Мъркането на котките се оказа тяхна изненадваща визитна картичка
Учени от Германия и Италия са разкрили, че мъркането на домашните котки е доста по-надеждна " визитна картичка " от мяукането, написа сп. " Сайънтифик рипортс ".
Авторите на проучването от Природонаучния музей в Берлин и Неаполитанския университет " Федерико II " са открили, че точно ритмичното нискочестотно мъркане резервира самостоятелните особености на животното, до момента в който мяукането се трансформира доста според от обстановката.
Учените са употребявали способи за автоматизирано различаване на речта и записи от звуковия списък на музея в Берлин. Компютърът е анализирал акустичната конструкция на мъркането и се е опитал да дефинира коя тъкмо котка издава звука.
Оказва се, че даже при разнообразието на тембъра и силата на звука, мъркането остава устойчиво и елементарно разпознаваемо, до момента в който мяукането е " пластично ": в него има доста по-голяма вътрешноличностна вариативност.
Според съавтора на проучването Данило Русо, точно мъркането - нормалният декор на контакта сред котенцето и майката през първите дни от живота, се е оказал ненадейно осведомителен: всяка котка е имала собствен присъщ темп и честотен набор.
Мяукането пък еволюционно се е трансформирало в повсеместен инструмент за връзка с индивида. Домашните котки го употребяват, когато желаят храна и внимание, или показват неодобрение, като тази функционална еластичност намира отражение в акустиката.
За да оценят въздействието на опитомяването, откривателите са сравнили мяукането на пет типа диви котки - от горски котки до гепарди и пуми.
Домашните котки са посочили доста по-голяма вариативност , което съгласно създателите демонстрира акомодация към съжителството с индивида. Различните битови сюжети, реакциите на стопаните и сложността на обществените взаимоотношения са съдействали за селекцията на животни, способни да трансформират интонацията и структурата на своите звуци.
Резултатите от проучването демонстрират двойствената природа на гласовото другарство на котките: мъркането служи като благонадежден маркер за характерност и оказва помощ на животните да се разпознават при спокойни контакти, до момента в който мяукането е еластичен инструмент, еволюирал особено за взаимоотношение с хората.
Получените данни способстват да се разбере по-добре по какъв начин опитомяването образува акустичните сигнали на животните, както и кои детайли от " езика " им остават устойчиви и кои се приспособяват към обществената среда.
