Повече от 300 години някои американци в Калифорния вярват, че

Повече от 300 години някои американци в Калифорния имат вяра, че съществуват по този начин наречените тъмни наблюдаващи. Те били големи духове, които можели да накарат индивидът да изчезне единствено с един взор. Можем да ги открием в планините на Санта Лусия, както множеството туристи описват, че са ги срещали. Самите планини са извънредно красиви и се издигат доста високо над Калифорнийското небе, природата им е красива и свършва внезапно в безкрайния небосвод на океана.

Точно там се приказва за по този начин наречените странни сенчести фигури. Обикновено множеството поданици избират някакви фантастични истории, с цел да привлекат повече туристи. Най-вероятно ще обидим хората, които имат вяра в чудовището от Лохнес, само че след близо 100 години няма нито една фотография с високо качество, с цел да може най-малко да се потвърди прословутата легенда.

Тук всичко стартира някъде през XVIII век с появяването на испанските заселници, те са и първите, които кръщават странните създания. Описват ги като същества, които наподобяват на вещици и вървят с огромни шапки и пръчки в ръка. Легендите за тях се предават от уста на уста и постоянно децата, а и някои от по-активните скитници са предупреждавани, че не би трябвало да ги приближават, в случай че ги срещнат в гората, тъй като единствено едно допиране може да ги изпепели. Около 3 века никой даже не желае да търси пояснение, приема се на доверие, че има сходни създания. Статистиката показва, че никой не е липсващ безследно в планините, затова феноменът постепенно и несъмнено стартира да губи своето въздействие.

Науката има едно забавно пояснение и то е обвързвано с халюцинациите – като учените дават едно доста обикновено пояснение за този феномен. Една къса инспекция демонстрира, че легендата е прикачена на чумасите – локално племе, което е било намерено при заселването. Испанците били уверени доста дълго време, че се правят някакви черни вълшебства, с които се опитвали да ги прогонят. Има единствено една дребна детайлност, локалните в никакъв случай не са имали каквато и да било форма на спектрални форми. В архивите е записано още през XVII век, че солидните същества високи над 3 метра и постоянно са облечени в черни пелерини, големи шапки и в случай че имат нещо като очи, те светят в мрака.

Тяхната задача била да наблюдават хората, които се заселват в подножието и високо от планината, изключително при пълнолуние, могат да се виждат големи фигури, които от време на време стоят на поляните и следят хората. Повечето планинари постоянно съветвали пасажерите да се обръщат с тил към тях, с цел да не бъдат погълнати. С всяка една легенда се откриват и мераклии, които желаят да схванат какво тъкмо е това творение, сходно на Голямата стъпка. В един миг даже създатели като Джон Стайнбек пишат истории за този мит. Като доста други поданици на Калифорния, Джон също е чувал тази легенда – неговата майка е разказвала с най-големи детайлности, по какъв начин веднъж се пробвала да им занесе храна, само че когато стигнала до мястото, където създанията били, имало единствено цветя.

Поетът Робинсън Джефърс също украсява историята за черните наблюдаващи, той написа за тях, че единствената човешка линия са очите, само че тъкмо те въобще не принадлежат на хората. Идвали в здрач и безшумно пълнолуние, а по-късно се стопявали в сенките. Всичко звучи плашещо и сантиментално, само че какво в действителност са тези създания? До този миг няма никакви доказателства, че това не е освен това от образна особеност, като някои хора са съумели да създадат завладяващи фотоси на феномените.

От същите, някои учени стартират по-обстойно проучване, с цел да схванат какво тъкмо са следили хората. Повечето фотоси са направени през нощта и не се вижда нищо друго по-различно от петна. Една от главните теории за Черните наблюдаващи е резултатът на психочното събитие – парейдолия. Оказва се, че в някои моменти, когато мозъкът не успее да разпознае даден обект, той е податлив да го обрисува по най-хубавия вероятен метод, с цел да ни даде отговор. Въпросното събитие визира най-често желанието за лицево различаване. В Германия ще открием, че жителите на планините Харц също следят по този начин наречените Брокенови спектри, като името им идва от връх Брокен. Там обаче германците следят по този начин наречените магнитни сенки, които се плъзват по небето и постоянно се движат доста бързо. Местните поданици описват, че изгубването им постоянно идва с гъста мъгла. Каква е повода на две места да се следят такива явления, като преди този момент са липсвали? Отговорът е доста логически и не би трябвало да ви изненадва.

Нека се замислим къде тъкмо се появяват тези феномени? Високо в планините. Връх Брокен се намира на над 1000 метра надморска височина, калифорнийските планини са със междинна височина от 3000 метра на надморската височина. Феноменът може да възникне в тези моменти, когато количеството О2 е извънредно ниско и не задоволително за оросяването на мозъка. В този миг е ясно, че освен не работим вярно, само че и умерено можем да следим най-различните халюцинации.

Точно това е и научната позиция, а също така не би трябвало да забравяме и още нещо, в множеството случаи умерено можем да следим сенките на дърветата на някаква светлина и да се опитваме да разберем какво тъкмо са. Ако тази версия не ви подхожда, тогава дано просто приемем, че черните наблюдаващи са срамежливи създания, които не желаят да бъдат преследвани и да контактуват с нас. Между другото е редно да помислим и за всички останали мистични създания, които някои хора следят и си мислят, че виждат, а действително в никакъв случай не са съществували.