Десет малко известни факта за Титаник
Построеният в Белфаст транспортен съд " Титаник " е представлявал същински успех на инженерното изкуство за своята ера. Той е бил и най-големият пътнически кораб в света. През 1912 година мнозина имали предпочитание да се качат на борда му, само че доста малко можели да си разрешат пътуването в неговите по-луксозни каюти. Най-евтиният билет първа класа коствал 30 паунда, което се равнява на днешни към 4000 евро.
Сред изтъкнатите посетители били пасажери като американският търговец на недвижими парцели и притежател на хотели Джон Джейкъб Астор, тогава измежду най-богатите хора в света, както и предприемачът Бенджамин Гугенхайм с любовницата си. Всички те желаели да влязат в историята като първите пасажери на " Титаник ".
Други посетители виждали в морското пътешестване късмет да стартират нов живот в Северна Америка. Никой не подозирал, че корабът по този начин и в никакъв случай няма да дебаркира в Ню Йорк. През нощта на 14 против 15 април 1912 година плавателният съд се удря в айсберг. Първото му корабоплаване приключило с злополука, към която се преплитат многочислени митове и легенди.
" Титаник " лежи на дъното на Атлантическия океан на 3800 метра дълбочина Снимка: atlantic.production/AFPПредставяме ви 10 обстоятелството за " Титаник ".
1. Дежурният по вахта е бил без бинокъл
През нощта на 14 април морякът Фредерик Флийт поел вахтата на " Титаник ". Той бил опитен моряк, който още на 12 годишна възраст почнал да се образова на транспортен съд. Твърди се, че той пръв забелязал тъмна маса във водата, след което докладвал на началниците си. Първият офицер реагирал неотложно, само че към този момент било прекомерно късно. Флийт оживял при злополуката и по-късно декларирал, че не е имал бинокъл на разположение. Убеден е, че в случай че е разполагал с подобен, нещастието е можела да бъде предотвратена.
2. Музика против суматохата на борда
Хаос, боязън, крясъци - гостите на " Титаник " се пробвали под паника да си обезпечат места в избавителните лодки. В обезверената обстановка след конфликта с айсберга, музикантите решили да свирят на палубата на първокласния лайнер. Така те се пробвали да успокоят изплашените хора на борда в продължение на повече от 2 часа след удара. Всички осем музиканти починали. Трогателният жест на групата е пресъздаден от режисьора Джеймс Камерън в паметния му филм " Титаник " (1997 г.).
3. " Бъдете британци, момчета "
Нито един от инженерите на " Титаник " не е оживял. Твърди се, че капитан Едуард Джон Смит е насърчавал екипажа си с думите: " Бъдете британци, момчета, бъдете британци ". Други от първа класа, наред с останалите, също предпочели да загинат с чест. Смята се, че магнатът Джон Джейкъб Астор язвително отбелязал: " Поръчах си сладолед, само че това в този момент е просто смешно ". Той оказал помощ на млада жена и дете бежанец да се качат в избавителна лодка. От почти 2200 пасажери на борда оцеляват единствено 700.
Едуард Джон Смит - капитанът на " Титаник " Снимка: Mary Evans Picture Library/ONSLO/picture-alliance4. Алкохол против студа
Температурата на морската вода във съдбовната нощ е била към 0 градуса. Човек нормално може да оцелее най-вече 15 минути в ледено студената вода. Чарлз Джогин, основният пекар на " Титаник ", е измежду най-известните оживели. Макар да бил определен за капитан на една от избавителните лодки, той се отказал от мястото си, защото в нея към този момент имало моряци, които можели да я ръководят. Джогин изпил толкоз доста алкохол, че не усещал ледената вода. Въпреки всичко в последна сметка той оживял, откакто бил изтеглен на преобърната лодка, а по-късно бил спретнат от транспортен съд, притекъл се на помощ.
5. Романсите на обречения транспортен съд
Любовната история на Роуз и момчето бежанец Джак, която заема централно място във кино лентата на Джеймс Камерън, е чиста художествена небивалица. Но в реалност на " Титаник " в действителност имало влюбени, които починали. Такава е историята на Исидор Щраус и брачната половинка му Ида, съдружници в универсалните магазини " Мейсис ". Те прекарали зимата в Европа и желали да се завърнат назад вкъщи в Ню Йорк. И двамата получили предложение за места в избавителната лодка, само че Исидор отказал. Той не желал да се изтегля, до момента в който децата и брачната половинка към момента били на борда. А Ида не поискала да се избави без своя мъж. Според свидетелства, тя декларирала: " Няма да се разделя със брачна половинка си. Както сме живели, по този начин и ще умрем дружно. " Паметни плочи припомнят за двойката. Една от тях е сложена в магазин на " Мейсис " в Ню Йорк.
Исидор Щраус, съсобственик на веригата магазини " Мейсис ", умира на кораба дружно със брачната половинка си ИдаСнимка: Topical Press Agency/Hulton Archive/Getty Images6. Недостатъчно на брой избавителни лодки
Корабът е имал потребност от 32 избавителни лодки. Първият архитект на първокласния лайнер възнамерявал тъкмо толкоз, само че корабната компания била уверена в сигурността на " Титаник ". Повече избавителни лодки единствено щели да блокират палубите за разходка, а комфортът бил от огромно значение. От юридическа позиция законите за сигурност не били нарушени. Според тях броят на лодките се определял не от броя пасажери, а от тежестта на кораба. В шестнайсетте избавителни лодки и още четири сгъваеми на борда имало място единствено за 700 индивида.
7. Трагична историческата подигравка
Преди да нарекат кораба си " Титаник ", евентуално някой от компанията " Уайт Стар Лейн " е трябвало да прочете книгата " Безполезност " на писателя Морган Робъртсън от 1898 година. В романа се споделя за огромния и първокласен транспортен съд " Титан ", който се сблъскал с айсберг, до момента в който плавал сред Америка и Англия.
8. Продължителното търсене на потъналия транспортен съд
Мнозина се пробвали да открият потъналия " Титаник ". Чак 73 години след съдбовния конфликт с айсберга подводният археолог Робърт Балард съумял да открие останките му в Северния Атлантик и да ги снима за пръв път. Той самофинансирал начинанието, откакто първо се съгласил да намери останките на две потънали подводници в границите на секретна задача на Военноморските сили на Съединени американски щати. След това разполагал с 12 дни, в които му било разрешено да употребява военното съоръжение, с цел да открие " Титаник ".
Усилията му се увенчали с триумф. Във безконечния мрак и под голямото налягане на водните маси той разкрил останките на тогавашния първокласен лайнер на дълбочина от 3800 метра - тъкмо в точния момент, защото микроби към този момент разлагали останките от кораба.
Леонадро Ди Каприо и Кейт Уинслет в може би най-известната сцена от кино лентата на Джеймс Камерън " Титаник " Снимка: 20th Century Fox/dpa/picture-alliance9. Филмови акомодации
Вероятно най-известната кино акомодация на историята на " Титаник " е касовият шлагер на Джеймс Камерън от 1997 година. Филмът завоюва 2,5 милиарда щатски $ и 11 награди " Оскар ". Смятан е за един от най-успешните ленти в историята на киното.
Но има и други кино акомодации. Първата е от годината, в която корабът потъва. Името на кино лентата от 1912 година е " Спасени от Титаник ", а основната роля се извършва от оживял от морската покруса.
Съществува и немски филм за " Титаник " от Втората международна война, употребен с пропагандна цел против Съединени американски щати и Англия.
10. Има ли " Титаник " модерни аналози?
Междувременно безчет модерни пътнически кораби, кръстосващи Атлантическия океан, имат по-големи размери от " Титаник ". Смята се, че " Wonder of the Seas " ( " Чудото на моретата " ) е необятен 66 метра. " Титаник " с неговите 28 метра бледнеят спрямо него. " Чудото на моретата " е висок 72,5 метра на фона на 53-те метра на историческия параход.
