Постиженията на България в развитието на високите технологии и изкуствения

Постиженията на България в развиването на високите технологии и изкуствения разсъдък съставляват интерес за бизнеса и научната общественост в Япония. Във фокуса на тяхното внимание е институтът INSAIT към Софийския университет. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и посланика на Япония в България Н.Пр. Мичигами Хисаши.  „ Вече доста предприемачи в Япония знаят за INSAIT. Те са все по-заинтересовани. Бих желал да се възползваме от този факт “, съобщи дипломат Хисаши, съобщи Българска телеграфна агенция. По думите му най-големият народен теоретичен институт в Япония РИКЕН също е сключил меморандум за партньорство с INSAIT. Проф. Цоков уточни, че българският институт е единствената организация от Източна Европа, която влиза в първия световен Алианс за изкуствен интелект в света, основан по самодейност на IBM и Meta.  Той изрази убеденост, че съдействието сред двете страни в региона на образованието и науката ще се разшири.  В момента има 42 съглашения за партньорство сред японски и български университети. Около 50 японски студенти учат в български висши училища– главно специалности в региона на медицината и стопанската система. България има собствен преподавател по български език и просвета в университета в Кобе. „ Надяваме се, че с общи старания ще можем да разтеглим лекторатите по български език и в други японски университети “, съобщи министър Цоков. Посланик Хисаши посочи, че през годините 600 български студенти са се обучавали в Япония с държавни стипендии. Той изрази вяра, че искащите да учат в страната по тази стратегия ще се усилят.  Проф. Цоков посочи, че една от значимите специалности в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ е японистика и тя е предпазена от страната. Освен това в три български учебни заведения се преподава японски език и го учат близо 400 възпитаници. „ Благодаря за вашата поддръжка при квалификацията на учителите, с цел да могат по-успешно да учат японски нашите деца “, съобщи министър Цоков.  Посланик Хисаши изрази своето удовлетворение, че с изключение на език, учениците учат и японска просвета и се занимават и с действия като готварство и флористика. Той показа образци за „ позитивната дисциплинираност “ в японските учебни заведения като сподели по какъв начин деца на 7-8 години сами подготвят обяда си, вземат участие в почистването на пространствата в учебно заведение и се учат на екипна работа от дребни. Според него това е в основата на икономическия и софтуерен прогрес на страната. Проф. Цоков предложи български учители да получат опция да се срещнат на място с тези елементи от японската просветителна система. Двете страни разискаха и задълбочаване на съдействието в науката и обмена на откриватели. В срещата взе участие и заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова.