Най-големите митове за храносмилането
Повечето хора имат бегла визия за това по какъв начин работи храносмилането: одобряваме храна, тя се разгражда и това по някакъв метод ни поддържа живи. Но без да разбираме по-добре какво тъкмо се случва, можем елементарно да повярваме на всевъзможни странни легенди, които през днешния ден към момента са много публикувани.
В реалност храносмилателният ни тракт е комплицирана система от доста елементи, които споделят една с друга и с тялото. Освен това е много адаптивна към всичко, на което я подлагаме и не се нуждае от специфични хранителни комбинации и „ прочиствания “, с цел да работи добре. Ето някои от най-големите легенди за храносмилането и истината зад тях.
1. Храносмилането се случва в стомаха
Част от храносмилането става в стомаха, само че храната минава през поредност от спирки по пътя си през тялото, като стомахът е единствено една от тях. Ето по какъв начин протича този развой:
Устата е първата спирка и в действителност играе доста значима роля. Вкусовете и миризмите алармират на останалата част от храносмилателния тракт да чака храна. Сдъвкваме храната, с цел да може ензимите да си свършат по-лесно работата, а слюнката ни оказва помощ да я вкусим и погълнем, както и поддържа устата ни чиста сред храненията.
След като погълнем храната, тя минава през хранопровода, който я изпраща до стомаха (това лишава към 8 секунди). Движението на храната през храносмилателния тракт се назовава перисталтика.
В стомаха храната се подлага на киселинна баня. Това оказва помощ за убиването на микробите и отчасти обработва протеините. Няколко ензима, профилирани да работят в киселинна среда, правят своите задания: главно извличайки протеини.
Повечето от храносмилането в действителност става в тънкото черво: ензими разграждат мазнините, протеините и въглехидратите до мастни киселини, аминокиселини и захари. Това дава на тялото дребни блокчета гориво, вместо големи части хранителни субстанции, което разрешава на клетките в дребното черво да ги всмукват и трансферират на кръвта. Оттам, те биват препратени където са нужни. Изгаряме ги за сила, съхраняваме ги като мазнини или ги използваме за построяването на съставни елементи в личните си тела – като да вземем за пример когато използваме аминокиселини от протеините в храната, с цел да получим повече актин и миозин в мускулите.
В дебелото черво трилиони микроби разграждат всичко останало – главно фибри и други пребиотични въглехидрати. Това са положителни вести за нас, защото остатъчните артикули на тези микроби са основни за нашето здраве. Именно от там получаваме множеството витамин К да вземем за пример.
2. Храната съдържа ензими, които подкрепят храносмилането
След като ензимите (протеини, които форсират химичните реакции) са значими за храносмилането, оказва помощ ли ни, в случай че одобряваме в допълнение такива? На това изказване се крепят диетите със сурова храна и детоксикациите. Но то е следващият мит, тъй като храносмилателната ни система създава ензими когато имат потребност от тях: стомахът и тънкото черво го вършат сами да вземем за пример, а работата на панкреаса е да създава даже повече и да ги изпраща в тънкото черво. Всъщност няма дефицит на ензими. Имаме си задоволително.
Що се отнася до растителните ензими – първо, те са си за растенията. Помагат за покълването, фотосинтезата, дишането, разграждането и така нататък Не могат да оказват помощ на човешките телесни функционалности, в това число и на храносмилането. Телата ни си създават задоволително лични ензими – към 22. Второ, доста малко от ензимите в суровите храни оцеляват след киселинната баня в стомаха и доближават до червата, където се всмукват.
3. Храната всмуква алкохола
Вярно е, че човек се напива по-трудно на цялостен корем, само че това не е тъй като храната всмуква алкохола. Ако се върнем на първия мит, ще забележим, че абсорбирането на веществата се случва най-вече в тънкото черво. Храната не всмуква друга храна – може да се смеси с такава, само че отново би трябвало да бъде модифицирана от организма.
Алкохолът в стомаха ви рано или късно ще навлезе в кръвта ви, тъй като това е единственият метод да доближи до мозъка (и черния дроб). Ако желаете да не се напиете, би трябвало да пиете по-малко и по-бавно.
Ето и по какъв начин оказва помощ храната: в случай че изпиете бирата си до момента в който ядете хамбургер, стомахът получава и двете едновременно и отделя повече време за тях, тъй като би трябвало да преработи хамбургера. Стомашното наличие бива последователно освобождавано в тънкото черво в границите на няколко часа, което пречи на алкохола да попадне в кръвта бързо.
4. Киселите храни са нездравословни за вас
Има две общоприети схващания в този мит и двете са неверни.
Първото е, че в случай че ядете кисели храни с протеини или въглехидрати, киселината пречи на другата храна да бъде модифицирана.
Вярно е, че киселината от храната кара стомаха да отделя по-малко от своята киселина, само че тъкмо по този начин би трябвало да е. Стомашните кафези не изхвърлят химикали на сляпо – те употребяват система от хормони и нервни кафези, с цел да разпознават киселинното равнище и да работят съгласно него.
Другата част от мита е, че прекомерно киселата диета води до прекалено много киселина в кръвта. Аргументът: в случай че тествате pH равнищата или киселинните равнища на урината си, те ще са разнообразни според каква храна сте яли.
Истината несъмнено е, че храната не въздейства на киселинността в кръвта ви. Но за какво тогава пробата на урината демонстрира друго?
pH измененията в урината в действителност не отразяват pH равнищата на кръвта ви. Бъбреците ви създават урина като филтрират кръвта и деликатно наблюдават кои химикали да оставят и кои да изхвърлят. Регулирането на киселинността е част от работата им, което значи, че могат да секретират спомагателна киселина, с цел да поддържат pH на кръвта естествените граници.
5. По-доброто храносмилане значи повече сила, което е добре за нас
Енергията не е просто някакво чувство за превъзбуденост. Тя е теоретичен термин и при храната учените я мерят с единица, която сигурно познавате: калория. След като изяснихме това, сигурни ли сте, че желаете повече калории?
Храните, които преработваме по-лесно и ни дават най-вече калории против минимум разход, са неща като захарите и модифицираните въглехидрати. Това не е най-полезната храна. Всъщност това, което бихте желали, само че евентуално не приемате задоволително, са храни, които организмът храносмила мъчно.
Пълнозърнестите храни и зеленчуците, изключително суровите, съдържат доста фибри и пребиотични въглехидрати. Споменаваме сурови, тъй като термичната обработка прави храната малко по-лесна за храносмилане като частично унищожава фибрите.
Фибрите пък забавят храносмилането. Те вършат стените на клетките по-устойчиви, което изяснява за какво суровите фъстъци дават по-малко калории от фъстъченото масло.
Има и друго, с което ни оказват помощ фибрите. Не можем да ги преработваме въобще (не произвеждаме подобаващите за това ензими), само че микробите ни си облизват пръстите с някои от тях. Това значи, че като ядете разтворими фибри и устойчива скорбяла, в действителност храните трилионите микроби в червата си. Ако те са здрави, то и вие ще сте здрави.
