- Повече от месец продължава извънредното положение у нас. Разкажете

- Повече от месец продължава изключителното състояние у нас. Разкажете по какъв начин протича един ваш ден, в чисто човешки проект справяте ли се?

- Известно време нямах никаква дарба да отвръщам. Не става въпрос единствено за изключителното състояние, а и за всичко протичащо се редом и към него. В началото не съумях да се абстрахирам. Особено положение е. Случило се е нещо, само че мисълта и дейностите ти известно време са парализирани, до момента в който намерят причина и способи да действат. Разбира се, съблюдавам нужната изолираност. От месец насам единствените хора, с които поддържам връзка онлайн, са продавачите в кварталните магазини. Сега по-скоро се пробвам да намеря нова екзистенциална настройка, уповавам се краткотрайна.

- Вие сте режисьор на свободна процедура, нали?

- Винаги съм бил на свободна процедура. В интерес на истината в никакъв случай не са ми и предложили трудов контракт. През последните години прекомерно малко са случаите, когато се оказва спектакъл в България да има в трупата си щатен режисьор. Почти липсва класическата театрална процедура, в която образът на даден спектакъл се дефинира от поетиката и концепциите на някой режисьор. Нещата досега ставаха в по-голяма степен на инцидентен принцип.

- Вашият бранш е измежду най-засегнатите в международен мащаб. Смятате ли, че в актуалното състояние ваши сътрудници в други европейски страни са по-облагодетелствани от артистите в България?

- Създалата се обстановка е обективно доста тежка за хората, занимаващи се със театрални изкуства. Доколкото ми е известно, пандемията от ковид ще се отрази отрицателно даже на немския спектакъл, който е най-богатият и развитият в цяла Европа. Но с изключение на материалната страна има редица други фактори, като да вземем за пример изискванията за работа, техническите благоприятни условия, възпитаването на аудитория. В този подтекст постоянно сме се чувствали изостанали по отношение на другите европейски страни.

- Намирате ли за удовлетворителни ограниченията, които взе досега Министерството на културата за да бъдат подкрепени артистите на свободна процедура? Достатъчно ли се прави съгласно вас?

- Всеобщо е мнението, че в такива моменти си даваме сметка за най-значимите неща в живота ни и в обществото. Надявам се рецесията поради ковид да предизвика планиране по въпроса за значимостта на културата в България. Не съм осведомен в елементи с дълготрайната стратегия на министерството. 

Разбира се, че най-нуждаещите се свободни актьори трябваше да бъдат подкрепени. За някои от тях тези ограничения ще бъдат опция да покрият базисните си потребности. Има възможност обаче огромна част от свободните актьори да не съумеят да се класират за тези стипендии заради разнообразни административни аргументи.

Това е един доста нежен бранш, характерен представител на „ прекариата “ – хора, живеещи в непрекъсната неустановеност, нямащи опция за проекти и спестявания, само че пък в същото време извънредно отдадени на работата си. Тотална диаметралност на капиталистическия натурализъм. Добре е, че публично се обявиха тези планове, това е нещо ново у нас. Но действителната поддръжка не се показва единствено в компенсиране на гафа на финансовия министър. Реалната поддръжка ще се случи тогава, когато актьорът, без значение дали е щатен или на свободна процедура, излезе отвън обществения най-малко, в който се намира от години.

- Какво мислите за зачестилата у нас и по света процедура актьори да демонстрират онлайн работите си? Специално при театралното изкуство по какъв начин стоят нещата?

- От една страна, намирам за значимо, че се случват толкоз онлайн начинания, свързани с изкуство. Излезе нескрито изконната истина, че в интервал на обществена неустановеност и комплицираност, а и на персонална среща със самия себе си изкуството би могло да хармонизира и осмисли съществуването ни. От друга, постоянно съм възприемал онлайн живеенето - без значение дали става въпрос за човешки взаимоотношения, личностни или професионални реализации, или за проявление на изкуство - като извънредно вторична форма. Тя може да е изключително нужна и даже неизбежна в някои обстановки, само че постоянно ще си остане вторична.

- Казвате, че избрани изкуства просто не могат да съществуват онлайн?

- Така е. Проведени неотдавна разбори потвърждават, че в цифровата ера театърът ще има преимущество точно като изкуството на живота. Че ще бъде издирван целеустремено от хората таман тъй като се случва действително и онлайн, по този начин както са желани био и екопродуктите да вземем за пример. Самата технология на правене на спектакъл опонира на културата на лесното.

Действително в този момент доста огромни европейски театри демонстрират спектаклите си на запис. Аз също виждам тези, които съм пропуснал, само че от самото начало контекстуализирам записаното зрелище с опита си от физическото си наличие в тези градове и зали, с опита си с други представления на същия режисьор или спектакъл.

В момента наблюдаваме изобилие от висококачествено театрално изкуство, и то гратис, което допреди години беше същински шанс човек да успее да види. Но то е извадено от подтекст. Не бива да привикваме с лесния достъп и вторичността на възпроизвеждането.

- Според вас повече ще навреди ли на театъра, или ще помогне това феновете да гледат представления от дивана у дома?

- Гледането от у дома е краткотрайна форма на другарство с театъра, която е най-много жест. Онова, което театрите споделят с този жест, е: „ Ние сме тук, има ни и желаеме да продължим да съществуваме ”. Това е най-важното.

- В Южна Корея наскоро се върнаха към културния живот с съвременна акомодация на Шекспировата класика „ Крал Лир ”. Когато и у нас му пристигна времето за разхлабване на ограниченията, с какво заглавие смятате, че е удачно да излезем от карантината?

- Мисля, че театърът би трябвало да продължи да приказва за значими и настоящи неща, както го е правил и преди. Но не си представям, че наложително би трябвало да се стартира с „ Декамерон ” на Бокачо да вземем за пример. Самият акт случване онлайн към този момент ще е обществен жест. Самото зрелище ще стане събитие. Хубаво е това събитие да съдържа най-същественото от театралното изкуство и в случай че би трябвало да оставим нещо по пътя, то това да са незначителните тематики и страсти.

- На въпросния театър са участвали 175 души, макар че залата побира 350. Зрителите, наложително с маски, били настанени през един, а в театъра били инсталирани камери за премерване на температурата. Министърът на културата Боил Банов сподели, че и той ще изиска термокамери във всеки салон след края на изолацията.

- Не съм осведомен с опциите на термокамерите, само че може би ще има потребност от сходни ходове, които да подсигуряват някаква сигурност на бъдещата аудитория. Съществува резонно безпокойство, че даже след рухването на рестриктивните мерки част от феновете ще бъдат изплашени, заради което възобновяване на естествения темп на посещаване на живите изкуства ще стане най-бавно. В този смисъл сходни решения, целящи да се обезпечи спокойствието на публиката, ще са нужни. Разбира се, допустимо е и противоположното – да осъзнаем какво тъкмо сме изгубили и фенът да се върне с ново предпочитание и нова чуствителност.

- Според вас по-мъдри ли ще излезем от рецесията или по-охлузени?

- Съзнателно се вардя от това да генерализирам какво се случва. Уморих се от отзиви, разбори, клишета. Мисля, че сме склонни да вършим социологични и културологични систематизирания, за които към момента нямаме историческа отдалеченост. Опитвам се да виждам на това не като на „ урок ”, а като на биологична злополука, за която не сме готови и която ще има своите последствия в съвсем всички сфери. С тях оттук насетне ще би трябвало да се оправяме.

- Ваши сътрудници режисьори споделят, че употребяват изолацията да четат пиеси и да обмислят бъдещи планове. Вие върху какво работите сега? Наваксвате ли с нещо?

- Да, наваксвам с пиеси и текстове, за които не съм имал време преди. Обмислям някои неща, само че не бих споделил, че е стремително. Рефлексията към живия живот за мен е определяща. Винаги съм се възхищавал на тези, които могат да работят в цялостна самотност. Сега чета и виждам толкоз, колкото съм чел и гледал и преди. Занимавам се и с някои дребни неща, които могат да се правят виртуално. Например с видеата и музиката за последния ми план.

- Пандемията спря ли наложително някой ваш план? 

- Спря, да. Допреди началото на изключителното състояние репетирах „ Серотонин ” по последния разказ на Мишел Уелбек в Театър „ Азарян ”. Това е свободен план със страховит екип. Беше свършена значително работа. Предстоеше ни последният стадий на подготовките. Отдавна желаех да направя зрелище, което да се изрича толкоз директно за проблемите на съвременността и което да ме показва оптимално. Намирам Уелбек за извънредно значим създател. Сега даже си мисля, че ще бъде свестен от повече хора в България. Неговото чувство за самотност, излоция и завършек на цивилизацията датира от доста от дълго време в подтекст, когато всичко беше допустимо. Надявам се да довършим доста скоро започнатото. Истината е, че всичко това извънредно ми липсва.