Европа и бившите ѝ колонии: престъпленията не могат да се откупят с пари
Повече от 100 години след жестоките закононарушения, осъществени от немските колониални управляващи в днешна Намибия, Берлин призна за геноцид зверствата над народностните групи Хереро и Нама. За наследниците на засегнатите е планувана милиардна сума. Но може ли Германия да бъде образец в това отношение и за останалите европейски страни, някогашни колониални владетелки?
" Възстановяване на справедливостта "
„ Мисля, че би трябвало да сме доста внимателни, когато приказваме за репарации и компенсации “, споделя английската историчка Оливет Отеле, която изследва колониалното минало на някои европейски страни. Според нея е по-подходящ терминът „ възобновяване на справедливостта “. Тя споделя: „ Преди всичко е значимо да не считаме, че става дума за еднократно заплащане, с което отговорността да се изчерпва. Би трябвало да приказваме за дългогодишен ангажимент към образованието и опазването на здравето на някогашните колонии “. Кратък обзор по този въпрос демонстрира, че редица някогашни колониални сили в Европа са прекомерно надалеч от сходни задължения.
Белгия и Конго
Белгия, да вземем за пример, владее днешната територия на Конго по толкоз жесток метод, че даже останалите колониални сили в Европа са били ужасени. При ръководството на крал Леополд II при започване на 20 век в Конго са били осакатени и избити милиони хора. Чак през 2020 – цели 60 години след възобновяване на независимостта на страната, белгийският крал Филипе изпрати писмо до държавното управление в Киншаса, в което изрази „ най-дълбоко страдание за нарушаванията в предишното “. В Белгия в това време се надигна и вълна от рецензии против някои богати родове, чиито положения са насъбрани посредством употреба на някогашната колония Конго.
Италия и Северна Африка
През 2008, по време на посещаване на тогавашния министър председател Силвио Берлускони в Северна Африка, Италия сервира извинения за закононарушенията, осъществени от нея по време на колониалното господство през първата половина на 20 век. Берлускони се споразумя с либийския деспот Муамар Кадафи за заплащания в размер на 4 милиарда евро за инфраструктурни планове. По създание обаче ставаше дума за договорка, а не за репарации, тъй като в отговор на това Либия се задължаваше да изнася повече необработен нефт за Италия и да задържа бежанците от опити да прекосяват Средиземно море.
Португалия и робите
Португалските мореплаватели са били пионери в трансатлантическата търговия с плебеи. Много днешни португалци изпитват горделивост от смелостта на своите предшественици, само че си затварят очите за бруталността, с която е била колонизирана Ангола. Държавата извоюва своята самостоятелност едвам през 1975.
Нидерландия в Югоизточна Азия
През 2020 Нидерландия за пръв път изплати обезщетение на жертвите на колониални зверства, осъществени от нидерландските войски в Индонезия. Става дума обаче за скромни суми, изплатени на директните наследници на жертвите. Нидерландия кардинално отхвърля да приказва за репарации. Правителството сервира опрощение за насилията, осъществени главно в Индонезия през 40-те години. В по този начин наречената антипартизанската война са били избити хиляди индонезийци. През март тази година крал Вилем Александър изрази публично страдание по този мотив.
Френските " неоспорими зверства "
По време на посещаване в Африка през 2017 френският президент Макрон прикани към помиряване сред някогашните колонии и колониалните владетелки. Финансови репарации обаче той отхвърли. Според него би било „ смехотворно “ да се желае от Франция да заплаща за колониалното си минало. В същото време той назова зверствата на европейските колониални владетелки „ неоспорими “. През 2001 Франция одобри неповторим закон, с който дефинира търговията с плебеи като „ закононарушение против човечеството “. Войната за самостоятелност на Алжир обаче към момента провокира спорни реакции във френската политика.
Англия и империята
Лондон също отхвърля изрично концепцията за репарации или финансови обезщетения. Страната не бърза даже да признае неправдите от предишното. При посещаване в Индия през 2013 някогашният министър председател Дейвид Камерън се извини на жертвите на насилия в Амритсар през 1919-а, само че в това време той съобщи: „ Мисля, че има доста неща, за които можем да се гордеем от империалното си минало “. През предходната година 43% от британците са споделяли това виждане, сподели тогавашна анкета. В обособени случаи английското държавно управление е плащало компенсации – да вземем за пример на жертвите от насилственото потушаване на въстанията на така наречен Мау Мау в Кения през 1950-те години. Но това си останаха единствено самостоятелни компенсации. Историчката Оливет Отеле счита, че в дебата за колониалното минало няма положителни и неприятни образци: „ Трябва да се научим да живеем дружно и да демонстрираме непрекъснат ангажимент. " Според нея, една страна не е в положение да компенсира с пари осъществените обществени неправди.
Автор: Барбара Везел
" Възстановяване на справедливостта "
„ Мисля, че би трябвало да сме доста внимателни, когато приказваме за репарации и компенсации “, споделя английската историчка Оливет Отеле, която изследва колониалното минало на някои европейски страни. Според нея е по-подходящ терминът „ възобновяване на справедливостта “. Тя споделя: „ Преди всичко е значимо да не считаме, че става дума за еднократно заплащане, с което отговорността да се изчерпва. Би трябвало да приказваме за дългогодишен ангажимент към образованието и опазването на здравето на някогашните колонии “. Кратък обзор по този въпрос демонстрира, че редица някогашни колониални сили в Европа са прекомерно надалеч от сходни задължения.
Белгия и Конго
Белгия, да вземем за пример, владее днешната територия на Конго по толкоз жесток метод, че даже останалите колониални сили в Европа са били ужасени. При ръководството на крал Леополд II при започване на 20 век в Конго са били осакатени и избити милиони хора. Чак през 2020 – цели 60 години след възобновяване на независимостта на страната, белгийският крал Филипе изпрати писмо до държавното управление в Киншаса, в което изрази „ най-дълбоко страдание за нарушаванията в предишното “. В Белгия в това време се надигна и вълна от рецензии против някои богати родове, чиито положения са насъбрани посредством употреба на някогашната колония Конго.
Италия и Северна Африка
През 2008, по време на посещаване на тогавашния министър председател Силвио Берлускони в Северна Африка, Италия сервира извинения за закононарушенията, осъществени от нея по време на колониалното господство през първата половина на 20 век. Берлускони се споразумя с либийския деспот Муамар Кадафи за заплащания в размер на 4 милиарда евро за инфраструктурни планове. По създание обаче ставаше дума за договорка, а не за репарации, тъй като в отговор на това Либия се задължаваше да изнася повече необработен нефт за Италия и да задържа бежанците от опити да прекосяват Средиземно море.
Португалия и робите
Португалските мореплаватели са били пионери в трансатлантическата търговия с плебеи. Много днешни португалци изпитват горделивост от смелостта на своите предшественици, само че си затварят очите за бруталността, с която е била колонизирана Ангола. Държавата извоюва своята самостоятелност едвам през 1975.
Нидерландия в Югоизточна Азия
През 2020 Нидерландия за пръв път изплати обезщетение на жертвите на колониални зверства, осъществени от нидерландските войски в Индонезия. Става дума обаче за скромни суми, изплатени на директните наследници на жертвите. Нидерландия кардинално отхвърля да приказва за репарации. Правителството сервира опрощение за насилията, осъществени главно в Индонезия през 40-те години. В по този начин наречената антипартизанската война са били избити хиляди индонезийци. През март тази година крал Вилем Александър изрази публично страдание по този мотив.
Френските " неоспорими зверства "
По време на посещаване в Африка през 2017 френският президент Макрон прикани към помиряване сред някогашните колонии и колониалните владетелки. Финансови репарации обаче той отхвърли. Според него би било „ смехотворно “ да се желае от Франция да заплаща за колониалното си минало. В същото време той назова зверствата на европейските колониални владетелки „ неоспорими “. През 2001 Франция одобри неповторим закон, с който дефинира търговията с плебеи като „ закононарушение против човечеството “. Войната за самостоятелност на Алжир обаче към момента провокира спорни реакции във френската политика.
Англия и империята
Лондон също отхвърля изрично концепцията за репарации или финансови обезщетения. Страната не бърза даже да признае неправдите от предишното. При посещаване в Индия през 2013 някогашният министър председател Дейвид Камерън се извини на жертвите на насилия в Амритсар през 1919-а, само че в това време той съобщи: „ Мисля, че има доста неща, за които можем да се гордеем от империалното си минало “. През предходната година 43% от британците са споделяли това виждане, сподели тогавашна анкета. В обособени случаи английското държавно управление е плащало компенсации – да вземем за пример на жертвите от насилственото потушаване на въстанията на така наречен Мау Мау в Кения през 1950-те години. Но това си останаха единствено самостоятелни компенсации. Историчката Оливет Отеле счита, че в дебата за колониалното минало няма положителни и неприятни образци: „ Трябва да се научим да живеем дружно и да демонстрираме непрекъснат ангажимент. " Според нея, една страна не е в положение да компенсира с пари осъществените обществени неправди.
Автор: Барбара Везел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ