекост. Това изключително важи когато става дума за дълготрайни планове и дела, които в най-хубавия случай се вземат за сведение и подлежат на всевъзможни промени, а най-често въобще се изоставят. Сякаш общественото време стартира в този момент с тези хора, а никой нищо не е сторил преди те да се появят, с което да си коства да се преценяват.
Благовидният претекст за тази житейска тактика е потребността от оптималната еластичност в държанието, което следва да регистрира непрекъснато изменящите се настоящи условия. Зад тази конюнктурност обаче се крият няколко прекомерно нелицеприятни черти на характера. От една страна подчертаната податливост към нагаждачество приказва за липса на постоянни убеждения, за отвод от заемане на безапелационни позиции, за некадърност да се работи в интерес на по-абстрактни полезности. От друга страна тази непрекъсната подготвеност за безпринципни действия е израз на прегъване пред моментните компликации и неспособност за устояване на неизбежните тествания, зараждащи при реализирането на всяко по-сложно начинание. Слабостта на волята се корени в неустойчивост на вярата, проявяваща се в несигурност при взимане на решения и постоянно подозрение в правилността им, зараждащо при появяването на първите трудности по пътя на тяхната реализация.
Типичната за доста сънародници подготвеност за безхаберно занемаряване на дълго подготвяни контракти и мъчно реализирани нежни салда с взаимни отстъпки от всички участници, неизпълнението на обещания и отводът от личните трудно реализирани триумфи, показва личностна незрялост. Проява на инфантилизъм е стремежът да се употребяват единствено удобни резултати и нежеланието да се одобряват съпътстващите ги неудобства. Наивно е упованието за реализиране единствено на личната полза и облагодетелстване, без да се регистрират ползите на другите участници в споразумението. Така се стига до присъщото за значително сънародници увъртане и извъртане.
Поведението от този тип дава съображение техните причинители да се дефинират със звучната нашенска дума „ хитрец ”. Последните най-често прибягват до отсрочване на сложните решения („ да се снишим и да изчакаме да мине бурята ”) или отвод от заемане на еднопосочна позиция посредством отбрана на привиден „ неутралитет ” в обстановки, изискващи абсолютно самоопределение („ дано другите да застанат от двете страни на фронта, а ние ще ги гледаме в профил ”). Разбира се, към тях следва да се добави и желанието да са постоянно на страната на спечелилите, което значи изчакване да се „ види накъде духа вятъра ” и присъединение към тържествата за триумфа им. Така се изпускат значимите моменти, в които да се прояви праволинейност, разпоредителност и предвидливост при взаимното разискване и взимане на решения с другите заинтригувани страни.
Обичайна тактика на родните „ шушумиги ” е усилието за прикачване към някой мощен на деня. Сервилното държание към този настойник допуска непринуден отвод от личното достолепие. Подмазвачеството пред ментора провокира освен у него пренебрежение от загубата на самоуважение. Безгръбначното послушание на следващия „ огромен брат ” е сигурна рецепта както за допускане на угнетяване и унижение от негова страна, по този начин и за посрамване и оскверняване в очите на останалите участници в интернационалния социално-политически живот.
Отмятането от към този момент поети задължения допуска искане на изключение от важащите за всички правила на взаимно общежитие. Апелирането за демонстрация на състрадание съмнително доста наподобява на циврене за подаяния на бедняк, който протяга ръка за лепта. То няма по какъв начин да построи репутацията на страната ни като постоянен, влиятелен и благонадежден сътрудник. Напротив, тя придобива добро име на нерешителен и непредвидим съдружник, на който не може да се разчита. Резултатът е третиране към нея с пренебрежение, неуважение и омерзение от малодушието. Лесно се стига до злост, неприязън и даже гадност поради неспособността мъжествено да се понасят неподходящите последствия от личните решения. От тях до подигравката и присмиването за нескопосните трикове за отбягване на краткотрайните неблагополучия – очевидни или прикрити, дистанцията е малко.
Родните „ тарикати ” с нрав на просташки бабаити се отличават със слаб темперамент и подготвеност за прекачване другиму отговорността за сложните избори посредством оправданието „ ние сме дребни и от нас нищо не зависи ”. Този непринуден отвод от включване при изработването и присъединяване при вземането на стратегически за общността решения стъпва върху дребен мащаб и пай небосвод при осмисляне на комплицираните модерни проблеми. Зад напереното и гръмогласно самоизтъкване прозират ментално късогледство, боязън и липса на кураж.
Вземането връх в обществено-политическия ни живот на лица с гореописания образ е гаранция за лъкатушене на нашата страна без ясна посока, за нейното люлеене в разнообразни посоки. Тази променчивост се дължи на отсъствието на здрави ценностни опори и ориентири от духовно естество. Двусмислеността и неопределеността на държанието стъпват върху дребнави и бързо изменящи се материални ползи. Общото усещане е за комплициране и некадърност да се формулират смислени цели за придвижване в бъдеще.
Ако най-после се върнем към посочените при започване на ревюто съответни мотиви за размисъл следва да ги оценим съгласно по този начин контури образ на болшинството от днешните сънародници – политици и жители. Евентуалното предприемане на действителни дейности за реализиране на визираните инициативи ще значи безконтролен отвод от трудно постигнатите от две генерации модерни българи положителни за страната ни резултати. Нещо повече, то ще бъде израз на незаконно занемаряване на изстрадани достижения – присъединение към клубовете на най-високоразвитите страни – посредством които се извършиха фантазиите на нашите предходници с вековна отминалост. Ще се оспорят ценностни избори със стратегическо за страната значение, взети преди десетилетия. В последна сметка ще се стигне до усъмняване в устоите на цивилизацията, към която принадлежим от епохи. Не бива да допуснем прекършване на порива на нашите предшественици, а и на значително днешни сънародници, към равноправно включване в клуба на най-напредничавите страни, като изрично се противопоставим на днешния популизъм с привкус на национално изменничество.
Добрин Тодоров, учител по философия
Ала по-дълбокото съображение за тях е потребността от осмисляне на доста по-обхватно като мащаб и дълготрайно като деяние във времето събитие в българския политически живот, а и в всекидневието на жителите у нас. Имам поради неокончателността на никое към този момент взето решение и евентуалната обратимост на всяко обществено или частно начинание. Смятам, че поддържането на непрекъсната опция за връщане обратно е изключително рискова и нездравословна процедура.
Поведението на обилни елементи от българското общество по традиция следва правилото, че постоянно е добре да се „ стартира на чисто ”, а взетите решения от предходниците с нищо да не обвързват техните наследници. Изглежда им по този начин сякаш поетите до момента задължения не се отнасят до днешните българи, по тази причина и отмятането от тях се прави с лекост. Това изключително важи когато става дума за дълготрайни планове и дела, които в най-хубавия случай се вземат за сведение и подлежат на всевъзможни промени, а най-често въобще се изоставят. Сякаш общественото време стартира в този момент с тези хора, а никой нищо не е сторил преди те да се появят, с което да си коства да се преценяват.
Благовидният претекст за тази житейска тактика е потребността от оптималната еластичност в държанието, което следва да регистрира непрекъснато изменящите се настоящи условия. Зад тази конюнктурност обаче се крият няколко прекомерно нелицеприятни черти на характера. От една страна подчертаната податливост към нагаждачество приказва за липса на постоянни убеждения, за отвод от заемане на безапелационни позиции, за некадърност да се работи в интерес на по-абстрактни полезности. От друга страна тази непрекъсната подготвеност за безпринципни действия е израз на прегъване пред моментните компликации и неспособност за устояване на неизбежните тествания, зараждащи при реализирането на всяко по-сложно начинание. Слабостта на волята се корени в неустойчивост на вярата, проявяваща се в несигурност при взимане на решения и постоянно подозрение в правилността им, зараждащо при появяването на първите трудности по пътя на тяхната реализация.
Типичната за доста сънародници подготвеност за безхаберно занемаряване на дълго подготвяни контракти и мъчно реализирани нежни салда с взаимни отстъпки от всички участници, неизпълнението на обещания и отводът от личните трудно реализирани триумфи, показва личностна незрялост. Проява на инфантилизъм е стремежът да се употребяват единствено удобни резултати и нежеланието да се одобряват съпътстващите ги неудобства. Наивно е упованието за реализиране единствено на личната полза и облагодетелстване, без да се регистрират ползите на другите участници в споразумението. Така се стига до присъщото за значително сънародници увъртане и извъртане.
Поведението от този тип дава съображение техните причинители да се дефинират със звучната нашенска дума „ хитрец ”. Последните най-често прибягват до отсрочване на сложните решения („ да се снишим и да изчакаме да мине бурята ”) или отвод от заемане на еднопосочна позиция посредством отбрана на привиден „ неутралитет ” в обстановки, изискващи абсолютно самоопределение („ дано другите да застанат от двете страни на фронта, а ние ще ги гледаме в профил ”). Разбира се, към тях следва да се добави и желанието да са постоянно на страната на спечелилите, което значи изчакване да се „ види накъде духа вятъра ” и присъединение към тържествата за триумфа им. Така се изпускат значимите моменти, в които да се прояви праволинейност, разпоредителност и предвидливост при взаимното разискване и взимане на решения с другите заинтригувани страни.
Обичайна тактика на родните „ шушумиги ” е усилието за прикачване към някой мощен на деня. Сервилното държание към този настойник допуска непринуден отвод от личното достолепие. Подмазвачеството пред ментора провокира освен у него пренебрежение от загубата на самоуважение. Безгръбначното послушание на следващия „ огромен брат ” е сигурна рецепта както за допускане на угнетяване и унижение от негова страна, по този начин и за посрамване и оскверняване в очите на останалите участници в интернационалния социално-политически живот.
Отмятането от към този момент поети задължения допуска искане на изключение от важащите за всички правила на взаимно общежитие. Апелирането за демонстрация на състрадание съмнително доста наподобява на циврене за подаяния на бедняк, който протяга ръка за лепта. То няма по какъв начин да построи репутацията на страната ни като постоянен, влиятелен и благонадежден сътрудник. Напротив, тя придобива добро име на нерешителен и непредвидим съдружник, на който не може да се разчита. Резултатът е третиране към нея с пренебрежение, неуважение и омерзение от малодушието. Лесно се стига до злост, неприязън и даже гадност поради неспособността мъжествено да се понасят неподходящите последствия от личните решения. От тях до подигравката и присмиването за нескопосните трикове за отбягване на краткотрайните неблагополучия – очевидни или прикрити, дистанцията е малко.
Родните „ тарикати ” с нрав на просташки бабаити се отличават със слаб темперамент и подготвеност за прекачване другиму отговорността за сложните избори посредством оправданието „ ние сме дребни и от нас нищо не зависи ”. Този непринуден отвод от включване при изработването и присъединяване при вземането на стратегически за общността решения стъпва върху дребен мащаб и пай небосвод при осмисляне на комплицираните модерни проблеми. Зад напереното и гръмогласно самоизтъкване прозират ментално късогледство, боязън и липса на кураж.
Вземането връх в обществено-политическия ни живот на лица с гореописания образ е гаранция за лъкатушене на нашата страна без ясна посока, за нейното люлеене в разнообразни посоки. Тази променчивост се дължи на отсъствието на здрави ценностни опори и ориентири от духовно естество. Двусмислеността и неопределеността на държанието стъпват върху дребнави и бързо изменящи се материални ползи. Общото усещане е за комплициране и некадърност да се формулират смислени цели за придвижване в бъдеще.
Ако най-после се върнем към посочените при започване на ревюто съответни мотиви за размисъл следва да ги оценим съгласно по този начин контури образ на болшинството от днешните сънародници – политици и жители. Евентуалното предприемане на действителни дейности за реализиране на визираните инициативи ще значи безконтролен отвод от трудно постигнатите от две генерации модерни българи положителни за страната ни резултати. Нещо повече, то ще бъде израз на незаконно занемаряване на изстрадани достижения – присъединение към клубовете на най-високоразвитите страни – посредством които се извършиха фантазиите на нашите предходници с вековна отминалост. Ще се оспорят ценностни избори със стратегическо за страната значение, взети преди десетилетия. В последна сметка ще се стигне до усъмняване в устоите на цивилизацията, към която принадлежим от епохи. Не бива да допуснем прекършване на порива на нашите предшественици, а и на значително днешни сънародници, към равноправно включване в клуба на най-напредничавите страни, като изрично се противопоставим на днешния популизъм с привкус на национално изменничество.
Добрин Тодоров, учител по философия
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ