Tрябва ли да пием по 8 чаши вода на ден?
Повечето от нас прекарват живота си напрегнат, че би трябвало да поемат най-малко по 8 чаши вода дневно с цел да избегнат дехидратацията и да останат здрави.
Но съгласно американския педиатър Аарон Каръл(Aaron E. Caroll) от Университета в Индиана, все още няма безусловно никакви научни доказателства, които да удостоверяват това изказване и в действителност в никакъв случай не е имало!
Каръл е съавтор в всеобщо представена научна публикация и книга, чиято цел е разбулването на постоянно срещани здравни легенди – изключително концепцията че всички хора ТРЯБВА да поемат най-малко по 8 чаши (237 мл. всяка) вода дневно.
Въпреки това този мит просто отхвърля да си отиде, изключително под натиска на разнообразни медии, които тази година сигнализираха, че дихидратацията нараства заради обстоятелството че децата не пият задоволително вода. Потресен от разпространяващата се дезинформация, Керъл се обърна непосредствено към New York Times за да обясни тематиката на читателите и всички интересуващи се един път вечно.
“Противно на всички истории, които може би сте чували, в действителност няма никакво действително научно доказателство, че при естествени здрави хора пиенето на 8 чаши вода на ден има КАКВАТО и да е изгода за здравето ”, декларира той, “Например, всички до момента извършени изследвания и метаанализи са се провалили в опита си да открият някакво действително дказателство, че пиенето на повече вода резервира равнището на хидратация на кожата и я прави да наподобява по-здрава, предотвратявайки появяването на бръчки ”.
А от кое място в действителност идва митa за пиенето на вода? Смята се, че първоизточникът е издадена през 1945 година в Съединени американски щати, съгласно която “… подобаващият целесъобразен банкет на вода за възрастни е 2,5 литра дневно в множеството случаи. Използвания стандарт за другите хора се равнява на 1 милилитър вода за всяка килокалория храна “. Както допускам доста от вас към този момент са се досетили това количество вода (2,5 л.) се равнява почти на 8 общоприети чаши. Но това което нормално се подценява от този отчет е извънредно значимото последващо изречение: “ Повечето от това количество се съдържа в обикновено одобряваната храна “.
Всъщност, съгласно диетата, може да се окаже че въобще няма потребност да се поема спомагателна вода. “Водата участва в плодовете и зеленчуците, които са доста богати на нея. Има я и във всички сокове, в бирата, в супите, в чая и в кафето, ” изяснява Керъл. “Въпреки че постоянно съ препоръчвал чистата вода като най-хубавата напитка за консумация, тя при всички случаи не е единствения източник на хидратация. Всъщност въобще не се постанова да употребява цялата нужна вода под формата на питиета ”. Ако погледнете етикетите със наличието на разнообразни храни, които консумирате на ден ще откриете с изненада, че в болшинството от тях се съдържа значителен % вода, която организма умерено може да употребява.
Много храни, изключително плодове и зеленчуци са формирани главно от вода, както и множеството живи организми на планетата. Когато консумираме тези артикули организма неизбежно си набира водата която се съдържа в тях. Инфо: Integrative Health Solutions
Някои хора несъмнено биха възразили, че кафето, чая и алкохола в действителност ни дехидратират и по тази причина не трябва да се броят в ежедневния банкет на вода. Е, става известно че науката от дълго време е развенчала и този известен мит.
В обзорна публикация от 2002 година, чиито създател е Хайнц Валтин (Heinz Valtin) от Университета в Дартмаут (Dartmouth University) в Съединени американски щати се отбелязва не просто, че няма peer-review доказателства в поддръжка на правилото за банкет на осем чаши вода дневно, само че няма никакви проучвания, които да удостоверяват, че други питиета не могат да се употребяват, с цел да ни хидратират. Иначе казано на организма му е безусловно все едно от кое място идва водата.
“Заключението се удостоверява от оповестени проучвания сочещи, че напитките съдържащи кофеин (и в по-малка степен неконцентрираните алкохолни питиета като бира/вино в дребни количества) могат умерено да се причислят към общия дневен банкет. Освен това през годините са оповестени голямо количество материали от опити които свидетелстват успеваемостта на осморегулаторната система при поддържане на водния баланс в тялото ни ”, заключава Валтин.
В същото проучване, той също разрушава мита че до момента в който усетим че сме жадни към този момент е “прекалено късно ”. В реалност усещаме жадност тъкмо в верния миг – “когато концентрацията на белтъци и соли в кръвта (сигурен знак за положението на хидратация) се увеличи с малко под 2 %, до момента в който множеството специалисти биха дефинирали началото на дехидратация когато тази централизация е нарастнала с най-малко 5% ” – коментира Валтин. Всъщност това е строго еволюционно обусловено и заради това центровете за жадност се намират в доста примитивни елементи на мозъка ни, които споделяме с доста типове отвън групата на бозайниците.
Разбира се, значимо е да се означи че тези рекомендации важат за клинично здрави човеци, които водят относително установен метод на живот при умерени температури. Хората живеещи при парещ климат, всеки който се бори с тежко заболяване или интензивно спортуващите хора в процеса на тежко физическо натоварване би трябвало да поемат тези 8 чаши вода, а в случай че е нужно даже повече, с цел да компенсират огромната загуба на течности и да утолят жаждата си.
А ето го и заключението от това проучване – пийте повече вода когато се чувствате жадни. Жаждата е най-хубавият ни знак за това по кое време се нуждаем от вода и по кое време не. Вслушвайте се в зова на тялото си. Що се отнася до потребността ни от вода, то рядко ще ни излъже. Не се стресирайте в опита си да следвате някакви авансово предписани “формули за здраве ”, тъй като единственото с което нараствания банкет на вода ще способства е за по-честото ви вървене до тоалетната. А в днешния забързан свят кой има време за такива работи?
За любознателните: 8 аргументи да не пиете по 8 чаши вода дневно (в ресурса който е на британски език, тематиката се преглежда по-задълбочено, като се обръща внимание на отношението на поетата вода към успеваемостта на храносмилането, свръххидратацията, въздействие върху кръвната захар и др.)
