Повечето европейски лидери показаха за разлика от българския премиер Бойко

...
Повечето европейски лидери показаха за разлика от българския премиер Бойко
Коментари Харесай

За разлика от Борисов евролидерите се разделиха угрижени

Повечето европейски водачи демонстрираха за разлика от българския министър председател Бойко Борисов сериозна загриженост след вчерашната си видеоконференция на високо ниво, която още веднъж приключи без резултат. Единствената им разтуха бе, че словесният спор не се изостри толкоз като на предходната, третата видеоконференция, и също така разногласието им за европарите получи пролонгация до 6 май, когато още веднъж ще имат виртуална среща. Те разпоредиха на Европейската комисия да изготви до тогава съответен проект накъде да се насочат напъните, тъй че да се сближат позициите дали да се заложи на ново кредитиране, или на безплатни помощи за най-закъсалите стопански системи в Европейски Съюз.

Но още нощес председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че срокът е прекомерно пай. Тя сподели на видео конференция, че Еврокомисията ще бъде подготвена с предложенията си " през втората или третата седмица на май ", което би направило новата непряка среща на високо ниво безсмислена. Тя изясни усложнението си с това, че " приказваме за трилиони, а не за милиарди евро ". Според нея многогодишният бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година би трябвало да бъде повишен с 1 трилион евро и да стане над 2 трилиона. " Оценявайки потребностите, стигаме до извода, че за период от две-три години би трябвало да вдигнем тавана на вноските в бюджета на Европейски Съюз до 2% от Брутният вътрешен продукт, вместо както е в този момент 1,2% ", сподели Фон дер Лайен. Председателката на Европейска комисия, която надува числата на разполагаемите суми и до неотдавна говореше за мобилизирани 2,77 трилиона евро за битка с ковид (които са основно национални пари и към този момент отпуснати за други цели, само че преразпределени еврофондове), нощес назова фантастичанта сума от 3,3 трилиона евро, които били мобилизирани за подсилване на европейските стопански системи.

Управителката на Европейската централна банка Кристин Лагард уточни, че стопански най-засегнатите от ковид страни са и най-задлъжнелите в Европейски Съюз. Пандемията може да им коства сред 5% и 15% от техния БВП. Затова тя не предложи да им се оферират нови заеми, които единствено ще утежнят непоносимото им дългово задължение.

Франция, Испания и Италия продължиха да упорстват за разпределяне на помощи, а не на заеми за справяне с рецесията, до момента в който Нидерландия и Австрия останаха твърди последователи на заемите. Германската канцлерка Ангела Меркел смекчи малко позицията си в сравенние с другите северни страни, като сподели, че нейната страна би желала да усили приноса си в европейския бюджет, само че не даде поддръжка на концепцията за " коронаоблигации " или специфичен обособен Фонд за икономическо възобновяване, който бе препоръчан от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Но даже и да бъде основан подобен фонд, той ще проработи не по-рано от идната година.

Нидерландският министър председател Марк Рюте сподели, че грантове може да има единствено от преразпределени пари в европеайския бюджет, а не от фонд отвън него. Френският президент Еманюел Макрон, който по принцип се афишира за безплатни помощи, склони да приказва и за вътрешно преразпределяне на пари в бюджета на Европейски Съюз. " Истина е, че различията остават. Не толкоз за споделения дълг, колкото дали да се финансират заеми или прехвърляния ", сподели той.

Италианският министър председател Джузепе Конте, който упорства най-вече за коронаоблигации и шерване на задълженията, разяснява иронично обстоятелството, че евролидерите не се изпокараха като предишния път: " Отбелязахме огромен прогрес, невъобразим допреди няколко седмици ".
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР