Признанията на една 50 годишна дама: Стара съм за тези ненужни неща!
Повече от половината от живота си прекарах, съобразявайки се с мнението на несъответствуващи хора. Сега, откакто станах на 50 години, разбрах същинските полезности в живота. Разбрах, че съм остаряла за тези неща, които ме спираха да пребивавам живота си по собствен метод:
Остаряла съм, с цел да мълча
Не желая повече да мълча, когато някой ми каже нещо, с което не съм съгласна. Не желая да клатя глава с глава или да се съгласявам с всеки малоумен и самовлюбен човек. Не желая да мълча за несправедливостта. Когато видя, че нещо не е наред, желая да крещя с глас, тъй като живота е прекомерно къс, с цел да се премълчават несправедливостите.
Остаряла съм, с цел да се тормозя по какъв начин наподобявам в очите на други хора
Вече години наред изпитвам завист на мъжете, тъй като те не би трябвало на всеки двадесет дни да боядисват побелялата си коса. Мъжете не би трябвало заран да слагат килограм пудра на лицето си и да се тормозят за бръчките, провокирани от угрижеността и смеха.
Сега съм задоволително стара, с цел да знам, че съм най-красива такава, каквато ме е основал Господ. Имам бръчки, всеки втори косъм в косата ми е бял, само че в този момент съм удовлетворена от външния си тип.
Въпроса “какво ще кажат другите ” не ме визира от известно време и благодаря на Бога за това, тъй като тези хора към този момент са маловажни за мен и живота ми.
Остаряла съм, с цел да имам “дребни дребни грехове ”
Сега съм задоволително стара, с цел да съм в мир с моите грехове. Чаша вино всяка вечер се трансформира в моята молитва. Сладоледът в неделя го трансфорах от “грях ” в “сладолед всеки ден ”. Сега се любувам на моите грехове.
Остаряла съм за неуместни обувки
Сега виждам, че нищо не ме лимитира в живота. Моето придвижване през годините беше ограничавано от високите токчета. Не можех да ходя с мечтаното движение. Винаги нещо ме стягаше или болеше. Сега нося единствено равни обувки и това е!
Остаряла съм, с цел да се оправдавам за безпорядъка в дома ми
В дома ми е същински хаос, тъй като имам да върша нещо по-разумно, в сравнение с да шетам. Да, къщата ми не постоянно е подредена “като аптека ”!
Остаряла съм за трупане на безполезни предмети в дома
Вече не групирам и не вардя нищо. Ако не бях почнала в точния момент да изхвърлям някои остарели хартии, кутии, дрешник, до момента в дома ми нямаше да има място за мен. Спомените вардя само в главата си.
Остаряла съм, с цел да споделям с хора, които не ми дават отговор
Защо да понасям някои егоистични хора, които ми тровят нервите? Далеч им е дома от моя. На задоволително години съм, с цел да знам кой ми е другар и кой не е.
Остаряла съм да диря положителното във всеки човек
Защо да се губи време? Не всички хора са положителни. Това е просто. Ако някой е направил нещо неприятно, той го е направил с неприятни планове, няма късмет да го извинявам. Делата приказват повече от думите. Сега към този момент съм задоволително стара, с цел да кажа: “Мили мой, ти не си добър човек ”! И да продължа нататък … и да не желая да го виждам повече.
