400 милиона гласуват 3 дни за Европарламент
Повече от 400 млн. европейци ще минат през урните до края на тази седмица, с цел да изберат за нов петгодишен мандат състава на 751-членния Европейски парламент (ЕП) – една от главните институции на Европейския съюз.
Самите избори, както всякога, ще се проведат в продължение на няколко дни. Първи на 23 май (четвъртък) гласоподаваха във Англия и Холандия. Следват ирландците на 24 май, чехите – на 24 и 25 май. Само на 25 май бюлетини пускат Латвия, Малта и Словакия. Всички останали страни, в това число и България, ще имат своя евровот на 26 май в неделя, с което изборната сага завършва.
Вотът се организира и по трите системи – пропорционална, преференциална и мажоритарна.
Петима французи на стендбай
Първоначално новият Екологичен потенциал ще се състои от 751 представители. Малко страни като Люксембург, Малта и Кипър ще имат по 6, а Германия – 96, до момента в който България е със относително скромните 17 депутати.
Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз към този момент взеха решение, че в Европарламента ще останат единствено 705 депутати, когато Англия напусне съюза. Това бе планувано да се случи още на 29 март, т.е. Лондон не трябваше да организира избори за Екологичен потенциал. Британците обаче и до ден-днешен не могат да се спогодят и отсрочват своя Брекзит. Затова им се постанова да имат избор и да изберат свои представители в Екологичен потенциал. Техните 50 млн. гласоподаватели (както и останалата част от популацията на Острова) към момента са жители на Европейски Съюз, по тази причина и имат право на своите 73-ма евродепутати.
Когато, и в случай че (!), Англия напусне Съюза тези 73-ма парламентаристи ще си тръгнат, с цел да бъдат сменени, само че единствено отчасти, от 27 нови представители, определени в допълнение от другите държави-членки. Франция да вземем за пример ще избере 79 членове на Екологичен потенциал на 26 май, петима депутати повече, в сравнение с има в този момент. Но те ще би трябвало да почакат, до момента в който Англия публично напусне Евросъюза, с цел да заемат местата си. Заедно с Испания Франция ще получи най-вече нови места след Брекзит, а някои други страни няма да имат спомагателни депутати.
Активността пада с всеки идващ избор
Ентусиазмът на гласуващите в европейските избори непрестанно понижава в осемте вота, извършени до момента от 1979 година насам. Тогава за първи път европейците показват свои представители в директни избори. В този първи избор от преди 40 години 61,8% от имащите право на глас (в общо 9 държави-членки) отиват до урните. Но в последните евроизбори преди 5 години в секциите се явиха едвам 42,6% от всичките 28 страни.
Един взор към каузи на гласуващите в обособените страни демонстрира доста по-цветна картина. През 2004 година в Малта да вземем за пример да пуснат гласа си отидоха 74,8% от гласоподавателите, а в Словакия – едвам 13,8 на 100. В четири страни членки има наложително гласоподаване, като да вземем за пример в Белгия, където вота си подадоха 89,5% от имащите право на това. Макар и със наложителни избори, едвам 60% от гърците дадоха гласа си за Европарламент.
В Малта гласоподават и младежите
Четири страни-членки на Европейски Съюз – Чешката република, Ирландия, Малта и Словакия – не позволяват на сънародниците им, живеещи в чужбина, да гласоподават в изборите за Европейски парламент, а в останалите има разнообразни разновидности на разрешено и непозволено.
Три страни от Европейски Съюз позволяват на малолетни свои жители да пуснат гласа си – долната граница в Австрия и Малта е 16 години, а в Гърция – 17 години.
Най-младият евродепутат е на 28 година
За претендентите за евродепутати също има условия за възраст. В множеството страни от Европейски Съюз минималната възраст е сред 18 и 21 години, само че в Румъния е 23 година, в Италия и Гърция – 25 година, т.е. летвата е по-висока.
Средната възраст в отиващия си Екологичен потенциал е 55 години. Най-младият евродепутат е 28-годишният белгиец Том Ванденкенделере, а доайен на депутатите е френският крайнодесен представител Жан-Мари Льо Пен. Вече на 90 години създателят на националния фронт не се кандидатира на Избори 2019.
Равнопоставеност на половете
Делът на дамите в Европейския парламент е повече от два пъти по-висок през днешния ден в съпоставяне със състава след първите избори през 1979 година. Но дамите надалеч не са равнопоставени като брой с мъжете, макар че делът им постоянно е бил по-висок от междинния брой места в националните парламенти на страните-членки. Преди 40 години дамите са 16,3% от всички евродепутати, а през 2014 година делът им се повишава до 36,9 на 100.
Равнопоставеността на половете в държавите-членки също е с огромно многообразие. В отиващия си парламент 76,9% от евродепутатите от Финландия са дами, в съпоставяне със единствено 16,7% в Естония и Кипър. На изборите от май 2014 година 9 страни-членки слагат квоти за всеки от двата пола. Интересното е, че при страните с невисок дял на определени жени-евродепутати такива квоти няма, само че и във Финландия също ги няма…
Самите избори, както всякога, ще се проведат в продължение на няколко дни. Първи на 23 май (четвъртък) гласоподаваха във Англия и Холандия. Следват ирландците на 24 май, чехите – на 24 и 25 май. Само на 25 май бюлетини пускат Латвия, Малта и Словакия. Всички останали страни, в това число и България, ще имат своя евровот на 26 май в неделя, с което изборната сага завършва.
Вотът се организира и по трите системи – пропорционална, преференциална и мажоритарна.
Петима французи на стендбай
Първоначално новият Екологичен потенциал ще се състои от 751 представители. Малко страни като Люксембург, Малта и Кипър ще имат по 6, а Германия – 96, до момента в който България е със относително скромните 17 депутати.
Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз към този момент взеха решение, че в Европарламента ще останат единствено 705 депутати, когато Англия напусне съюза. Това бе планувано да се случи още на 29 март, т.е. Лондон не трябваше да организира избори за Екологичен потенциал. Британците обаче и до ден-днешен не могат да се спогодят и отсрочват своя Брекзит. Затова им се постанова да имат избор и да изберат свои представители в Екологичен потенциал. Техните 50 млн. гласоподаватели (както и останалата част от популацията на Острова) към момента са жители на Европейски Съюз, по тази причина и имат право на своите 73-ма евродепутати.
Когато, и в случай че (!), Англия напусне Съюза тези 73-ма парламентаристи ще си тръгнат, с цел да бъдат сменени, само че единствено отчасти, от 27 нови представители, определени в допълнение от другите държави-членки. Франция да вземем за пример ще избере 79 членове на Екологичен потенциал на 26 май, петима депутати повече, в сравнение с има в този момент. Но те ще би трябвало да почакат, до момента в който Англия публично напусне Евросъюза, с цел да заемат местата си. Заедно с Испания Франция ще получи най-вече нови места след Брекзит, а някои други страни няма да имат спомагателни депутати.
Активността пада с всеки идващ избор
Ентусиазмът на гласуващите в европейските избори непрестанно понижава в осемте вота, извършени до момента от 1979 година насам. Тогава за първи път европейците показват свои представители в директни избори. В този първи избор от преди 40 години 61,8% от имащите право на глас (в общо 9 държави-членки) отиват до урните. Но в последните евроизбори преди 5 години в секциите се явиха едвам 42,6% от всичките 28 страни.
Един взор към каузи на гласуващите в обособените страни демонстрира доста по-цветна картина. През 2004 година в Малта да вземем за пример да пуснат гласа си отидоха 74,8% от гласоподавателите, а в Словакия – едвам 13,8 на 100. В четири страни членки има наложително гласоподаване, като да вземем за пример в Белгия, където вота си подадоха 89,5% от имащите право на това. Макар и със наложителни избори, едвам 60% от гърците дадоха гласа си за Европарламент.
В Малта гласоподават и младежите
Четири страни-членки на Европейски Съюз – Чешката република, Ирландия, Малта и Словакия – не позволяват на сънародниците им, живеещи в чужбина, да гласоподават в изборите за Европейски парламент, а в останалите има разнообразни разновидности на разрешено и непозволено.
Три страни от Европейски Съюз позволяват на малолетни свои жители да пуснат гласа си – долната граница в Австрия и Малта е 16 години, а в Гърция – 17 години.
Най-младият евродепутат е на 28 година
За претендентите за евродепутати също има условия за възраст. В множеството страни от Европейски Съюз минималната възраст е сред 18 и 21 години, само че в Румъния е 23 година, в Италия и Гърция – 25 година, т.е. летвата е по-висока.
Средната възраст в отиващия си Екологичен потенциал е 55 години. Най-младият евродепутат е 28-годишният белгиец Том Ванденкенделере, а доайен на депутатите е френският крайнодесен представител Жан-Мари Льо Пен. Вече на 90 години създателят на националния фронт не се кандидатира на Избори 2019.
Равнопоставеност на половете
Делът на дамите в Европейския парламент е повече от два пъти по-висок през днешния ден в съпоставяне със състава след първите избори през 1979 година. Но дамите надалеч не са равнопоставени като брой с мъжете, макар че делът им постоянно е бил по-висок от междинния брой места в националните парламенти на страните-членки. Преди 40 години дамите са 16,3% от всички евродепутати, а през 2014 година делът им се повишава до 36,9 на 100.
Равнопоставеността на половете в държавите-членки също е с огромно многообразие. В отиващия си парламент 76,9% от евродепутатите от Финландия са дами, в съпоставяне със единствено 16,7% в Естония и Кипър. На изборите от май 2014 година 9 страни-членки слагат квоти за всеки от двата пола. Интересното е, че при страните с невисок дял на определени жени-евродепутати такива квоти няма, само че и във Финландия също ги няма…
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ