Бурно недоволство в бизнес средите от антикризисните мерки
Повече от 70 % от компаниите не утвърждават помощите от държавното управление, а половината от фирмите не са ги употребили. Това демонстрират резултатите от годишно изследване на за бизнес климата през отиващата си година и упованията за трендовете в стопанската система през 2021 година
„ е развълнувала по-малко от 30%. Мярката за опазване на секторите „ Транспорт “ и „ Туризъм “ събира 85% отричане. Пълен провал на толкоз необятно прокламираните ограничения през Българската банка за развиване. 90% не са ги употребили. Микрокредитите не работят 91% “, разяснява ръководителят на БСК Радосвет Радев, представен от БНР.
Ето по-детайлните резултати от изследването:
Мярката „ 60/40 “ е с най-голяма известност - 28% са се възползвали от нея. Следващата желана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и дребни предприятия в размер от 3 до 10 хиляди лева, употребена от 27% от интервюираните, а на трета позиция е мораториумът върху заплащанията по заеми – 17%. 12% от компаниите в секторите „ превоз “ и „ туризъм “ са се възползвали от мярката за опазване на заетостта, изразяваща се в 290 лева./мес. Едва 1% от интервюираните са се възползвали от ограниченията през ББР, а 2-5% обмислят/проучват опциите. За всички останали тези ограничения са или неприложими, или незнайни.
40% от употребилите антикризисни ограничения се оплакват от бавния развой, а 35% - от администрация и тежка документи. 11% не са се сблъсквали с спънки при приемането на помощта.
Липсата на ликвидност в изискванията на рецесия е главната причина интервюираните да чакат поддръжка в посока опазване на личния състав посредством вдишване на част от възнагражденията му (56%), както и понижаване или отсрочване на държавни (52%) и общински (38%) заплащания, включително налози, такси и наеми. Бизнесът чака поддръжка от страната и за нисколихвени заеми (35%), за отсрочване на заплащанията по съществуващи заеми (27%), както и за рационализация и софтуерно обновяване (26%). Едва 9% от анкектираните заявяват, че не се нуждаят от държавна поддръжка.
Антикризисните и противоепидемични ограничения на държавното управление получават изключителнно ниска оценка – 17% от интервюираните утвърждават икономическите ограничения, а 27% поддържат противоепидемичните. В голямото си болшинство участниците в анкетата не утвърждават подхванатите ограничения. За съпоставяне, при предходната икономическа рецесия през 2009-2010 година тогавашните антикризисни ограничения са били оценени позитивно от 29% от бизнеса.
Оценката за институциите е мощно отрицателна, а реакцииите им в условия на рецесия срещат бурно неодобрение в бизнес средите. Общото чувство е за некомпетентност, непълнота и тромавост на ограниченията за поддръжка. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината компании са се възползвали от част от антикризисните ограничения – най-много от тези за поддръжка на заетостта. Реални ограничения за поддръжка на фирмената ликвидност липсват или не са задоволително атрактивни и познати.
В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, с цел да избави работните места и пазарните си позиции, включително посредством оптимизация на разноските, промяна на производството, развиване на онлайн продажби, отдалечена работа, гъвкаво работно време, отпуски и... съкращения на личен състав.
Категорично утвърждение среща отводът от промени в наредбата за касовите апарати.
Анкетираните се двоумят по повод диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в така наречен, демонстрира още изследването.
Самото проучване " 2020-та през погледа на бизнеса " -.
„ е развълнувала по-малко от 30%. Мярката за опазване на секторите „ Транспорт “ и „ Туризъм “ събира 85% отричане. Пълен провал на толкоз необятно прокламираните ограничения през Българската банка за развиване. 90% не са ги употребили. Микрокредитите не работят 91% “, разяснява ръководителят на БСК Радосвет Радев, представен от БНР.
Ето по-детайлните резултати от изследването:
Мярката „ 60/40 “ е с най-голяма известност - 28% са се възползвали от нея. Следващата желана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и дребни предприятия в размер от 3 до 10 хиляди лева, употребена от 27% от интервюираните, а на трета позиция е мораториумът върху заплащанията по заеми – 17%. 12% от компаниите в секторите „ превоз “ и „ туризъм “ са се възползвали от мярката за опазване на заетостта, изразяваща се в 290 лева./мес. Едва 1% от интервюираните са се възползвали от ограниченията през ББР, а 2-5% обмислят/проучват опциите. За всички останали тези ограничения са или неприложими, или незнайни.
40% от употребилите антикризисни ограничения се оплакват от бавния развой, а 35% - от администрация и тежка документи. 11% не са се сблъсквали с спънки при приемането на помощта.
Липсата на ликвидност в изискванията на рецесия е главната причина интервюираните да чакат поддръжка в посока опазване на личния състав посредством вдишване на част от възнагражденията му (56%), както и понижаване или отсрочване на държавни (52%) и общински (38%) заплащания, включително налози, такси и наеми. Бизнесът чака поддръжка от страната и за нисколихвени заеми (35%), за отсрочване на заплащанията по съществуващи заеми (27%), както и за рационализация и софтуерно обновяване (26%). Едва 9% от анкектираните заявяват, че не се нуждаят от държавна поддръжка.
Антикризисните и противоепидемични ограничения на държавното управление получават изключителнно ниска оценка – 17% от интервюираните утвърждават икономическите ограничения, а 27% поддържат противоепидемичните. В голямото си болшинство участниците в анкетата не утвърждават подхванатите ограничения. За съпоставяне, при предходната икономическа рецесия през 2009-2010 година тогавашните антикризисни ограничения са били оценени позитивно от 29% от бизнеса.
Оценката за институциите е мощно отрицателна, а реакцииите им в условия на рецесия срещат бурно неодобрение в бизнес средите. Общото чувство е за некомпетентност, непълнота и тромавост на ограниченията за поддръжка. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината компании са се възползвали от част от антикризисните ограничения – най-много от тези за поддръжка на заетостта. Реални ограничения за поддръжка на фирмената ликвидност липсват или не са задоволително атрактивни и познати.
В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, с цел да избави работните места и пазарните си позиции, включително посредством оптимизация на разноските, промяна на производството, развиване на онлайн продажби, отдалечена работа, гъвкаво работно време, отпуски и... съкращения на личен състав.
Категорично утвърждение среща отводът от промени в наредбата за касовите апарати.
Анкетираните се двоумят по повод диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в така наречен, демонстрира още изследването.
Самото проучване " 2020-та през погледа на бизнеса " -.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ